Европейската комисия е най-голямата заплаха за енергийната сигурност на Европа

/КРОСС/ Европейската комисия не може да вземе твърдо решение по отношение на проекта за газопровода „Северен поток 2". В рамките само на няколко дни, заместник-председателят на ЕК Марош Шевчович, отговарящ за Европейския енергиен съюз, излезе с две противоречащи си твърдения. На 13 февруари, той обяви, че предстои да се вземе решение по отношение на проекта „Северен поток 2". „В много близко бъдеще, буквално в рамките на дни ще има решение по този въпрос", заяви Шевчович.

На 18 февруари обаче, той излезе с позиция, че не може да се очаква скоростно решение по отношение на това дали плановете на „Газпром" за разширяване на газопровода „Северен поток 2" съответстват на европейските правила, тъй като юристите на ЕК все още разглеждат проекта. В своята оценка на текущото състояние на нещата, еврокомисарят по енергетиката Мигел Ариас Каниете каза: „Все още не разполагаме с цялата необходима информация по проекта. Твърде рано е за решение." Говорейки за причините за забавянето, Каниете се издаде, че проектът „Северен поток 2" би имал „огромни политически последствия" за Европейската комисия, тъй като той „заобикаля Украйна".

Ако се съди по наличната информация, основният проблем за ЕК е спешната необходимост от разработване на нов механизъм за обмен на информация по споразуменията в областта на енергетиката, които се сключват между европейски държави и компании и Русия. Това бе една от причините на 16 февруари ЕК набързо да одобри пакет от мерки за подобряване на енергийната сигурност на ЕС. Той обаче трябва да бъде гласуван от Европейския парламент и от Европейския съвет. Предложенията дават право на Европейската комисия да проверява договорите между страни-членки и външни доставчици, предимно доставчици на природен газ, преди те бъдат разгледани за „съответствие с правилата в областта на конкуренцията и законодателството относно вътрешния енергиен пазар". Пределно ясно е, че основният прицел е Русия и нейните ключови партньори в енергийния сектор като Германия, Италия и Австрия. Юридическите противоречия също са неизбежни. Например, според постоянния представител на Руската федерация при ЕС Владимир Чижов, „в момента в ЕК има различни гледни точки за това дали целият проект на газопровода Северен поток, включително и частите минаващи по дъното на Балтийско море са обект на правилата на ЕС или не".

Освен това, според наличната информация, дори и ЕК да отхвърли „Северен поток 2", Германия и Русия биха могли да заобиколят ограниченията, като построят станция за изпомпване на газ в открито море, като тръбите от нея до континента да принадлежат на различни немски компании. Русия също изрази интерес от създаването на газов коридор в Южна Европа. „Газпром", италианската компания Edison и гръцката DEPA подписаха меморандум за разбирателство по проекта за газопровода „Посейдон", доставящ газ от Русия по дъното на Черно море за Гърция и от Гърция за Италия. „С влизането на „Газпром" в играта, руските доставки на газ за Италия могат да станат реалност", пише италианският вестник Il Foglio за перспективите на проекта „Посейдон"

Пределно ясно е, че полемиките около „Северен поток 2" и желанието на Европейската комисия да поставя пречки пред едно съвсем нормално и взаимно изгодно партньорство между Русия и европейските държави, което би гарантирало енергийната сигурност на континента, ще окаже неблагоприятно въздействие върху интересите на самите европейци. Особено на фона на всичко това, което се случва в страните от Персийския залив и Иран.

За изненада на САЩ и ЕС, властите в Техеран изразиха желание за насочат газовите си доставки не на Запад, а на Изток. Освен всичко останало, това означава изграждането на голям подводен газопровод от Иран през Оманския залив и Арабско море до Индия. Индийските енергийни корпорации Gail и Oil Ltd. вече обсъждат проекта с ирански представители. Газопроводът ще заобиколи Пакистан, основният геополитически конкурент на Индия в региона. Той ще има дневен капацитет от 31 милиона кубически метра газ. В допълнение, Иран и Оман вече подписаха 25-годишен договор на стойност 60 милиарда долара, което ще даде възможност на двете страни да изградят подводен газопровод, който да доставя годишно 10 милиарда кубически метра газ. Колкото до другите страни от Персийския залив, текущата им финансова и икономическа ситуация не предполага те да навлязат на европейския пазар.

Според анализатори от HSBC, падането на цените на петрола през идните две години означава, че страните-членки на Съвета за сътрудничество на арабските страни от Персийския залив (най-вече Обединените арабски емирства и Катар) ще трябва да рефинансират 52 милиарда долара от облигации и 42 милиарда от синдикирани заеми. В следващите две години, тези страни ще бъдат изправени пред дефицит по текущата сметка и фискален дефицит в размер на 395 милиарда долара. HSBC изчислява, че общият дълг на страните от Персийския залив възлиза на около 610 милиарда долара, което включва корпоративния и държавния дълг.

Ето защо, Европа няма на кого другиго да разчита, освен на Русия по отношение на енергийната си сигурност. Освен ако не се обърне към американските производители на шистов петрол, чиито перспективи зависят от саудитската политика. Тук естествено възниква въпросът, струва ли си да се спират проекти, когато не съществуват реални техни алтернативи?

Източник: Strategic Culture
Превод: Антоанета Киселинчева, a-specto.bg