Лавров: Отношенията ни със София не зависят от колебанията в политическата конюнктура

/КРОСС/ "Победата, постигната с кръвта на руските воини и българските опълченци, доведе до възраждането на България като независима държава"

Министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Лавров в интервю за сп. "Международни отношения"

- Тази година се навършват 140 години от края на Руско-турската освободителна война (1877-1878.) и възстановяването на българската държава. Каква според Вас е ролята на тези събития в новата история на Балканите и Европа. Имат ли историческите процеси, част от които са тези събития, актуални измерения?

- Най-напред искам да поздравя българския народ с националния празник и да му пожелая благополучие, мир и благоденствие.

Сто и четиридесет годишнината от Освобождението на България от османско иго наистина е епична дата в историята на руско-българските отношения. Радостно е, че на този юбилей са посветени многобройни възпоменателни събития.

Изчерпвайки всички дипломатически възможности, Русия оказа помощ на своите български братя. Тя подпомогна възстановяването и укрепването на българската държавност. При това тя го правеше искрено и безкористно - за разлика от редица европейски държави, в резултат на чиято деструктивна линия на Берлинския конгрес през 1878 г. територията на освободена България се оказа значително орязана.

Очевидно е, че Руско-турската война от 1877-1878 г. оказа огромно влияние на цялата европейска архитектура. Победата, постигната с кръвта на руските воини и българските опълченци, не само доведе до възраждането на България като независима държава, но съдейства за нарастване на националното самосъзнание и в другите балкански народи.

Русия високо цени, че днес, 140 години по-късно, българският народ грижливо съхранява паметта за подвига на нашите войници и офицери. А улици и площади на български градове носят имената на изтъкнатите руски дейци - Император Александър II, дипломатът Н.П. Игнатиев, генералите М.Д. Скобелев, Н.Г. Столетов, Е.И. Тотлебен, М.И. Драгомиров, И.В. Гурко.

Аз съм убеден, че опората на нашето съвместно историческо минало, на общите културни и духовни корени, на дълбокото чувство на взаимна симпатия и дружба, съединяващи нашите братски народи, остава солиден фундамент за по-нататъшното развитие на многоплановото двустранно сътрудничество.

- В руско-българските отношения днес са преплетени влияния на сложни фактори - от една страна - православието и славянството, общите културни корени и традиции, духовна и географска близост, уважение, родство и братство. От друга страна са геополитиката и политическото обвързване. Как, в навечерието на честването на 140-годишнината от подписването Санстефанския мирен договор между Русия и Османската империя, с който се слага край на Руско-турската война от 1877-78 г. и се създава Третата българска държава, виждате перспективите за развитие на двустранното сътрудничество в различните области от взаимен интерес? Какви са правилните пътища за успешното развитие на нашите взаимоотношения?

- България е важен партньор на Русия в Европа. За нас отношенията със София имат самостоятелна стойност и не зависят от колебанията в политическата конюнктура. Ние сме заинтересовани от по-нататъшното укрепване на принципите на взаимната изгода и зачитане интересите на другия.

За съжаление, в последните години нашият диалог не винаги беше успешен. Най-ярък пример е приетото в София, под натиска на Вашингтон и Брюксел, решение за отказ от изграждането на стратегически значимия газопровод „Южен поток".

В тази връзка констатирам със задоволство, че днес българските партньори демонстрират интерес към развитие на конструктивното ни сътрудничество. И то дава своите резултати. Възобнови се ръстът на търговския оборот - през изминалата година неговият обем нарасна с 24%, като достигна 3,45 млрд. долара. Очаквам планираното за есента ХVI-то заседание на двустранната Междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество да консолидира положителните тенденции, да очертае перспективните области на съвместните усилия.

През декември 2016 г. стана възможно да бъде прелистена страницата, свързана с проекта АЕЦ „Белене". След като българската страна изплати на руския производител 600 млн. евро, готовото оборудване стана нейна собственост. Сега София разглежда различни възможности за неговото използване, включително и в интерес на възобновяване на проекта.

През юни миналата година „Газпром" АД и Министерството на енергетиката на България подписаха „пътна карта" за развитие на сътрудничеството в газовата сфера, която включва проучване на възможностите за разширяване на българската газопреносна система.

Културните и хуманитарните контакти се развиват динамично. Повишава се привлекателността на руското образование, укрепват позициите на руския език, нараства туристическия обмен.

Аз се надявам, че настоящият юбилей ще допринесе значително за по-нататъшното разширяване на руско-българските връзки за благото на нашите народи и в интерес на поддържането на стабилност и сигурност на нашия общ континент.

- След разпадането на двуполюсния свят и на кратката илюзия за еднополюсен, днес светът стана много полюсен. Свидетели сме на нарастване на противопоставянето и на рисковете от сблъсъци. Усещането за война като че ли се връща и в Европа - като начин на мислене, като легитимен и морално допустим инструмент за решаване на международни спорове и интереси.

Къде вижда Русия своето място в този нов свят и кои ще бъдат нейните приоритети в отношенията с другите глобални играчи? Трябва ли да минем през криза и дори война за да стигнем до катарзис и да се върнем на пътя на мира?

Необходима ли е нова вълна на разведряване? Да очакваме ли скоро и „Хелзинки-2"?

- Днес ние сме свидетели на нова, по-справедлива и демократична многополюсна система на световния ред. Този естествен процес отразява появата и укрепването на нови центрове на икономическа мощ и свързаното с това политическо влияние, които се ръководят от собствените национални интереси и уверено поемат своя дял от отговорността за поддържането на сигурност и стабилност на различни равнища. Многополюсността е въплъщение на културното и цивилизационно многообразие на съвременния свят, на желанието на неговите народи сами, без външна намеса да избират пътищата на своето политическо и социално-икономическо развитие.

За съжаление, по този път има редица сериозни препятствия. Най голямото от тях е упорития стремеж на тесен кръг западни държави, начело със САЩ, да запазят господство по всички азимути с надеждата и занапред да осигуряват своето благополучие и просперитет за сметка на останалите. Високата цена за такива действия плаща цялата световна общност. Конфликтният потенциал нараства. Множат се огнищата на напрежение. Налице е по-нататъшна ерозия на международното право и опити да се задейства фактора сила с цел прокарването на собствени интереси, укрепването на собствената сигурност за сметка на сигурността на другите.

За радикалното подобряване на ситуацията в Европа и в света като цяло е необходимо да бъдат изпълнени редица условия. Преди всичко е необходим отказ от налагането на едностранни действия, натиск, заплахи, шантаж и стриктно спазване на определените в Устава на ООН основни принципи на международния живот, включително суверенното равенство на държавите (независимо от техния размер или форма на управление), ненамеса във вътрешните им работи, разрешаването на споровете с мирни средства.

Необходимо е прочистване на правната рамка на междудържавното взаимодействие - по-специално, трябва да се постигне договореност за еднакво тълкуване на принципите и нормите на международното право. В тази връзка е трудно да се преоценява ролята и значението на такава уникална Организация, каквато е ООН, която притежава универсална легитимност. В последно време практиката показа, че солидарните действия, подкрепени от Световната организация под формата на съответни резолюции на нейния Съвет за сигурност, са способни да доведат до значителен напредък в решаването на най-сложни и объркани проблеми.

Русия - един от водещите центрове на формиращия се свят, постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, важен гарант за глобалната стабилност - и занапред ще участва активно в предвижването на позитивен, обединяващ, устремен към бъдещето международен дневен ред. Тя ще подпомага политико-дипломатическото уреждане на многобройните кризи и конфликти. В световните дела ще отстоява последователно ценностите на истината, справедливостта, широкото равноправно сътрудничество. Ние винаги сме отворени за съвместна работа с всички, които проявяват насрещна готовност за целите на ефективното решаване на актуалните въпроси на световното развитие.

- Международният тероризъм и радикалният ислям прехвърлиха войните от битка за територии в борба за съзнанието на хората, разделяйки обществата. Свидетели сме на една нова визия за света и преразпределяне на глобалното пространство съобразно новия враг на човечеството - тероризма. Ясно е, че в борбата срещу международния тероризъм трябва да се обединят усилията на целия свят. След като през септември 2015 г. президентът Путин поде инициатива за създаването на широка антитерористични коалиция под егидата на ООН, две години по-късно призова не на думи, а на дела да се пристъпи към формиране на широк антитерористичен фронт на общопризната международноправна основа, централна роля в който да има ООН. Какво е Вашето мнение за перспективите на тази инициатива? Могат ли Русия, Китай, САЩ и Европейския съюз да преодолеят противоречията в името на общата битка срещу международния тероризъм и какво е необходимо за това?

- Светът се сблъсква с редица предизвикателства. Голяма заплаха за цялата ни цивилизация е международният тероризъм. Многобройните терористични актове в различни държави показват, че този проблем е придобил истински всеобхватен характер. За първи път в цялата история терористите заплашват да създадат държавно образувание - халифат със собствена територия, население, човеконенавистна идеология.

За ефективна борба с терористичната заплаха президентът В.В. Путин издигна на 70-та сесия на Общото събрание на ООН инициативата за широк антитерористичен фронт, която и днес напълно запазва своята актуалност. В голяма степен благодарение на военните и дипломатически усилия на Русия стана възможно да бъде нанесен съкрушителен удар на международната терористична групировка ИДИЛ в Сирия.

Ние последователно смятаме, че антитерористичното сътрудничество трябва да се развива на основата на международното право и под егидата на ООН, както се предвижда в споменатата руска инициатива. Необходимо е да се преодолее липсата на единство в действията на държавите, да бъдат изоставени „двойните стандарти", порочната практика терористите да бъдат делени на „лоши" и „не много лоши", както и опитите те да бъдат използвани за решаването на тясно-користни геополитически задачи.

Броят на привържениците на нашите принципни подходи продължава да нараства. Включително в политическите и експертни кръгове на Запада, където укрепва разбирането, че за победата над тероризма е необходимо да се учим да преодоляваме противоречията, да се съсредоточим в дългосрочен план. Русия отдавна и доста успешно си сътрудничи в тази област с много държави. Например, руско-американското сътрудничество по линия на спецслужбите направи възможно предотвратяването на терористичен акт в Санкт Петербург през декември 2017 година.

Ресорните министерства и ведомства на Русия и Китай поддържат близък диалог по широк спектър въпроси от сферата на контратероризма, включително във формат редовни заседания на двустранната междуведомствена Работна група за борба с тероризма, както и в рамките на РАТС ШОС и Работната група на БРИКС по антитероризма.

Антитерористичната тема е сред ключовите области на нашето взаимодействие с Европейския съюз. В началото на февруари се проведе поредния кръг консултации на високо равнище по въпросите на контратероризма, чиито дневен ред обхвана редица въпроси. Като цяло отбелязваме, че Брюксел разбира необходимостта да се избягва политизирането в тази сфера.

Доказателство за признаването на нашия принос в антитерористичната борба е назначаването на руския дипломат В.И. Воронков на длъжността заместник на Генералния секретар на ООН и ръководител на Службата на ООН за борба с тероризма. Ще продължим да извършваме максималното за разширяване на съвместната дейност по целия спектър проблеми, свързани с международния тероризъм. Не съществува алтернатива на това.

- Русия е стратегически партньор на Европейския съюз. Между тях се водят преговори за сключване на споразумения за сътрудничество и партньорство и за либерализиране на визовия режим. Това са важни въпроси и за България. Вие заявихте, че Русия има интерес от силен и единен Европейски съюз, но неговите решения трябва да се основават на баланса на интересите на страните членки. Смятате ли, че България, която до средата на настоящата година е Председател на Съвета на Европейския съюз, би могла да допринесе за развитие на отношенията между Русия и Европейския съюз?

- Преди всичко искам да отбележа, че преговорите за ново споразумение за сътрудничество, както и за либерализиране на условията за пътуване на гражданите, след известните събития в Украйна през февруари 2014 г., бяха прекратени по инициатива на Европейския съюз. Тогава - с подкрепата на Вашингтон и Брюксел - в Киев се извърши държавен преврат. А завзелите по въоръжен път властта крайни националисти разделиха украинското общество и разпалиха братоубийствена война.

При това, Европейският съюз под натиска на Вашингтон, хвърли вината за произтичащото върху Русия, въведе срещу нас едностранни санкции, „замрази" сътрудничеството по голяма част от направленията, включително либерализирането на визовия режим и модернизацията на договорно-правната база. Нещо повече, в новата Глобална стратегия на Европейския съюз отношенията с Русия са наречени "стратегическо предизвикателство" за Брюксел. Използването на такава терминология е недалновидно и непрофесионално.

Русия не е променяла своя подход към сътрудничество с Европейския съюз. Ще повторя: искаме да видим Европейския съюз - наш важен съсед и ключов търговско-икономически партньор - силен и независим международен играч, способен да определя самостоятелно своите външнополитически приоритети. Надяваме се, че европейците ще успеят да преодолеят инерцията в мисленето си, да намерят сили да се откажат от изграждането на руската си политика на принципа „най-малък общ знаменател", преставайки да се вслушват в немногобройната, но твърде агресивна група страни-русофоби. Това би гарантирало не само по-голяма предвидимост на нашите отношения, но и би подпомогнало укрепването на доверието и взаимното разбирателство в Евроатлантическия регион.

Във връзка с това констатирам с удовлетворение, че в последно време в отношенията между Русия и Европейския съюз се наблюдават редица положителни тенденции. По-специално, през 2017 г. ръста на стокооборота представлява повече от 20% - макар че, разбира се, до показателите от преди кризата все още сме далече. Активизира се и политическия диалог.

Разчитаме, че София в качеството си на председател на Съвета на Европейския съюз ще положи усилия, да върне отношенията между Русия и Европейския съюз към устойчиво развитие.

- Какво е отношението на Русия към членството в НАТО и Европейския съюз на страните от Западните Балкани и как това ще се отрази на геополитическото състояние и баланса на интересите на Балканския полуостров?

- Вече нееднократно се е налагало да отговарям на тези въпроси. Северноатлантическия алианс - реликва от ерата на двуполюсното противопоставяне - до днес действа по логиката на „студената война". А в течение на последните няколко години еднозначно декларира за своя цел „сдържането" на Русия.

Алиансът е обхванат от идеята за „усвояване" на Балканите. НАТО, след като включи в своите редове Черна гора, без да се съобразява с мнението на нейния народ увеличава своите усилия за ускоряване процеса на присъединяването на Македония към Блока и има аналогични планове спрямо Босна и Херцеговина. По този начин разделителните линии на европейския континент укрепват, а архитектурата на европейската сигурност се разклаща. Това едва ли отговаря на интересите на народите на Европа. При това се оказа, че Алиансът не е в състояние да даде адекватен отговор на основното предизвикателство на съвременността - международният тероризъм.

Русия, която навремето издигна инициативата за сключването на Договор за европейска сигурност, ще продължи да се стреми сигурността в нашия общ „европейски дом" да бъде неделима.

Ние не виждаме каквито и да било проблеми балканските държави да се стремят да станат членове на Европейския съюз. Разбира се, те са длъжни сами, без външен натиск, да оценят доколко предявените предварителни условия, необходими за присъединяването към Европейския съюз, отговарят на техните интереси. И, разбира се, евроинтеграционните стремежи на балканските държави не трябва да бъдат пречка за тяхното сътрудничество с нашата страна. При желание винаги може да се намерят взаимно приемливи форми за сътрудничество.

За съжаление, в последно време се наблюдава видимо активизиране на усилията, насочени към подриване на многовековните връзки на Русия с държавите от региона. От тях неприкрито и ултимативно се изисква да направят избор: „с нас или против нас". С други думи: или с Москва, или с Вашингтон и Брюксел. Целта на такива действия е да бъдат превърнати Балканите в още един фронт на противопоставяне в Европа. Уверен съм, че обществеността на балканските страни е против реализирането на подобни сценарии.

Що се отнася до Русия, то нашият принос в решаването на регионалните въпроси и занапред ще бъде съзидателен. Ние разглеждаме Балканите като регион за конструктивен диалог и сътрудничество в интерес на неговите държави и народи.

Публикува се и в списание "Международная жизнь" (Москва).