„Вечерняя Москва”: Boeing 777 като ерцхерцог Фердинанд на XXI век

/КРОСС/ Зенитни ракети „Бук", способни да свалят високо летящи цели, имат обаче и двете страни в украинския въоръжен конфликт - и централната власт, и сепаратистите, пише руският в. „Коммерсант". 

Опълчението на самопровъзгласилите се републики в Източна Украйна няма на въоръжение зенитни комплекси „Бук", заяви за ИТАР-ТАСС пресслужбата на съседната Луганска народна република. Според цитирани в изданието киевски представители обаче войските на ДНР разполагат с „Бук", иззети от местни поделения.

Западът е склонен да смята за виновници сепаратистите, е заявил дипломатически източник на „Комерсант" от страна-член на НАТО и припомнил изявления на отцепниците от края на юни, че са превзели поделение на украинската ПВО, въоръжено с комплекси „Бук".

„Ако данните от космическото разузнаване потвърдят тази версия, вината за станалото ще бъде хвърлена и върху Русия, обвинявана от САЩ и ЕС, че подпомага бунтовниците", намекнал източникът.

Украинският експерт Игор Левченко твърди, че правителствените сили също имат такива ракети в района, но „със сигурност не биха ги използвали срещу пътнически лайнер". Това е само версия, коментира „Коммерсант", припомняйки за сваления от украинската армия по време на учение през 2001 г. руски Ту-154, когато загинаха 78 души.

„РБК Daily" описва възможните политически последици от инцидента и цитира политолога акад. Алексей Арбатов, настояващ трагедията да бъде обсъдена на спешно заседание от Съвета за сигурност на ООН и да се формира международна комисия за разследването й. По искане на Лондон тази вечер ще се състои извънредно открито заседание на Съвета за сигурност във връзка с катастрофата, съобщиха вече осведомителните агенции. Ако се докаже, че самолетът е бил свален от сепаратистите с оръжия, доставени от Русия, последиците може да са доста сериозни, но няма да се стигне до военна конфронтация. „Поводът не е такъв, че Западът да нападне една ядрена свръхсила", прогнозира Арбатов. Неизбежно обаче отношенията между Русия и САЩ ще се изострят още повече, предупреждава той. В случай на нова студена война „последиците за Русия ще са много по-тежки, отколкото бяха навремето за Съветския съюз, защото Русия не е глобална свръхдържава", отбелязва Арбатов и изразява надежда, че трагедията „ще накара най-сетне всички страни да сключат дългосрочно примирие и да спрат безсмислената конфронтация".

Остава неясно как така боингът се е озовал над територия, където се водят бойни действия и защо авиодиспечерите не са предотвратили потенциално опасната ситуация, подчертава „Российская газета".
„Вечерняя Москва" нарича случая „страшна мозайка", зад която „прозира някакъв жесток, досущ йезуитски план, който може би повтаря полския сценарий от 1939 г.".

„Преоблечени с полски униформи и цивилно облекло (за да се представят за националисти от Силезия) германски войници сами нападнаха тогава обекти на Германия, създавайки casus belli. И щом Русия не реагира на системните вече обстрели срещу нейна територия, на нахлулите украински бойни машини на пехотата и постоянните провокации по КПП, може би нашите „заклети приятели" са решили да опитат нещо друго и да налеят масло в огъня на антируската истерия. Какво са 300 живи души, щом става дума за геополитика. Те са оперирали и с къде по-големи цифри: Ирак, Сирия, Афганистан...", пише всекидневникът.

„Този боинг може да стане „ерцхерцог Фердинанд" на XXI век", напомня той убийството, послужило като претекст за Първата световна война. Днес „въвличат Русия във война. С всичките сили на мощна Америка и с блеенето на физически и интелектуални дегенерати от трибуните на ЕС, със санкции и провокации", заключава наблюдателят на „Вечерняя Москва".

Свалянето на малайзийския пътнически самолет над Украйна може драматично да задълбочи украинската криза още преди да е станало ясно кой носи отговорност за този ужасяващ акт, посочва "Вашингтон пост". Продължаващата вече няколко месеца гореща война между подкрепяното от САЩ правителство в Киев и подкрепяните от Русия сепаратисти, както и войната на думи и на санкции между Русия и Запада, вече включва и смъртта на близо 300 души от няколко други страни.Вестникът цитира мнението на бившия американски посланик в Русия Джеймс Колинс, че свалянето на пътническия самолет "е нов елемент, който никой не очакваше. То е едно от онези събития, които могат да имат непредвидени негативни или позитивни последствия". Що се отнася до негативната страна, то показва очевидната ескалация както на огневата мощ и на желанието тя да бъде използвана, което може да въвлече покровителите на двете враждуващи страни в по-открито участие на бойното поле и в по-пряка конфронтация един с друг.Но Колинс добавя, че шокиращото естество на този инцидент може да послужи и като "сигнал за събуждане" на всички замесени в конфликта."Той може да подтикне някои хора да решат, че е необходим различен подход, защото нещата явно се изплъзват от контрол. Изведнъж може да се окаже, че много хора, обсъждайки положението в Украйна, могат да кажат: стига толкова", предполага бившият дипломат.