Акад. Георги Марков: Светът е на крачка от войната

/КРОСС/ Трябва да се чете и Достоевски, и Толстой, и да се мисли. В Анкара обаче четат само книгата на Давутоглу. Когато Руската империя се издига, Османската залязва В историята са отбелязани десет руско-турски войни като резултатът е 9:1 в полза на Русия, казва академик Георги Марков пред Епицентър.бг

- Все по-често анализатори предупреждават, че Русия и Турция са на косъм от военен сблъсък. И Федерика Могерини вчера допусна риск от война между двете държави. Прави ли са за такава опасност, акад. Марков? 
- В историята са отбелязани десет руско-турски войни като резултатът е 9:1 в полза на Русия. Така че аз знам как ще завърши една единайста руско-турска война, ако не дай си Боже, тя се състои. Опасното е друго - че Турция се стреми да предизвика Русия в такава война, но отттам не си дават сметка, че така ще вкарат автоматично и НАТО във военни действия. С всички страшни последици от това. 

- Какво казва историята за подобен род конфликти? 
- Историята веднага ни припомня Първата световна война, която започва между Австро-Унгария и Сърбия през 1914-а. И се разшири само за един месец. В т.нар. юлска криза 40 държави се включват в тази опасна война. Така че един двустранен конфликт - в случая между Турция и Русия, може да се превърне в изстребителна война. Още повече, че Русия е притисната до стената. 

По време на Съветския съюз Москва имаше влияние и бази в много страни от Арабския свят, не само в Сирия, Ирак, Египет, Либия и др. А сега - имат една база - в Сирия, и САЩ искат и нея. При условие, че американците имат 700 бази по света. Ще трябва сравние и здрав разум - да не се притиска Русия. Още повече, че тя е ядрена държава. 

- Според анализатори и експерти единственото, което все още държи нещата под контрол е това, че Турция е член на НАТО. Но тези неща могат ли изведнъж да станат непредсказуеми? 
- Като гледам по телевизията Ердоган как се държи и как говори, се вижда, че този човек се е главозамаял от неоосманистки амбиции. Неговият съветник и премиер Давутоглу също. Те гледат на Сирия като на временно загубена османска територия в това османско геопоолитическо пространство. 

За това те смятат, че Русия не може да се намесва в Сирия, защото то е геополитическо пространство на Турция. Такива мисли са опасни. Башар Асад е диктатор, но ние не можем да унищожаваме Сирия като държава. Така, както САЩ направиха с Ирак и Либия, като унищожиха диктаторите им. И каква е ползата днес от подобно действие? 

Сега Русия взема известен реванш от унижението, което тя преживя в 90-те години. И затова Путин го преизбират в Русия. Казват, че бил авторитарен. Ама го преизбират. Нито е цар, нито е генерален секретар. Трябва да се чете и Достоевски, и Толстой, и да се мисли. В Анкара обаче четат само книгата на Давутоглу. 

- Споменахте, че Русия и Турция са водили 10 войни помежду си. Вярно е, че сега нещата не са като отпреди два века, но както става обикновено, историята често се повтаря. Какви са приликите и разликите днес с онези времена? 
- Като започнем от началото на 18-и век от времето на Петър Велики ще видим, че има сблъсък между две империи - новата руска империя и османската империя. И когато Руската империя се издига, Османската започва да залязва. От този сблъсък зависи съдбата и на българите, и на другите народи. 

Но след разпадането на Съветския съюз в Анкара решиха, че е настъпил обратен процес - Турция се издига, а Русия залязва. Те дори говорят и за Крим - кримските татари били васални на султана и т.н. Ердоган казва - ние няма да позволим Крим да остане в руски ръце. Това е много опасно и в този сблъсък ние българите, ще бъдем пряко потърпевши. Затова министрите ни трябва да си опичат акъла - особено военният и външният министри. НАТО си е НАТО, но българите можем да оперем пешкира. 

- Крим разбира се е една от ябълките на раздора, Ердоган колкото и да не го показваше в началото, е видно, че трудно ще преглътне връщането на Крим в пределите на Русия? 
- Иестно е, че в Анкара още през 90-те години започнаха да поддържат чеченските терористи. Когато в първата половина на 19-и век Русия завзема Кавказ, тогава тя има сблъсък с османската империя. За Османската империя Черно море е било османско езеро - така пише в „Стратегическа дълбочина". Говори се за пряко влияние в Черноморския басейн и естествено в Близкия изток има сблъсък. 

Днес Русия отново се стреми да възстанови поне частично своите позиции. Трябва да се разбере, че без Русия няма разрешение на Сирийския конфликт. А те искат да диктуват на Русия да махнат Асад. Само че Русия как да се намеси и как да свали Асад? Той може да е диктатор, но все още е президент на Сирия. Това че в Анкара и във Вашингтон не го признават, няма никакво значение. Те могат да посочат всеки и да кажат: Ти не можеш да бъдеш президент. Сирия иска да бъде съвременна държава. А тази груба намеса води до конфликти, както стана в Ирак. 

- Кюрдският проблем също налива масло в огъня. Да си представим, че Русия и САЩ се договорят и така се стигне до създаване на кюрдска държава. Тогава Ердоган наистина ще стане абсолютно неуправляем. Какви опасности и рискове крие това? 
- Още в Севърския договор, когато се разпада Османската империя, е предвидено създаване на кюрдска държава. Този договор, подписан от победителките в първата световна война през лятото на 1920-а е позабравен и трае кратко, но последствията от него могат да се видят и днес. Той всъщност разделя земите на империята в европейски сфери на влияние. 

Но да се върнем на кюрдския проблем. След като в Мосул откриват нефт, британците казват: "Няма да има такава държава." И започват да създават държави. Заедно с Франция те си разпределят Ирак, Сирия, Саудитска Арабия, Ливан, Палестина... 

Има един древен кюрдски народ, който е роднина на Иран и може би Иран ще се намеси. Кюрдите не са близки до турците, а до иранците. И този народ никак не е малко - 25 милиона в Турция и още толкова в Сирия, Ирак и Иран. 

- Но сега Ердоган обяви кюрдите за терористи. 
- Да и изтребва този народ от години. Там заличават цели села, изселват ги, унищожават ги. А какво прави Запада с прословутите човешки права, които са му висша цел? Нищо! Те си знаят едно и също - "Не, Ердоган е нашият човек, той изтребва терористи." И срещу кюрдския народ се води война. 

Ето го двойният аршин на Запада. Понеже Турция е стратегически съюзник на САЩ, турската армия може да изтребва кюрдите на своя територия. И не само това - в последните 10 години турската армия периодично нахлува в Северен Ирак. Сега иска да нахлуе и в Северна Сирия. Това вероятно може и да стане, но Турция трябва да бъде спряна. Защото това означава война с Русия. 

- Как мислите - ще може ли да се стигне до поне малък позитивен резултат в този конфликт? Или от Турция, начело с Ердоган, нищо друго не може да се очаква? 
- Ердоган трябва да бъде убеден от страна на САЩ, но не виждам дори малко старание да престане да провокира война с Русия. Това стана и с руския самолет, който беше свален предумишлено, в това вече няма никакво съмнение. Та там имаше разположен телевизионен екип. 

Освен това е известно, че Труция и Саудитска Арабия създадоха Ислямската държава срещу Башар Асад с подкрепата на САЩ. Известно е, че Турция изкупуваше целия петрол от ИДИЛ, внасяше оръжие и пропускаше джихадисти. Тези факти се знаят, но НАТО си затваряше очите и единствената реакция на Алианса бе: "Турция е от НАТО". 

Башар Асад има влияние в Сирия. Той не е самотен диктатор. На страната на Асад е не само армията, той има влияние и сред населението. Вече четири години воюват срещу него и не могат да го свалят от власт. Как така ще искат Русия да бъде заставена да влезе в коалицията на САЩ под командата на Обама и да свали Асад от власт? Ама какви ги мислят в НАТО?! Това е безумие!

Трябва много да се внимава. Турция с Ердоган може да въвлече НАТО във война срещу Русия и това е много страшно. 

- Доколко в Русия има здрави сили, които да не допуснат страната им така да влезе в орбитата на този конфликт, че от него да няма излизане? Сценариите, които някои замислят, никак не са обнадеждаващи за света. 
- Русия също е някогашна империя със самочувствие и честолюбие. Така че и тя има някакъв предел. Да свалиш един руски самолет, да разстреляш във въздуха пилота му, да удариш Путин в лицето и да му кажеш - ела сега да ми се извиниш. Ама това е много опасно. 

Путин не бива да се предизвиква. Защото той има ядрено куфарче. Русия има имперско самолюбие и наистина сао една е крачката от ядрената война. Така че опасността идва не само от Ердоган в Анкара, но и от Путин в Москва. Все пак играта с огъня, която Запада играе, може да се окаже страшна и с ужасни последствия. 

- Значи и вие смятате, че светът наистина е пред война? 
- Да, светът е на крачка от войната. НАТО само се събират, пишат си някакви деклариции и вместо да спрат Турция от това безумие, те я поощряват. 

- Какви поуки не трябва да забравят и Турция, и Русия от кримските войни? 
- Основно от тези войни трябва да се разбере, че Османската империя е била обречена да загине. Не може Давутоглу да твърди, че тя имала бъдеще да бъде реформирана и ние - най-вече Русия, сме й попречили. Не бива някой да си прави илюзията, че Османската империя може да бъде възстановена. Не както някога, но с тази османска геополитическа зона - на Балканите, Близкия изток, Кавказ, Средна Азия... Всичко това са имперски мечти в миналото. Това е опасно. Защото Русия си е на територията. 

- Къде сме ние в цялата тази ситуация, къде сме ние в този сценарий? 
- България трябва да внимава какво прави. В това отношение Ахмед Доган пръв от българските политици прояви здрав разум. Ние сме точно в Черноморско-Каспийския регион и не трябва да се набъркваме в този конфликт. Турция като нищо може да представи, че е нападната, и автоматично всички страни от НАТО - и ние барабар Петко с мъжете, да тръгне да защитаваме Турция. 

- Да не се окажем и ние в сценария на атовете. А ако приложим максимата за атовете, които се ритат, а след това малките страдат, може да се окажем изведнъж замесени... 
- Точно така е. Затова не бива да забравяме историята - ние се се появили пак на картата в резултат на деветата руско-турска война, която е наречена освободителна.