Акад. Георги Марков: Русия и Турция знаят как да пропагандират у нас

/КРОСС/ Академик Георги Марков, професор, доктор на историческите науки, пред "Труд"

- Акад. Марков, грешка ли беше създаването на парламентарна комисия за разследване на твърденията за намеса на Русия и Турция във вътрешните работи на България?

- Тази комисия е излишна, защото има други органи на държавата, които знаят доколко влиянието на Русия и Турция преминава линията на закона. У нас има културно влияние чрез културни центрове. Има верско влияние, знаем че главното мюфтийство е на разноските на турската държава заедно с висш ислямски институт и религиозно училище. Не е необходимо да се прави парламентарна комисия.

- Какво би могло да последва от решението на такава комисия?

- Освен да излезе с декларация, не виждам каква работа би могла да свърши тази комисия. Още повече че депутатите ще се разделят на фили и на фоби и няма да се стигне до общо заключение. Известно е, че Русия и Турция знаят как да пропагандират и имат своите механизми и влияние - икономическо, политическо, верско, културно и вършат своята пропаганда. Известно е, че като се отиде в т.нар. смесени райони, телевизионните антени са обърнати към Турция, гледа се турска пропаганда. А по нашите телевизии в най-гледаното време дават турски сапунки, които са измама. Представя се животът на висшето общество, което е под 1% в Турция. Но това е заради европейския образ на Турция. Така че има турска пропаганда. Руската пропаганда пък има дълбоки исторически корени. Освен това българите сме свързани и верски с Русия. Колкото и някои колеги да се стараят да ни изкарват, че не сме славяни, а някакви други, но това е поредното политизиране на историята.

- Историята сочи, че Русия и Турция имат навика да воюват по 4-5 пъти на столетие. За 351 г. двете държави са се сблъсквали 12 пъти. Има ли опасност това да се случи за 13-и път?

- Тези руско-турски войни са борба за влияние на Балканите, в Кавказ, Близкия изток и Черноморието. Когато руската империя се е издигала, османската империя е залязвала. Това е съдбоносно не само за нас, българите, но и за всички балкански народи. Няма народ, който да се е освободил със собствени сили. Свързано е все с някаква война. Но след 1989 г., след разпадането на Съветския съюз в Анкара решиха, че Русия залязва и Турция се издига. В книгата на Давутоглу ясно е написано, че вече става дума за турско геополитическо пространство - Балкани, Кавказ, Близък изток, дори и Северна Африка. Управлението на Ердоган прекалено много си въобрази, че може да измести Русия от Балканите и Черноморието. Русия постепенно пък си възвръща статута на велика сила. Да свалиш предумишлено руски бомбардировач и да разстреляш пилота - това е удар в лицето й. Но явно в Анкара не познават руската история и народопсихология. Тук не става дума за долари. Доларите са американска психология... Трябва да четат Толстой и Достоевски. Особено политиците.

- Какво трябва да научат от Толстой и Достоевски политиците?

- Че руснакът колкото повече страда, толкова повече се извисява. Показаха го войните срещу Наполеон и срещу Хитлер. Не бива да се подценява руснакът, защото той има история зад гърба си. Има и култура. През 1997 г. на международна конференция в НДК дълго спорих с твърдението, че Русия не била европейска държава. Русия е европейска държава с европейска култура. След това империята се разширява в Азия. Да не забравяме, че Русия има Чайковски, Чехов и Менделеев...

- Новосъздадената партия на Лютви Местан крие ли рискове във външнополитически план?

- Една такава открита протурска партия няма бъдеще в България. Местан го мислех за по-умен като интелектуален тип политик. Но аз не виждам как ще успее. Може би разчита да получи влиянието на Анкара чрез изселниците. Но едва ли ще пробие структурата на ДПС в България.

- Как оценявате поведението на Доган?

- Доган има нюх към политиката и навреме спря Местан и опитите ДПС да се превърне в пета турска колона. Това е негова заслуга. Службите в Анкара подцениха влиянието на Доган. Опитаха да го изместят първо с Касим Дал, но не успяха. Доган все още има голямо влияние в структурите на ДПС и засега едва ли някой би могъл да го измести.

- Днес на територията на Сирия Анкара води войната срещу кюрдите, а Русия и САЩ подкрепят кюрдите срещу „Ислямска държава"? Това разминаване на интересите на натовски държави какви опасности крие?

- „Ислямска държава" беше създадена и с участието на Турция и тя продължава да я поддържа. САЩ залагат на кюрдите, защото са сила с бъдеще.

- Като член на НАТО Турция може ли да въвлече пакта във война срещу Русия?

- Това е много опасно. По-рано Съветският съюз имаше огромно влияние в Сирия, Египет, Ирак... Днес Русия е опряна до стената в Близкия изток. Но трябва много да се внимава, защото Путин има ядрено куфарче. Не може по този лекомислен начин да се играе в този конфликт в Сирия. Видя се, че не могат лесно да свалят Асад, защото той има влияние сред сирийците. Най-голямата грешка на САЩ е, че с диктаторите унищожават и светски държави. Оказа се, че е по-добре да има светски диктатори, отколкото ислямски главорези.

- Когато две империи като Турция и Русия се ритат, освен да кротуваме, можем ли да извлечем някакви дивиденти като това да привлечем руски туристи, както се опитва премиерът Борисов?

- По нашето крайбрежие има много руски имоти. Миналата година през август бях в Балчик на почивка и наблюдавах натовско учение. Военният ни министър се облякъл с униформа без пагони и наблюдава полигона в Шабла с бинокъл като маршал Жуков пред Берлин. Ама каква е тази военна психоза? Кой ще ни нападне? Ние сме в НАТО и не трябва да създаваме военна психоза, че видите ли руснаците идват. Пренавива се пружината.

- Вдругиден на 3 март ще отбележим 139 г. от руско-турската освободителна война. Какъв трябва да е прочита й в контекста на днешните отношения?

- Историята не бива да се политизира. Не можем да бъдем толкова цинични и да кажем, че не са загинали 200 хиляди офицери и войници от руската армия, а 67 500. Никоя чужда армия няма толкова гробове на българска земя. Поредната руско-турска война е възстановила българската държавност на европейската политическа карта. Няма как президентът на вечерната заря да честити 3 март, без да отбележи кой кого и от кого освобождава. Освободените трябва да бъдат признателни към освободителите. Ние сме не само освободен народ, но сме доказали, че сме достойни да бъдем свободни. Отчитаме приноса на нашите революционери, опълченци и Априлското въстание, което е предизвикало войната, но без руското оръжие нямаше да се появим на политическата карта. Османистите твърдят, че сме имали ниви и къщи и можехме да дочакаме разпадането на османската империя през Първата световна война. Но в историята няма „ако". Арменците какво дочакаха? Милион и половина загиват в арменския геноцид през 1915 г. Така че да не говорим 138 г. по-късно какво би могло да бъде. И да казваме, че под османска власт бяхме обединени, обаче освободени ни разпокъсаха в Берлин. Да, но вече се създава ядро на българската държавност, има Съединение, присъединихме Източна Румелия...

- Днес обаче не трябва ли и да сме по-внимателни?

- Да, защото има много чувствителни хора на тази тема. Понякога, като посещавам Москва, ми казват - стига с тази русофобия. Отговарям им - поляците и унгарците как са русофоби. А те... оставете ги, те имат право. На Балканите ние сме ви освободили. Сега скачат някои наши юнаци - „добре, че бяха опълченците да спечелят войната на Шипка, която щеше да бъде загубена от некадърните руски генерали". Ама говори ли се така? Това са приказки на закъснели стамболовисти.

- Нали не трябва ли да подценяваме приноса и на опълченците?

- Разбира се. Опълченците бяха в състава на руската армия... Русия има своите имперски цели, но те съвпадат с българските национални интереси. Факт е, че се разминават през Първата световна война, наесен ще отбележим 100 г. от войната за освобождението на Добруджа, там воюваме и с руснаци. Но това е друга история...

- Какъв е най-лошият сценарий, от който и българите сме застрашени?

- Да не стане като през лятото на 1914 г., когато от двустранен конфликт между Австро-Унгария и Сърбия заради убийството на австроунгарския престолонаследник в Сараево се разгоря световна война. Сега заради Сирия и конфликта между Русия и Турция има опасност от световен сблъсък. А най-страшното е, че има и ядрено оръжие. Затова трябва да се спре конфликтът в Сирия. Това е верижна реакция и много трябва да се внимава, защото големите войни започват от двустранни конфликти.