Господаря на руското разузнаване за игрите между Вашингтон и Москва

/КРОСС/ Представяме ви най-интересните извадки от интервюто в „Российская газета" на ген. Николай Патрушев, един от руските топ-разузнавачи, започнал кариерата си още през далечната 1975г. В момента Патрушев е един от най-важните съветници по сигурността в администрацията на президента на Русия. Оглавява ФСБ в периода 1998-2008 г.

Патрушев е един от най-авторитетните и важни съветници по националната сигурност в президентската администрация. С абсолютно премерен и хладнокръвен тон, без излишни емоции, генералът коментира мръсните номера на Вашингтон и Москва в геополитическата схватка, която водят в условията след разпада на СССР през последните двадесет и пет години.

Руското разузнаване не успя да предвиди свалянето на Янукович през февруари

Нашите специалисти алармираха за високата вероятност от ескалация на ситуацията в Украйна в контекста на политическата и икономическа нестабилност, особено под външно влияние. В същото време не допускахме вероятността от бързо завземане на властта в Киев с помощта на въоръжените крайно-десни радикали. Нека ви напомня, че преди преврата Москва спазваше всички договорености в сътрудничеството с Киев.

Ние постоянно предоставяхме ресурси и финансова помощ, без която Украйна не беше в състояние да преодолее икономическите трудности, които се превърнаха в нейна хронична болест. За да подкрепим нашите съседи, ресурсите и финансовата помощ, възлизащи на десетки милиарди през годините не спираха.

Всмукването на бившите съветски републики под контрола на САЩ и финансирането на „демокрацията" в Източна Европа

Колкото до нашите дългосрочни прогнози, Украинската криза беше изцяло очакван краен резултат от систематичната активност на Съединените щати и техните най-близки съюзници.

През последния четвърт век тази активност беше насочена изцяло към прехвърлянето на Украйна и останалите пост-съветски републики от влиянието на Русия под влиянието на САЩ и техните интереси. Бяха създавани условия за провеждането на цветни революции, които щедро бяха финансирани от държавния бюджет.

Виктория Нюланд пом.държавния секретар по въпросите на Европа и Евразия многократно е заявявала, че в периода 1991-2013 Вашингтон е похарчил 5 млрд.долара за „подкрепа за желанието на целия украински народ за по-демократично и силно правителство". Според отворени източници, най-вече публични документи на Конгреса на САЩ общата сума на финансиране на подобни програми за „помощ" на Украйна за периодът 2001-2012 е била най-малко 2,4 млрд.долара. Това е сума, която се равнява на годишният бюджет на някои малки държави. Американската агенция за международно развитие е похарчила 1,5 млрд. долара, Държавния департамент близо половин милиард, а Пентагона - над 370 млн.долара.

По данни от Конгреса, организации като Millennium Challenge, Peace Corps и Open World Centre са взели участие в „помощните програми" в Украйна заедно с добре познатата USAID и др. Не е трудно да се предположи от името на кого и за кой американските дипломати „отваряха света" (иронизира името на Open World Centre - бел.ред.) през последните 23 години.

В резултат на тази активност едно цяло поколение израства напълно отровено с омраза към Русия и митологията за „европейските ценности". То все още не осъзнава, че тези ценности, дори в положителния смисъл на словосъчетанието, всъщност не са предназначени за тях, украинците. Никой няма намерение да подпомогне подобряването на стандарта на живот в Украйна или приобщаването на младите украинци в Европа.

САЩ не е променила политиката си спрямо Русия от годините на Студената война

Ако не чрез дестабилизацията на съседна Украйна, то щяха да намерят друга причина да водят политиката на „ограничение" на руската държава. Този курс се следва от много десетилетия; единствено методите и тактиките за неговото постигане са се изменили.

Както знаете, след Втората Световна Война конфронтацията между Запада, воден от САЩ и СССР прие формата на „студена война". Военно-политическия компонент на това противопоставяне беше поверено на Северноатлантическия алианс (НАТО), сформиран под ръководството на Съединентие щати на 4 април, 1949 година. Анализ на активността на НАТО в тези години показва, че Съединените щати са преследвали две основни цели.

Първо. Военен блок срещу СССР, но ръководен от САЩ.

Второ. Вашингтон предотврати опасността в Западна Европа определени държави да се превърнат в конкуренция на САЩ. Освен това следва да си припомним фактът, че територията на Съединентие щати не е включена в зоната на отговорност на НАТО. САЩ са наложили едностранен военен контрол над съюзниците си.

Русия се изправи на крака след 1999 г. и сформира стратегически алианс с Китай и останалите държави от БРИКС. Това не се харесва на американците.

На Вашингтон бе дадено да се разбере, че Русия ще заеме своето място сред световните сили на 21 век и ще удържа принципа за равните възможности и суверинитет в глобалната политика. Също така за използването на финансовите приходи за държавата от природните ресурси за икономическо развитие, отбрана и човешки капитал.

Американските ръководители далеч не харесват и алианса между Русия, Китай, Индия и останалите държави от БРИКС, ръководните позции на Русия и в останалите организации като Организация на договора за колективна сигурност, Шанхайската организация за сътрудничество, Евразийската икономическа общност и Митническия съюз.

В контекста на нарастващата световна финансова и икономическа криза, нови големи играчи на международната арена като Индия, Бразилия, Иран, както и бързорастящите иконимики на Югоизточна Азия се превръщат във важни фактори за Съединените щати. За това, между другото, се появиха толкова бързо новите концепции като специалното партньорство между САЩ и Китай, стратегическото сътрудничесто между САЩ и Индия и започването на диалога между Вашингтон и Иран. Американския президент Барак Обама знае, че Русия не е изключение.

В последствие обаче стана ясно, че Вашингтон не е честен в желанието за сътрудничество. Всички, които си партнират със САЩ в крайна сметка се оказваха с нулеви дивиденти, докато претенциите на Вашингтон винаги биват удовлетворявани. Същото се случи и при сътрудничеството между нашата държава и САЩ. След съвсем кратко време дори диалога по недотам значителни въпроси беше невъзможен, поради надменното отношение на САЩ спрямо нашата страна. Това доведе до връщането на отношенията ни в периода на студената война.

Щатите се целят в руската енергетика, храните и водите, за да подпечатат своята доминация

Специалистите са уверени, че няма да се появи реален заместител на въглеводородите като база на освновата за производството на електроенергия в следващите няколко десетилетия. Дори на Запад преобладават мненията, че общият капацитет на ядрени, хидро, вятърна и слънчева енергия, и други централи ще покрият едва една-пета от световното търсене.

Някои други аспекти не биват да се подценяват също. В модерния свят наблюдаваме сигурно намаляване на запасите от храни и питейна вода под потреблението на нарастващата световна популация на планетата. Липсата на най-елементарни средства за съществуване притиска отчаяните хора към екстремизъм, тероризъм, пиратство и престъпления. Това е основна причина за войните между някои държави в цели региони, както и за нарастващата миграция.

Много американски експерти, в частност бившия държавен секретар Маделин Олбрайд, продължават да поддържат теорията, че „под влиянието на Москва" има много територии, които не биват експлоатирани за добив на ресурси и следователно „не служат в интерес на човечеството". Разбира се, теорията продължава така: „Нечестно" се извършват доставките на природни ресурси и трябва да бъде гарантиран т.нар. „свободен достъп" до тях за трети държави.

Американците са убедени, че всички хора трябва да мислят по същия начин като тях, особено хората в държавите-съседки на Русия, които в бъдеще Вашингтон вижда като техен съюзник в негласен „алианс", чрез които ще изнудват Русия, за да задоволят собствените си претенции. Както видяхме при случая с Украйна, единственото предложение е кризата да бъде решена за сметка и без отчитането на интересите на Русия.

Сега нашата основна цел, продуктувана от американската външна политика спрямо Русия, е да парираме изникването на все повече бази на НАТО на нашата граница, тоест да гарантираме цялостта на нашето Отечество. Не ние сме на границата на САЩ/ Alter Information