Забравете за Украйна! Всичко е само бизнес

/КРОСС/ Газовият въпрос промени отношението на Евросъюза към Русия и разкри истинските интереси на Германия и другите евролидери. Заедно с това разкри и тяхното отношение към по-малките страни членки на ЕС. Украинската криза, като че ли постепенно започна да заглъхва. След неделната среща на „нормандската четворка", Берлин просто излъчва оптимизъм и говори за „значителен прогрес", за „партньорска атмосфера", за „настъпил прелом при решаването на някои критични въпроси", и за „необходимост от консолидация и гаранции" на достигнатото до момента. Това развитие на събитията очевидно е свързано и с Източния икономически форум, състоял се на 4 септември във Владивосток, където Русия заедно със своите европейски партньори подписа едновременно три важни договора. На първо място, беше договорен размерът на дяловото участие на страните в собствеността върху газопровода „Северен поток-2", който заобикаляйки Украйна, ще свързва директно Русия и Германия. На второ място, беше подписано споразумение между Газпром и австрийската компания OMV, която ще получи дял от сибирските находища на нефт, в замяна на което Газпром пък ще получи дял в европейските проекти на OMV. И на трето място, беше подписан договор между Газпром и немската компания Winstershall (дъщерно дружество на концерна BASF). Според това споразумение германците отново получават дял в нефтените находища на Сибир, а в замяна на това Газпром ще продължи да реализира проектите си в Северно море и получава пълен контрол върху газовия хъб в Германия, заедно с най-големите подземни газохранилища в Западна Европа. Против проекта „Северен поток-2" вече се обяви Полша, която газопроводът „заобикаля" заедно с всичките й национални (или по-точно американски) интереси. Чехия, на свой ред, не може да разбере, как е възможно нещо подобно да се случи в същия момент, в който Брюксел повече от година и половина принуждава цяла Европа да одобрява антируските санкции. Словакия пък говори просто за предателство.

„Те ни правят на идиоти", открито заявява словашкият премиер Роберт Фицо. Факт е, че досега руският газ се транспортираше през Украйна, Словакия, Чехия и завършваше своя път в Германия. В переспектива, обаче, от 2019 г. „Северен поток-2" променя установения маршрут и в началото на веригата вече ще бъде Германия, след това Чехия и в края Словакия, която губи по този начин (за разлика от Чехия) значителна част от получаваните досега приходи от транзитни такси. И така, вече сме свидетели как западните фирми, начело с германските компании напълно игнорираха санкциите срещу Русия, защото вероятно „знаят", че това не крие никаква опасност. Освен това, те са сигурни, че санкциите едва ли ще се задържат още дълго време. На тях им е известно също така, че всички тези изявления за намаляване енергийната зависимост от Русия са само безсмислени упражнения в красноречие, защото сме свидетели на точно обратното. Очевидно е, че енергийната взаимозависимост между Европа и Русия се задълбочава. За тях е ясен също така и фактът, че независимо от ориентацията си към Китай, Русия както и преди счита европейския пазар за крайно важен и доходоносен. Освен това, всички опити на Брюксел да ограничат размаха на Газпром на територията на Евросъюза, какъвто беше случаят с „Южен поток", веднага биват забравяни, когато това пожелаят главните европейски страни като Германия и Франция. Съдейки по всичко, сегашното удължаване с половин година на санкциите срещу определени руски организации и личности се прави с цел да помогне на ЕС да запази имиджа си пред публиката като декларира, че: „Оценката на ситуацията не потвърди наличието на причини за преоценка на наложените санкции". Всичко това изтласква Украйна на втори план. Президентът на Естония Тоомас Илвес е убеден, че Европа, ангажирана с миграционната криза, вече е забравила за Украйна. Но, струва ми се по-точно е заглавието на статията от американското списание Newsweek: „Забравете за Украйна. Европа и Русия продължават бизнеса, както и преди". След „Северен поток-2", Украйна ще се лиши от големите приходи от транзитни такси, а освен това ще загуби възможността да шантажира Русия, а заедно с нея и Европа, ограничавайки преноса на руски газ. И макар че ЕС по договорка с Русия предостави на Киев половин милиард евро от средствата на своите данъкоплатци за закупуване на руски газ за зимния сезон, по всичко личи, че това ще бъде само капка в морето. Защото, както твърди Газпром, тази сума е крайно недостатъчна. Още миналата седмица Киев сам призна, че за предстоящата зима запасите от газ са недостатъчни, но тази седмица вече твърди обратното. Така че, яснота по въпроса ще има с настъпването на първите студове. Впрочем от газовия въпрос загуби ще понесе и Турция, която не сътрудничи за решаване на проблемите със Сирия. Във връзка с „политическата криза", Газпром официално прекрати доставките на газ по тръбата на „Син поток".

Времето работи против Киев

Във връзка с началото на края на украинската криза, много важни са също и събитията в Донбас. Едновременно с „урожайната" акция във Владивосток от „въстаническия" донецки парламент беше отстранен „почти единодушно" (и даже за кратко арестуван) Андрей Пургин, който се числи към донецкото радикално крило на сепаратистите и пропагандира идеята за присъединяването на Донбас към Русия. Изпълнението на условията от Минското споразумение, заедно с Пургин в ръководството на парламента, би било твърде проблематично. Затова той бе сменен от Денис Пушилин, човек приближен до Москва, но и способен да води диалог с Киев и да проведе съгласно украинските закони „нереволюционни" избори в Донбас. С други думи „екстремистът" Пургин беше сменен точно в същия момент, когато за първи път след 16 месеца боевете на източноукраинския фронт спряха. Това създаде предпоставки за по-нататъшни политически действия в рамките на Минск-2 и лиши Киев от аргументите, които използваше, за да отказва преговори с въстаниците. Планира се „нормандската четворка" на ниво държавни глави да проведе среща на 2 октомври в Париж, на която може да се очаква, че Германия, Франция и Русия ще настояват Украйна да покаже реални резултати от преговорите. Но показателно е и друго. Киевският президент Петро Порошенко, въодушевен от установеното примирие, макар и да не обявява мащабна мобилизация, продължава да моли САЩ за доставка на ново оръжие. Америка не е страна в „нормандските" преговори, тя не е обвързана с техните решения, но същевременно практически контролира цялото разделение на властите в Киев. Не е ясно в решаването на украинската криза до каква степен ще доминират вашингтонските „ястреби" над местните „гълъби", но Виктория Нюланд посети Украйна, за да убеди киевското ръководство, че Русия е все още най-голямата заплаха за тях и с „половин уста" обеща „възможно" увеличение на рехавата до момента американска финансова помощ. Но видимо главната цел в тридневното пребиваване на Нюланд бе да проконтролира състоянието на „нашите" преди настъпването на възможната решаваща фаза в разрешаването на кризата. Още не е ясно и друго - влиза ли в американските планове възможното назначаване на „проверения" Михаил Саакашвили за премиер на Украйна. Съдейки обаче по всичко, на самия Порошенко вече му е дошло до гуша от напористия грузинец, който неотдавна сравни украинската икономика с тази на африканския Габон, а самата Украйна нарече акционерно дружество от няколко олигарси. Порошенко заяви, че Саакашвили разбира се може да бъде добър премиер, но „в Грузия". Въпреки това, извън ангажиментите по договореностите на „нормандския формат" и бързото сближаване на Русия с водещите страни в ЕС, може да се предполага, че киевското ръководство ще си остане силно зависимо от САЩ с цел по-нататъшното „възпиране на руското влияние", изобщо в бъдеще. Въпросът е колко време може да работи такава стратегия? Защото даже и неолибералният Московски център „Карнеги" отбелязва, че времето работи против Киев - липсата на пари, политическата нестабилност, всеобхватната корупция, нулевият боен дух на армията, нулевото доверие на гражданите в правителството и държавните институции... Така че от стремежа на Съединените щати да задържат на власт своите марионетки в Киев едва ли ще има някакъв смисъл.

Тереза Спенцерова, Literární noviny, Чехия, септември, 2015 г.
Превод: a-specto