Уравнение с грешка: Ще се извини ли Ердоган

/КРОСС/ На 27 май на пресконференция в Гърция руският президент Владимир Путин заяви, че Турция иска да възстанови отношенията си с Русия. „Ние също искаме да възобновим отношенията. Не ние ги разрушихме. Защо бе направено това, и до ден днешен не ми го побира ума“, каза Путин, като добави: „Ние очакваме конкретни стъпки от тяхна страна. Засега такива няма“.

На 31 май турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че Турция действително иска да възстанови отношенията си с Русия, но не разбира какви именно конкретни стъпки очаква от нея Москва. Той добави, че „не разбира как отношенията между двете държави бяха пожертвани заради извършената от един пилот грешка“.

Нищо ли не ви напомнят тези две изказвания? Да, това е уравнение. Да пробваме да махнем чувствата, да успокоим гнева и да се опитаме да решим това уравнение с помощта на формалната логика.

На пръв поглед тези две изказвания изглеждат равнозначни. И двете държави искат да възстановят отношенията помежду си. Ръководителите и на двета страни не разбират защо е цялата тази конфронтация. И двете се намират в изключително сложни политически ситуации. И в двете държави вътрешнополитическият дневен ред диктува патриотичен дискурс. Да, и двете си приличат, с изключение на това, че намесата на Русия в Сирия бе поискана от ръководството на страната, а тази на Турция – не.

Всички тези прилики, като обелка на лук, може да се почистят, да се изнесат извън скобите. Но как може да се изнесат извън скобите и взаимните обвинения. Русия обвинява турците за това, че подкрепят терористите в Сирия, а те я обвиняват в същото. Турция обвинява руснаците за това, че стреля по мирното население в Сирия и Русия отвръща със същите обвинения. РФ обвинява турците за свалянето на самолета, а те я обвиняват за вертолета. Изобщо, два отворени интернет-прозореца с търсене на „Русия обвинява Турция“ и „Турция обвинява Русия“ ще ви доставят голямо медийно удоволствие.

Но ако се отърсим от цялата тази медийна обвивка, ако затворим и двата прозореца в браузъра и изчистим ситуацията от дипломатически белия шум, то тя ще изглежда по следния начин:

Русия смята, че отношенията с Турция са били разрушени заради свалянето на руския самолет и убийството на единия пилот. Турската страна пък е убедена, че отношенията с Русия са се влошили заради това, че руският пилот е направил грешка.

Общо взето, в това се състои цялата концептуална разлика. При цялото подобие на подходите и ситуациите, в турското отношение към този конкретен епизод на двустранните отношения липсва руският пилот. Съществува само някаква негова „грешка“, но самият него го няма. След „грешката“ е празно, няма нищо. И тук кривата руско-турска симетрия се нарушава. От двете страни на уравнението не са Русия и Турция. Там от едната страна е грешката, а от другата – руският пилот.

Трудно е да се каже дали руският пилот е сгрешил (тоест попаднал е във въздушното пространство на Турция) или не.

От една страна, формално би могло и да е попаднал. На мястото, където се е случила трагедията, турската граница има вдлъбнатина. Самолетът лети с висока скорост, а Близкият изток не е Сибир, там разстоянията са такива, че подобни самолети ги преодоляват за секунди. Самият турски президент Абдула Гюл през 2012 г. каза по повод сваления от Сирия турски изтребител следното: „Това е обичайна практика за бойните самолети – понякога да пресичат и напускат границата, ако се има предвид скоростта им над морето. Такива неща не са лоши намерения, те просто се случват заради сложността на контрола върху скоростта на реактивните самолети“. И с него са съгласни, например, израелските военни, които гледаха през пръсти на нарушенията на въздушното им пространство от руските самолети.

От друга страна, турските военни явно са чакали тази възможна грешка на руския пилот, тъй като свалиха самолета не от земята, а от въздуха. И при това, на земята съвсем неочаквано се озоваха няколко камери, които с висока резолюция заснеха падането на руския бомбардировач. Тоест, те са знаели къде самолетът ще бъде свален и къде ще падне.

Но хайде чисто хипотетично да предположим, че руският самолет наистина е допуснал грешка и принципните турски военни, стоящи нащрек (та даже и в засада), са го свалили над своя територия. Да пишем минус една точка на руската страна.

Какво се случва след това? После руският пилот по най-циничният и зверски начин бе убит. Убит от хора, имащи непосредствено отношение към Турция. Да сравняваме, та дори и скъпоструващо парче желязо, със смъртта на човешко същество, разбира се, също е цинично, но разрешете ми подобно полемично допускане. Нека запишем: минус една точка за Турция.

Един на един. Президентът Ердоган не разбира как взаимоотношенията между страните биха могли да бъдат принесени в жертва заради пилотска грешка. Ние не разбираме как отношенията между страните биха могли да бъдат пожертвани заради грешката на президента Ердоган.

От едната страна на уравнението е мъртвият руски пилот, а от другата – Ердоган.

Убитият руски летец не може да се извини пред турската граница. А ето че живият турски лидер може да се извини пред Русия за убития от него военен.

И изобщо не е ясно какво точно тук Ердоган не разбира. Това са елементарни разсъждения, втори курс в университета. Чиста логика. Извинение и компенсация за семейството на убития. За каквото и говорят през цялото време руските власти. Те говорят наистина и за компенсация заради сваления самолет. Но това все пак би могло да бъде предмет на дискусия.

А извинението и обезщетението за смъртта на човек не могат да бъдат предмет на каквато и да било дискусия.

И именно в това за самия турски президент се крие спасителният компромис. Та нали, ако толкова му се иска да възстанови отношенията на страната с Русия (а тази година Турция само от туризма губи 9 млрд. долара, и това без да смятаме износа за Русия), но в същото това време от вътрешнополитически гледна точка е абсолютно невъзможно да се извинява през друга страна за защитата на собствените си граници – то да започне с извинение за убийството на пилота. Да направи тази първа крачка, която е вътрешнополитически приемлива и за него.

Та нали и за Русия загиналият пилот Олег Пешков е много по-важен, отколкото самолета.

Максим Кононенко, „Россия сегодня“