Проф. Иво Христов: България е не субект, а обект на геополитиката

/КРОСС/ Интервю с Проф. Иво Христов пред Мая Кулишева за в. "Дума".

- Проф. Христов, навършиха се два месеца от началото на българското европредседателство. Управляващите изискваха смирение, стабилност, консенсус, но вместо това тези неща не само, че ги няма, ами стабилността е взривена, и то от самото правителство.

- Учудва ли ви това?

- Как се докарахме дотам?

- Аз съм го казвал и друг път, че не обичам до обсъждам актуални вътрешнополитически теми, тъй като изхождам от необходимото допускане, че в България няма политика. В България няма политически живот, така че да се прилагат политически критерии, изисквания и оценки за борбата за власт в България, това са съвсем различни неща и става нещо, което е съвсем недопустимо... Второ, аз въобще не се учудвам. Можете да проверите, още от конструирането на този парламент казах, че той ще изкара година. Имам дълбоки опасения, че може би ще се окажа прав.
- Нека се обърнем към темата за Западните Балкани. Тези дни външният министър на Сърбия заяви, че страната му няма намерение да си прави харакири с влизането в ЕС - не се отказва нито от Косово, нито от Метохия. Също така постави остро въпроса за двойния стандарт, прилаган от ЕС във връзка с Крим. А от ЕК бяха категорични, че страните от региона трябва да се откажат от всичките си претенции - териториални и други - да не говорим за името Македония...
- Разбрах ви. Цялата тази история със Западните Балкани е политическо клише. Това не е нещо измислено в лабораторията на българския политически живот, българските управляващи нито имат необходимия политически капацитет, нито интелектуален капацитет, нито геополитически кураж - става въпрос за външна поръчка. Тази поръчка се изразява в това, че тъй наречените Западни Балкани - тук говорим за бивша Югославия, Албания и България, би следвало да създадат блок - политически, военен и вероятно икономически, който да блокира трима ключови играчи, с които в момента Америка е влязла в тежък сблъсък. Първият е Русия, вторият Китай и косвено Турция. За тази цел така наречените Западни Балкани играят огромна роля - това е роля на държави, поддържави и държавици с подмандатна военна територия - Косово и Босна са точно това, така наречените "несъстояли се държави". Те ще имат следните задачи: първо, да не се допуска руско влияние, то вече се е свило до Сърбия и донякъде Македония; второ - вкарване на целия регион в НАТО - военния и политически съюз на САЩ. Затова е хипер акцентът върху т.нар. Коридор щ8 - всички онези връзки, които са с посока Запад-Изток. От Адриатика към Черно море, а не север-юг и не изток-запад. Защо това е така? Много просто! Китай в момента държи най-голямото пристанище на Балканите - Пирея, и има огромни планове за създаване на високоскоростни железници, които са вече в оперативна фаза за създаване. Това е пътят, който Китай изгражда по посока Сърбия-Унгария и оттам Централна Европа. Китай прониква в Европа и Балканите са този вход и зона за проникване към европейския пазар, разбирайте към Германия. Американският геополитически интерес обаче не може да допусне това и по тази причина Балканите трябва да бъдат фрагментаризирани, лесно управляеми и чрез това да блокират всякакъв опит на друг геополитически играч да влезе в ловната зона за американския геополитически интерес. Западните Балкани са американски военен протекторат.

- А Европейският съюз?

- Той не е имал никога собствено мнение, той по принцип не е създаден, за да има мнения. ЕС е един политически смокинов лист, който трябва прикрива истинската ситуация.
- Бях поразена от едно Брюкселско мнение в една статия, в която еднозначно се казва, че в центъра на ЕС имало две дупки - едната красива като швейцарско сирене, защото швейцарските граждани са щастливи и си живеят добре и без да са в Европейския съюз, а другата - грозна като насред асфалтирана улица, която трябвало да бъде запълнена от ЕС, за да не се появят инфраструктурните проекти на Китай, енергопроектите на Русия и изкривеният ислям на Катар, който нямал нищо общо с традиционния в региона.
- Това няма да се случи. Първо. Турция има мощен интерес на Балканите - тя разполага с реален ресурс да го осъществи. Тази държава се базира на три неща - турското и особено мюсюлманските малцинства на Балканите, които гледат на Турция като на гарант и защитник на техните интереси - прочутият план "Зелена дъга", т.нар. план "Баязид". Тоест от Босна през санджак Косово, Албания, Македония, българските Родопи, гръцката Западна Тракия и Източна Тракия - има една почти непрекъсваема ивица от мюсюлмански малцинства, които са демографска и човешка основа за турската претенция. Второ. Турция мощно е влязла икономически, особено в Босна, частично в Косово и в Черна гора, Албания. Там тя строи летища, строи инфраструктура, строи магистрала... Така, че турските претенции там не са продукт на въображение, а на реалности. Трето - Турция започна да играе самостоятелна геополитическа роля, а това е проблем, защото се откъсва от западния, разбирайте американския геополитически хор. Това е изключително опасно както за целия наш регион, така и за така наречения "натовски проект". Защо? Може да се стигне до това Турция да бъде взривена отвътре, да бъде инсценирана вътрешна гражданска война, за което вече има предпоставки. И тогава цялата сага с бежанците ще ни се стори просто оперета... Вторият геополитически интерес е, разбира се, на Русия. Ще бъда максимално откровен - Русия лошо защитава своите геополитически интереси на Балканите. Да не кажа много лошо...
- Може би заради проблемите със САЩ?

- Естествено, че има проблеми. В момента Русия е в дефанзивно състояние - тя трябва да защитава своя собствен периметър.
- Казвали сте, че който спечели битката за технологиите, той ще владее света. В този смисъл ли можем да оценим речта на Путин преди няколко дни?
- Абсолютно. Анонсът на Путин е за технологичния скок, който Русия е направила - при това тайно, без да разбере прословутото западно разузнаване. По своето технологично значение този анонс е равен на изстрелването на първия изкуствен спътник през 1957 г. Това е съвършено ново технологично ниво, на нови технически принципи, по нов начин - да подчертаем, на базата на съветски разработки, които са били развити след 2000 г. Всъщност, Путин каза, че Русия е в състояние да елиминира всяка една военна заплаха и предложи все пак това да не бъде средство за раздор, а да бъде средство за успокояване на така наречените западни партньори с цел конструктивни преговори за нов стратегически баланс.

- А защо западните партньори мълчат?

- Предполагам, че са потресени и нямат какво да кажат. При тях има една изключителна комбинация между расова ненавист, презрение и арогантност, която се основава само на голата сила. В момента най-важният аргумент - аргументтът на силата, им е избит изпод краката. А те други аргументи нямат.

- САЩ в последните години може би разчитаха да задействат лоста, който сами поставиха срещу Русия - Украйна?

- На Русия бе нанесено изключително тежко геополитическо поражение в Украйна. Това е страна с 45 милиона население - рускоговорящо население. Страна, която, така да се каже, е една от опорните точки на Русия; страна, създадена от руската кръв, пот и руските усилия, и бих казал и исторически претенции. Язвата Украйна е болезнено забита в руското геополитическо тяло и има задачата да поддържа ниво на контролирано напрежение и самоубийствено активиране, където и когато това стане нужно. Това е един много тежък удар, който Русия още трудно амортизира. Русия още разчита на старите сантименти, а именно на Сърбия, в която има военно-политическо и частично икономическо влияние, на България, където все още има икономическо влияние, говоря за енергетиката и някои други области, на Гърция също. Така че сблъсъкът на Русия с Америка е очевидно ясен на Балканите и тя може да даде тази битка тук.

Следващото, което трябва да се има предвид, е, разбира се, казах вече, китайският интерес. Китай е готов да даде тази битка, тъй като за него транспортните коридори минават през Балканите, съответно това е и политическо, и икономическо влияние - това е въпрос на геополитическо оцеляване. Тоест, Балканите стават втората контактна зона на потенциален и реален конфликт заедно с Близкия изток - те са като скачени съдове. Предстоят ни много интересни времена! България обаче се намира в една от най-лошите си кондиции въобще за цялата си 140-годишна история след Освобождението! И ако това е така, то ние не можем да направим в момента нищо, освен да наблюдаваме събитията, въпреки приказките, че сме модератори и генератори на събития. България не е субект, а е обект на геополитиката, което непрекъснато съм казвал.

- Дали България ще съумее да се справи след този грандиозен скандал със сделката за ЧЕЗ и да придобие поне едно от електроразпределителните ни предприятия?

- Това пак е панически ход на правителството, което бе хванато в крачка. Сега те ще се опитат, както се казва, да превърнат загубите в победа. Аз подозирам - опровергайте ме, че правителството ще придължи да рапортува как мъжки, геройски се е преборило ЧЕЗ да бъде върнато на българската държава и че защитава българския национален и държавен интерес.