Европа остава важна за Русия и никой не може да я замени

/КРОСС/ Интервю с журналиста Николай Кръстев, кореспондент на БНР в Москва, относно основните акценти от завършилия Международен икономически форум в Санкт Петербург

Преди няколко дни завърши Международният икономическия форум в Санкт Петербург. На всички експерти по политически науки им направиха впечатление миролюбивите изказвания на руският президент Владимир Путин. Светът познава и много резки негови коментари, особено през последните десетина години. За какво според вас е знак това?

Явно е, че отношенията между Брюксел и Москва ще вървят към подобряване. Различни, независими оценки в Русия показват, че Европа означава твърде много за нея в икономически план. Обръщането към Изтока преди година явно не се състоя в този обем, който Москва залагаше във времето. Така че сега е съвсем закономерен този процес на търсене, на връщане на отношенията отпреди 2014 г. Винаги се е подчертавало, че руско-европейските отношения са основните отношения за Москва и че във външнополитическата и икономическата ориентация на Русия никой не може да замести Европа. Повечето коментатори, анализатори и специалисти говорят, че Европа е тази, която винаги ще си остане основна за Русия и за нейното развитие. Иначе очакванията на Русия бяха, че Юнкер ще бъде още по-мек и дипломатичен, но той изказа ясно позицията на Брюксел – че отношения ще има, но след изпълнението на Mинските договорености. И отношенията между Русия и Европейския съюз са част от един дълъг процес, в който нещата ясно търпят своето развитие. В тази посока и в този аспект на разсъждения говориха дори и политически коментатори, които присъстваха на форума в Санкт Петербург.

За Русия е най-естествено да иска сближаване, въпросът е какви са сигналите, дадени от Европа. По отношение на санкциите, казвате, че ги обвързват изключително с Mинските договорености?

Жан-Клод Юнкер заяви, че точно това е в крайна сметка идеята. Според мен това е отражение и на политиката на Брюксел в тази ситуация. Преди Юнкер да дойде в Санкт Петербург, както той каза е имало хора в Европа, които не са били щастливи от факта, че той ще присъства на форума. Но основното послание на Европейския съюз, което беше представено от него, и то е че вратата за преговори трябва да остане отворена.

Стана ясно, че Никола Саркози е казал, че санкциите трябва да бъдат свалени и че ръка за това трябва да подаде по-силният, а това е Путин. Считате ли, че ще има ефективен резултат от разговора между Путин и Юнкер?

Саркози каза това, което Русия искаше да се чуе. Според мен той говореше в по-голяма степен като неин приятел, в подобен тон беше изказването му. Далеч по-дипломатично бяха обвити изказванията и на бившия френски министър на външните работи Юбер Ведрин, че дипломацията трябва да се върне в „играта“. Той направи аналогията, че отношенията днес между ЕС и Русия изглеждат по-зле, отколкото отношенията преди 30 години между бившия Съветски съюз и Запада. Той се обяви за построяването на нови отношения между ЕС и Русия. Коментирайки темата Украйна в тях, Ведрин определи като добре работещи минския процес и нормандската четворка. Според него темата Украйна трябва да бъде свалена от дневния ред в отношенията между Брюксел и Москва. Явно е, че в Европа има кръгове, които искат да осъществят пробив в отношенията с Русия. Но не знам обаче доколко воденето на алтернативни политики може да помогне в целия този процес и дали няма да го забави в крайна сметка. Основният резултат от срещата между Владимир Путин и Жан-Клод Юнкер, е че има съгласие за диалог. Посещението на Юнкер в Санкт Петербург показа, че ЕС иска да бъде „първа цигулка“ в отношенията с Русия, а не както досега се възприемаше, че германският канцлер Ангела Меркел може да преговоря директно с Путин, Сега виждаме заявката на ЕС ,че иска да лидира в този процес.

Ръководителите на такива компании като Ексон Мобил, Бритиш Петролиум и Тотал присъстваха на Международния икономически форум в Санкт Петербург, независимо от политическия натиск, който им се оказва да не сътрудничат с Русия. Може ли да се каже, че икономическият прагматизъм ще победи псевдополитиката? Има ли шанс бизнесът да положи усилия да бъдат свалени санкциите, тъй като той търпи най-много загуби от тях?

На форума бизнесът показа интерес. Всъщност той не се интересува от политиката, а по-скоро от това да се разширява и да възвръща пазарните пространства, доколкото ги е имал преди, а сега са  свити или по-ограничени вследствие на всички тези неща, които се случиха след 2014 г. Явно е, че бизнесът е по-нетърпелив, отколкото политиците. И те имат желанието, и амбицията да вървят напред. За тях е логично Русия като пазар да представлява огромно пространство на интереси и на възможности. Без съмнение, големите компании имат и големи интереси, които невинаги вървят ръка за ръка с политиката. Според мен те дори изпреварват очакванията в политически план на Брюксел.

Но пък форумът показа и нещо друго – че политиците изпращат послания на бизнеса, а бизнесът подкрепя, подпомага политиците да бъдат по-активни в диалога между ЕС и Русия. Друг е въпросът обаче дали това толкова бързо може да се случи. Явно е, че нещата не вървят в тази динамика, която се очакваше да се случи във времето. Последната новина само отпреди няколко дни е, че Франция предлага дискусия за удължаването на санкциите спрямо Русия, показва, че преговори ще има, но при определени условия, че всички в Европа явно страдат – и политиците, и компаниите, и бизнесът като цяло. Но това е един период, който трябва да бъде преодолян във времето. Съдейки и по изказванията, които тук се чуха, Европейският съюз държи да бъде спазен предварително очертания от него дневен ред, пътната карта, свързана с изпълнението на Минските договорености.

На форума Путин покани Европа да се присъедини към проекта „Большая Евразия”? Не е ли именно това, което стряска Америка и я кара да притиска Европа за антируските санкции (като малка брънка от общия стратегически план за отхвърляне на Русия изобщо)?

Тази идея, която Путин представи пред участниците във форума, всъщност в Москва се дебатира много в експертните и политическите кръгове, както и от хората, които се занимават с външнополитически стратегии. Те имат желание да разширяват евразийското пространството. Путин неслучайно говори, че към това евразийско икономическо пространство интерес проявяват Китай, Индия, Иран, очертавайки тези страни като по-близки партньори на Москва в това пространство. Дори не е случаен и фактът, че в края на седмицата Владимир Путин заминава на посещение в Китай, където очакванията в тази посока са много сериозни – че бизнесът може да реализира още в по-възходяща степен намеренията за общи проекти между Москва и Пекин. Особено по отношение на енергетиката, през последните години има основание да бъдат реализирани редица енергийни проекти, и сега те могат да бъдат договорени директно в Пекин между двете страни. От друга страна казаното, изглежда като любопитна заявка от гледна точка на геополитическите амбиции на Москва и на централно-азиатските държави да разширяват евразийското пространство. Доколко обаче Европа би могла да влезе и да сътрудничи? Не знам.

Самият президент Путин каза, че има държави от Европейския съюз и Европа – той направи тази малка, но важна разлика между Европейския съюз и Европа, които проявяват интерес да се сближат и да участва в проекта за Голямата Евразия. Любопитно е да видим кои ще бъдат тези държави, аз мога само да гадая. Щом като говорим за част от Европейския съюз и за такива, които не са в него, вероятно става въпрос за някои от съседните на България страни, защото само те са извън Европейския съюз.

При всички положения това е нещо, което ще търпи развитие, ще наблюдаваме как ще се развива като посока и план тази заявка. Както се казва, и Рим не е бил построен за един ден, трябвало е време. На този етап това при всички положения изглежда просто като идея. Само времето ще покаже доколко тя би могла да е жизнена и реалистична. Идеите, създадени в кабинетите, невинаги са пълноценни на терен, в реални условия. Динамиката е много сериозна в международните отношения и трябва да бъдат отчитани всички процеси, които протичат и могат да влияят върху подобни идеи.

Европа не иска да оставя тези отношения и иска да ги развива и да участва в тях. Наблюдаваме едно международно съревнование за Централна Азия в момента. Върховният представител на ЕС за външната политика Федерика Могерини беше там на обиколка в края на миналата година. Китай и Япония са много амбициозни в този регион. Неотдавна там беше и индийският премиер. Доста от лидерите от Централна Азия пък посещават Иран. Виждаме една многовекторност в тези отношения. Такава идея, от гледна точка на Москва, не е невъзможно да бъде реализирана, но тя представлява именно този пункт на развитие, че отразява едната гледна точка. Въпросът е да има взаимност в тези процеси, да има желание да бъдат реализирани.

Ситуацията може да се коментира и като съблазняване от страна на Путин към Европа. А какво ви направи най-силно впечатление по време на този форум? Разбрах, че сте се срещнали с Никита Михалков. Какво интересно сподели Никита Михалков с вас, което може и да е останало извън диктофона 

Извън темите от голямата политика и бизнеса, за мен това беше най-интересното. Политическите неща, които всеки един специален пратеник отразява на такива форуми, са ясни – работиш, трябва да произведеш новината, да представиш това, което се е случило. Но подобни възможности за срещи с хора на голямото изкуство, които наистина са разпознаваеми, както на изток, така и на запад е нещо, което оставя дълго време спомен в съзнанието ти.

Първо, за мен тази среща с Никита Михалков беше неочаквана, защото не я бях планирал по никакъв начин. Ние невинаги имахме достъп до всичките панелисти, участници в подобни разговори. Беше просто чист журналистически шанс да попадна в момента, в който той се появи на щанда на един от руските региони, да го изчакам да проведе своите разговори с ръководителите на този руски регион и да го попитам няколко неща за това, което се случва, и за това, което в момента става между Русия и Европа. Трябва да призная, че той удивително лесно започна да отговаря на моите въпроси. Предварително знаех, че е сложен за контакт, за осъществяване на интервю. Но когато са налице факторите време, възможност и добро разположение на духа, нещата могат да се получат успешно. И това за мен е едно много интересно интервю в журналистическата ми кариера. Аз съм човек, който е имал възможност да разговаря с представители на висшия политически и бизнес елит на много държави от региона ни. Но това интервю за мен остава много сериозно, защото то показва в много голяма степен какво е днес Русия, накъде вървят нещата в нея и доколко и как обикновеният руснак ги възприема. Подобно интервю е лакмус, за да може човек да си свери часовника с настроенията вътре в руското обществото.

Интервюто ще се чуе по БНР, но кажете нещичко, какво ви каза Михалков?

Той каза нещо, което е типично, нещо, което се вижда и в неговите филми, а именно това, че руснакът колкото е по-зле, толкова по-добре е всъщност, защото явно е свикнал да живее в сложни условия. Разбира се, това до голяма степен обяснява руското поведение. Според Михалков ако някой отвън си мисли, че може да повлияе на Русия, като държи санкциите, просто се лъже. Той е убеден, че тъй като Русия не е започвала този процес, тя така или иначе, не  може да го промени. Попитах как живеят сега актьорите, хората, до които той има досег. Попитах го по-лесно ли се снимат, по-лесно ли участват в телевизионни проекти и филми. Той отговори, че всеки явно трябва да прави компромиси, че ако преди си се снимал за „салам“, сега може би е дошло времето да се снимаш за нещо по-евтино, като важното е да те разпознават и помнят. Това той направи като оценка за сферата на изкуството.

Като кореспондент на БНР в Москва Вие имате най-ясни наблюдения каква всъщност е ситуацията в Русия. Кажете, усещате ли това влошаване на икономическата ситуация, за което толкова много се говори в западните медии? Какво си говорят хората помежду си, как чувстват ситуацията, разбират ли причините за нея?

Хората представят различни гледни точки за управлението в страната, имат различен поглед върху онова, което се случва в Русия, върху тежестта й в международните отношения. В немалка степен се усеща липсата на пари у хората. Неслучайно преди няколко седмици по време на посещението в Крим, премиерът Медведев просто каза на хората, че няма пари и че трябва да изчакат. Явно е, че икономическите процеси в Русия не се развиват много добре.

Според проучване на Всеруският център за изследване на общественото мнение /ВЦИОМ/ за нагласите на руснаците преди почивния сезон, което беше представено на пресконференция в Москва, 45% от хората бяха казали, че ще прекарат своята лятна почивка по домовете си, което е увеличение спрямо миналата година с 5%. Все пак Всеруският център за изследване на общественото мнение е една от влиятелните социологически агенции в Русия. 35% са заявили, че ще почиват на вилите си, което е нарастване с 9% спрямо 2015 година, а само 3% ще почиват в чужбина, т.е. извън територията на бившия СССР. 17% от анкетираните планират да работят през лятото, което е нарастване с 6% спрямо миналата година.
Финансови проблеми са основна причина за отказ от почивка през летния сезон, а това е сериозен индикатор, че нещата не вървят особено добре. Хората усещат, че парите се топят, че нямат тези възможности, които имаха допреди две години. Има и анализатори в Москва, които казват, че дори и да не бяха санкциите и международните икономически процеси, Русия рано или късно щеше да стигне до тази криза, защото неефективно е залагала само на стратегията за продажба на газ и петрол. Трябва, според тях, да се развива  икономиката на високите технологии и на принадената стойност. Тук сега се отчита този сериозен проблем – били са пропуснати доста шансове, когато е могло в икономиката да се вкарват други средства и да се постигнат повече възможности.

Хората са разделени по темата. Тези, с които аз разговарям, мислят по един начин, но можеш да срещнеш и хора, които мислят съвсем различно. Има една особеност на руския национален характер, хората се стягат и не критикуват своята държава пред чуждестранните кореспонденти. Но това, което можеш да чуеш от тях в личните им разговори, когато решат да те допуснат в своя близък кръг, е едно вътрешно разочарование от това, че все пак отново се налагат ограничения и че това на тях им влияе негативно.

Ако се върна към форума, по изказите проличаха разликите в подходите и моделите за икономическото развитие на Русия между министрите на икономическото развитие Улюкаев и на финансите Силуанов. Дали трябва да се наводни руската икономика с пари и да се стимулира потреблението и производството, или да се търсят външни източници за финансиране, което да допринесе за развитието на икономиката при по-изгодни условия от чужди банки. Така че и за самата Русия не е ясно кой модел трябва да бъде осъществен. И това, което в обществото можеш да чуеш като различни, спорадични изказвания, плюсове или минуси за този или онзи политически модел, се трансформира и по-нависоко в системата на политическо развитие в Русия. Огледална е ситуацията на всички нива и показва колко сложни са вътрешните, социални процеси в страната, където не е за подценяване, че за една година броят на бедните в Русия е нараснал сериозно.

Смятате ли, че това се отразява на рейтинга на президента? Или има някакво разочарование, но все пак хората гледат в една посока и смятат, че той е правилният човек и води правилна политика, особено в международен план. Путин все пак ги върна на международната политическа сцена, отново повдигна авторитета на Русия.

Отново зависи от коя гледна точка подхожда човек към този отговор, но в крайна сметка те са разделени. Ролята на Путин в руското общество за почти 83-85%, съдейки по последните обществени проучвания, е ясна и категорична. Ние не знаем доколко проучванията са верни, но предполагаме, че тези, които са ги правили, са подходили професионално и са си свършили добре работата. За голяма част от руското общество ролята на Путин е ясна.

Според тях, той върна Русия в голямата политика. Друг е въпросът, че Русия не е приета като пълноценен партньор и играч във всички тези международни процеси. Виждате, че това, което стана в Сирия, не беше докрай понятно за Запада. Но при всички положения, Путин остава фигура, която обединява обществото, това е изводът от нагласите в руското общество. Същевременно Путин е наясно, че и неговият рейтинг и рейтингът на правителството, на управляващата партия „Единна Русия“, страда от всичко това, което се случва. Именно затова той изпрати такова силно послание към Международния форум в Санкт Петербург, казвайки, че никой няма право да изнудва чуждестранния бизнес, никой няма право да подвежда чуждестранния бизнес в Русия. Ако искаме да имаме инвестиции в Русия, ние трябва да работим в тази посока и да има законност, това беше едно от основните послания в изказването на Путин. Няма да има компромис спрямо тези, които се опитват да изнудват чуждестранния бизнес, който идва в Русия. Има частни експертни оценки, според които правенето на бизнес в Русия е рисково начинание, че Русия трябва да се отърве от този си имидж, ако иска да прави бизнес със Запада.

Тоест Путин кани чуждестранните инвеститори, като заявява, че ще им осигури добри условия?   

Да, и това беше едно от посланията в неговата реч по време на панела с италианския премиер Матео Ренци. Той каза, че никой не бива да си мисли, че ще може да продължава да изнудва западния бизнес. Но, аз смятам, че това беше и послание към присъстващия в залата главен прокурор на Русия Юрий Чайка, който само няколко дни преди форума в Санкт Петербург беше утвърден за трети път на този пост от Думата по предложение на Путин. Около Чайка има доста сериозни проблеми, свързани с бизнеса на сина му, че едва ли не той е човекът, който е покровителствал престъпният бизнес на синът му Артьом и връзките му с подземния свят. Мисля, че това беше послание и към него, защото Путин не прави случайни изказвания.

Мога да кажа, че почти цялото руско правителство беше на форума. Всеки разчете в думите на Путин послание към себе си. Разбира се, слушайки самото послание, самото въведение на Путин, имахме възможност да наблюдаваме реакциите на отделните министри, които слушаха за състоянието на своите ресори. Мисля, че Путин в голяма степен си дава сметка за това, което се случва и не иска да бъде накърнен и имиджът, който е изградил през годините. За да не бъде накърнен този имидж, той трябва да направи доста категорични постъпки и да реши проблемите в сферата на правосъдието. И в словото на Путин, и в целия този форум, основни бяха две или три линии, свързани с геополитиката, икономиката и възможностите пред Европа и Русия за правене на бизнес. Но не по начина, по който се възприема този бизнес досега и в Москва, и в Брюксел. Путин явно търси нови възможности за развитието на Русия…

Източник: a-specto