Безмълвната дипломация

/КРОСС/ Състоялата се на 17 август в Берлин среща на министрите на външните работи на Русия, Украйна, Германия и Франция остави експертите без никаква информация относно съдържанието на преговорите. Само общо фрази, от които не е ясно - провалена ли е срещата или има признаци за някакъв прогрес. Коментира председателят на президиума на Съвета по външна и отбранителна политика на Русия Фьодор Лукянов:

- Честно казано, това ме зарадва. Причината е много проста. Военно-политическата колизия, преживявана днес заради Украйна от цяла Европа, изглежда няма край. Изходът от нея е възможен само по пътя на дипломатически свръхусилия и нестандартни ходове. И едното и другото не понасят гласност, всяко изтичане на информация прехвърля процеса в публичното поле, където цари пълно взаимно неприемане. Ако става дума за един сериозен преговорен процес, за неговото съдържание ще научим само в края: или неуспех, или някаква договореност.

В дневния ред има няколко теми. Първо - политическото устройство на Украйна, което да гарантира на източната част на страната особен статус със запазване на културно-историческите му особености. Второ - извънблоковия статус на Украйна, отказ от стремежа в НАТО, което Русия възприема като принципна заплаха за себе си. Трето - целият комплекс въпроси, свързани с газа, дългове, цени, транзит и др. Четвърто - икономическото възраждане на Украйна след войната, което ще е почти невероятно в случай на пълно скъсване на връзките с Русия.

Шансът за поне някакво уреждане в общ пакет е по-висок от този поотделно. Това е азбука на дипломацията: колкото са повече възможностите за обвързване на различни въпроси, толкова е по-широко пространството за взаимни отстъпки.

Колкото и да е тъжно, но на подобни срещи обсъждането на прекратяването на бойните действия е практически безполезно. Украинският конфликт е гражданска война с въвличане на външни сили и интереси. Той спада към онзи тип противоречия, при които определянето на контурите на възможния компромис и бъдещия политически баланс следва да предшества примирието. Военните успехи на успехи на противоборстващите страни служат за аргумент и допълнителен коз на преговорите на политическите представители. И затова въоръжените сблъсъци и дипломатическите консултации ще вървят успоредно.

Защо преговорите все пак се подновиха? Та нали в средата на юли на фона на информационната буря, започнала след аварията на малайзийския Boeing, изглеждаше, че никакви разговори вече няма да има и войната ще се води до победен край. Причините са няколко.

Русия, която не крие своите политически и човешки симпатии към опълченците, очевидно осъзнава ясната черта, която няма да прекрачи. Въпросът за военната намеса не е в дневния й ред, а значи, въоръжената фаза на конфликта следва да се завършва. Но да „предава" народните републики Москва няма намерение, идеята е по-скоро да накара те да бъдат признати за участници на мирния процес. А значи, да не допусне военния им разгром от украинската армия.

Киев, разбира се, няма къде да отстъпва. Количеството жертви и разрушения го кара да воюва до победен край, иначе в самото украинско общество ще възникне острият въпрос - а за какво е платена такава катастрофална цена? Но войната оставя след себе си истински руини от националната икономика, която и без това беше в плачевно състояние. Украйна може да разчита на външна помощ, източниците на която са й известни, но които не бързат да плащат.

Основното бреме за финансово спасяване на Киев явно ще се наложи да поеме самата Европа, но там свободни пари няма. И дори онези европейци, които се отнасят към Русия рязко негативно и я обвиняват във всички беди на Украйна, разбират, че без икономическо съдействие от страна на Москва украинският въпрос няма да бъде решен.

Украинската криза вече разруши онова, което след "студената война" се смяташе за нова система на европейската безопасност. Ако дипломацията успее да я спре, това ще стане първа крачка към една наистина нова система.

Източник: Гласът на Русия