Проф. Нина Дюлгерова: Задкулисният натиск на САЩ върху НАТО ще има зловещи последици

/КРОСС/- Проф. Дюлгерова, срещата на НАТО във Варшава се превърна в театър на абсурда. Вместо да се търси начин за спиране на тероризма, фокусът падна върху демонизирането на Русия като враг №1. Като че ли се върнахме в Студената война?

- Срещата на върха на НАТО във Варшава е логична точка от един процес, която води своето начало от украинската криза от началото на 2014 г. През последните две години реанимацията на Североатлантическия пакт преминава през информационната пропаганда, чийто център е последователна агресивна дезинформация за Русия и нейното място в широкия Черноморски регион.

През първото десетилетие на 21-ви век постепенно се възстановява надпреварата във въоръжаването в глобален план, която ескалира след 2008 г. Днес и сега светът е в ситуация, в която исторически термини като Студена война не са актуални. По-скоро се възстановява конкретен враг в лицето на Русия, който като международноправен субект от 21-ви век е далеч от биполярната обвързаност и свободен да избира и да го избират за враг, съюзник или стратегически партньор.

- Геополитическите фактори пренаредиха очевидно дневния ред на алианса, но прочитът е особен, меко казано. Кои са основните причини?

- Причините могат да се търсят в новите реалности, които доста добре се прикриват зад агресивна реторика. Засилването на ролята на транснационалните корпорации в глобален и регионален план постига особено ефективни резултати в такива международно правни субекти като НАТО и ЕС, в които националните интереси се защитават в политически и медиен план, но разногласията и противоречията изчезват при крайните гласувания.

Задкулисният натиск е перманентен, ефективен и зловещ като резултат. Приетите във Варшава решения са в унисон с американските планове за елиминиране на Русия от Европа чрез удовлетворяване на измислени, отколкото реални страхове на прибалтийските републики и Полша от евентуални руска агресия. Удължените с още половин година икономически санкции на ЕС и САЩ срещу Русия са допълнението, което устройва Вашингтон. Неслучайно в Давос преди няколко месеца Джордж Сорос задаваше риторичния въпрос „не зная кой по-бързо ще се разпадне - Европейския съюз или Русия". Мечтите казват, че са безплатни, но на Сорос са с милиардни измерения.

- Европейските лидери демонстрираха сервилност пред САЩ, непозната от края на Втората световна война. Как ще се спасява Европа, като сама налива вода в мелницата, която я поглъща?

- Не мисля, че трябва да се плашим от това, което идва като информация от Варшава. Прави впечатление, че след агресивните изявления на нетърпимост към Русия като агресор и основен враг на НАТО, няколко часа по-късно генералният секретар на пакта смекчи тона, обяснявайки, че Русия вече не е стратегически партньор, но диалогът трябва да продължи.

- Отиващият си президент Барак Обама си позволи поведение, което не бе демонстрирал през двата си мандата. Как ще коментирате изказванията му?

- Това е типична представителна безотговорност. В края на втория си мандат всеки президент може да си позволи поведение и думи, които остават в сферата на коментариите, но не и на настоящи или бъдещи действия.

- Как може да се прекратят домогванията за милитаризиране на Черно море? Решението на НАТО бе отложено за есента, но не отменено.

- До есента има доста време, което ще промени акцентите и процесите както в региона, така и в САЩ. В момента коментираме само изказвания и решения. Отлагането за есента е логично, защото тогава приключва надпреварата за президентския пост в Северна Америка.

Не трябва да се забравя, че затоплянето на отношенията между Москва и Анкара също са съществен сегмент от динамичния черноморски пъзел. Това означава, че след няколко месеца светът ще бъде друг, не много различен от сега, но не и този, който коментираме днес.

- В чий дългосрочен интерес е търсената нарочно интензивна конфронтация с Русия от страна на пакта, който не си позволяваше такива волности даже и по време на блоковото противопоставяне в Студената война?

- Тази политика е в интерес на тези, които се нуждаят не толкова от война, колкото от войнствена риторика, за да запазят своята власт. Все още е актуално да анализираме международните отношения в контекста на междудържавните процеси и акценти.

Това означава, че американското задкулисие се нуждае от конфронтация с Русия, която има своите европейски и европейскоазиатски измерения. Необходимостта от отвличане на вниманието от вътрешноамериканските проблеми предопределя милитаризма като риторика, но не и като действие в горещото черноморско лято на 2016 г.

Не, актуална е репликата на проф. Пантев, че някои дрънкат оръжие, други пари, а ние само дрънкаме. Светът не е готов за война и в близко бъдеще няма да има такава готовност. През следващите години миграцията, локалните конфликти и отслабващата сила на държавите ще предопределят новия световен ред.

- Все пак дрънкането на оръжие засега остава показно - не бе отменен форматът за политически преговори НАТО-РУСИЯ, а поредният кръг започва на 13 юли. Вашата прогноза?

- Спектакълът продължава - ще се говори много, но задкулисните договаряния ще останат в тайна. От последвалите изявления и действия ще може да се прогнозира дали ще има съществена промяна в Черноморския регион. В настоящия момент няма конкретни данни, за да коментираме в посока на коренна промяна на ситуацията в регионален, а като цяло и в глобален план.

- Англосанксонският свят бързо пренарежда световния пъзел в последния месец. Предстои и среща на турския лидер Ердоган с Путин. Интензивността на политическите събития с дългосрочно значение в последните месеци стана изключително наситена, даже всекидневна. България като че ли не може да поеме дъх в това темпо?

- Вярно е, че динамиката е голяма, но само в политическата област. Многобройните срещи и изявления не променят статуквото. Приказките за английския Брекзит, вялите и спорадични сведения за един или друг обект от военната ситуация в Близкия Изток са част от сивото политическо ежедневие.

Що се отнася до българското присъствие в черноморския пъзел, там всичко също е предсказуемо. Дихотомията президент - премиер в контекста на лошото и доброто ченге дава възможност на всеки един от глобалните и регионални играчи да получи исканата от тях българска подкрепа. Това явно върви, което означава, че политическият ни елит може да продължава със своите празни приказки и голи обещания.

- България се оказва в съюз, който открито търси конфронтация с Русия. Имаме ли печеливш ход?

Да - българите да се завърнат в България, както и обществена дипломация.

Автор: Михайлина Димитрова, Епицентър.бг