Поглед към Русия отвътре

/КРОСС/ Миналата седмица, на 8 декември в 16.30 ч., кацнах в Москва. През този сезон по това време здрачът вече се спуска над града и слънцето не изгрява до десет сутринта на другия ден - руснаците наричат това „черни дни срещу бели нощи". На всеки, който живее по-близо до екватора, това изглежда странно и обезпокоително, и е първият знак, че не само се намираш в чуждестранна държава, а си и в друг климатичен пояс. 

Въпреки това, докато карахме към центъра на Москва, лудият трафик, пътните ремонти, всичко приличаше на родината ми. Москва има три летища - ние кацнахме на най-отдалеченото от центъра на града, „Домодедово" - главното международно летище. В Москва течеше безкраен ремонт, демонстриращ, че просперитетът не спира, поне в столицата на Русия.

Нашият домакин ни посрещна и бързо отидохме на работа и обсъдихме задачите за деня. Той е прекарал много време в Щатите и е много по-добре запознат с нюансите на американския живот, отколкото аз с руския. Беше идеалният домакин, обясняваше ми всичко за страната, като изпъстряше уроците си с неизменните руски патриотични краски. Разговаряхме за Русия, докато карахме из Москва, навлизайки в дълбоки теми.От него, от разговорите ми с руски експерти по повечето световни региони - възпитаници на Института за международни отношения, както и от срещите ми с няколко нормални руски граждани (имам предвид хора, които не работят в държавни институции, свързани с външната политика или икономиката на държавата) успях да разбера какви са руските мисли и опасения. Опасенията са нещо, което може да се очаква. Акцентът и редът на тези опасения - не. Мислех си, че руските икономически проблеми ще ангажират умовете на руснаците най-много от всичко останало. Рязката обезценка на рублата, спадът в цените на петрола, общото задъхване на руската икономика и ефектът от западните санкции - всичко това удряше здраво по икономическото здраве на Русия. Въпреки това не съм водил разговор на подобна тема с руски граждани. Спадът на рублата се е отразил на плановете за пътувания в чужбина, но обществото тепърва започва да усеща реалните последици, по-специално чрез растящата инфлация.

Но съществува и друга причина за относителното спокойствие относно финансовото състояние и тя засяга не само длъжностни, но и частни лица и трябва да й се обърне сериозно внимание. За руснаците икономическият хаос е нещо нормално, а просперитетът - изключение. У тях винаги съществува очакването, че в Русия благоденствието е краткотрайно явление и бедността винаги чука на вратата.

Руснаците са преживели ужасни страдания по време на управлението на Борис Елцин през 90-те години на ХХ век, но и при предишни правителства, като стигнем чак до царска Русия. Въпреки това някои от тях твърдят, че са спечелили войните, които е трябвало да спечелят, и са живели достоен живот. Златният век на предходните десет години приключи. Те са очаквали това и сега трябва да устоят. Представители на правителството предупредиха за това и не мисля, че са блъфирали. При разговорите ми за санкциите мнението на събеседниците ми беше, че те не биха принудили Русия да промени политиката си спрямо Украйна. Силата на руския народ се състои в това, обясняваха ми те, че той успява да устои на бедствия, пред които други нации биха се прекършили. Твърдяха, че руснаците винаги са склонни да подкрепят решенията на своето правителство, независимо от това дали Русия ще бъде санкционирана. Ето защо, казваха те, Москва няма да капитулира, независимо какви наказания я очакват. Тя отговаряла със свои собствени санкции, които никой не уточни, но мисля, че ставаше дума за изземването на активите на западни компании, които оперират в Русия, и ограничаването на вноса на селскостопански продукти от Европа. Не стана дума за прекъсване на доставките на природен газ за Стария континент.

Ако това е така, значи американците и европейците се самозалъгват относно въздействието, което ще предизвикат техните санкции. По принцип аз нямам много вяра на санкции. Руснаците ми помогнаха да видя нещата през друга призма. Санкциите са израз на европейските и американските прагове на поносимост към болката. Те са предназначени да причинят болка, на която Западът няма да успее да устои. Приложени към други народи, ефектите от тях може и да варират.Мисля, че руснаците, с които разговарях, бяха сериозни.

Това обяснява защо засилените санкции, намаляващата цена на петрола, икономическият спад и всички останали беди не са успели да сломят самочувствието им. Надеждни социологически агенции отчитат, че президентът Владимир Путин далеч не страда от липса на народна любов. Дали това ще бъде така, когато инфлацията нарасне още, е друг въпрос. Но може би най-важният урок, който научих за Русия, е, че руснаците не реагират на икономическия натиск като Запада, така че известният президентски израз „Икономиката, глупако!" най-вероятно не би имал същия ефект в тази страна.

Относно Украйна срещнах още по-голяма твърдост. Събитията там се оценяват като вредни за Русия, руснаците негодуват, те вярват, че администрацията на Обама насърчава пропаганда, която представя страната им като агресор. И най-често представят два аргумента. Първият - че Крим е бил част от Русия и че вече е бил контролиран от руската армия по договор. Не е имало инвазия, а само отстояване на реалното положение. Вторият - Източна Украйна е населена главно от руснаци и както и в други държави, тук те би трябвало да получат висока степен на автономност. Един учен напомни за канадския модел и Квебек, за да покаже, че Западът принципно няма нищо против регионалната автономия на етнически различаващи се територии, но е шокиран, когато руснаците искат да водят така типичната за него политика на регионализъм.Случаят „Косово" е изключително важен за руснаците, първо, защото при него техните искания не бяха уважени, и второ, защото той създаде прецедент. Години след падането на сръбското правителство, което заплашваше косовските албанци, Западът даде на Косово независимост. Руснаците се възмутиха от преначертаването на границите, при положение че за Косово вече не съществува никаква опасност. Русия беше против, но Западът го направи, защото можеше да си го позволи. Днес руската гледна точка е, че след като Западът е изменил картата на Сърбия, не би следвало да се противопоставя срещу преначертаването на картата на Украйна.Опитвам се да не бъда въвлечен в спор кое е добро и кое зло не защото не вярвам, че има разлика, а защото историята рядко се пише от моралните принципи. Разбирам гледната точка на руснаците относно Украйна - те я виждат като необходим стратегически буфер и смятат, че без нея ще се изправят пред сериозна заплаха, ако не сега, то в бъдеще. Позовават се на Наполеон и Хитлер - врагове, победени от необятната руска шир.Опитах се да разбера американската стратегия. САЩ са гонили една-единствена цел през последния век - да предотвратят издигането на хегемон, който да се възползва от американско-европейските технологии и капитали и руските ресурси и работна ръка. Америка се намесва в Първата световна война, за да възпре германската хегемония, и поради същата причина го прави отново във Втората световна. Студената война пък се води, за да бъде осуетена руската хегемония. Стратегическата политика на САЩ е била последователна в своите действия в продължение на цял един век.Съединените щати са привикнали да внимават за издигането на нов хегемон. Обясним е страхът им от една набираща мощ Русия. Някои хора ме осветлиха, че икономическата немощ рядко се свързва с военна и политическа слабост. Съгласих се с тях по този въпрос и отбелязах, че точно заради това САЩ се боят от руско влияние над Украйна. Ако Русия успее да утвърди властта си в тази страна, какво ще последва? Русия ще има военна и политическа сила, която може да въздейства над Европа. Следователно е нормално за САЩ и за някои европейски държави да желаят да установят свое влияние в Украйна.Когато споделих тези свои мисли с един много високопоставен служител от руското външно министерство, той отговори, че няма дори бегла представа за какво му говоря. Смятам, че за него е лесно да съзре геополитическите императиви, които ръководят руската политика относно Украйна, но пък не може да осъзнае докъде се простират американските амбиции. Това не означава, че вижда само едната страна на монетата, а по-скоро, че за Русия Украйна представлява непосредствен проблем, а картината на американската стратегия, която му обрисувах, му изглежда прекалено абстрактна, за да може да я свърже с действителността. Срещу руското самоотстояване винаги има готов американски отговор, макар руснаците да не се смятат за агресивни, а напротив - за отстъпчиви. С две думи, американските опасения относно руската хегемония са твърде пресилени.Опитах се да обясня на ръководния персонал на Института по международни отношения, че Русия е злепоставила Барак Обама в Сирия. Обама не искаше да напада Сирия, когато властите там използваха отровен газ, първо, защото това беше много трудна военна задача и второ, понеже ако беше свалил сирийския президент Асад, държавата щеше да попадне под властта на джихадистите. Русия и САЩ имат еднакви интереси, твърдях аз, и руските опити да бъде злепоставен президентът Обама чрез внушенията, че Путин го е принудил да отстъпи, задействаха отговора на Америка в Украйна. Честно казано, мислех, че моят геополитически анализ е по-смислен, отколкото този аргумент, но все пак го използвах. Разговаряхме, докато обядваме, но времето мина в обяснения и спорове, а не в ядене. Открих, че мога да защитя геополитическата си теза, но опонентите ми бяха усвоили тънкостите в аргументацията на администрацията на Обама по начин, недостижим за мен.

Най-важният въпрос е какво следва в бъдеще. Очевидно трябва да се запитаме дали Украинската криза ще стигне до Прибалтийските републики, Молдова или Кавказ. Повдигнах този въпрос пред служител на руското външно министерство. Той беше категоричен, че кризата няма да се разпространи. От неговите думи заключих, че няма да има руски бунтове в Прибалтийските държави, конфликти в Молдова и военни действия в Кавказ. Руснаците си имат достатъчно проблеми. Те трябва да се оправят с Украйна, да устоят на санкциите и на задълбочаващата се икономическа криза. Западът има ресурсите да се справя с няколко проблема едновременно. Русия трябва да задържи тази криза на територията на Украйна.Руснаците ще се задоволят с частична автономия за своите сънародници в Източна Украйна. Каква ще е тази автономия, нямам и бегла представа. Те се нуждаят от знаменателен жест, за да защитят своите интереси и да заявят своята значимост. Тезата им, че регионална автономия съществува в много държави, е убедителна. Но историята се пише от силата, а Западът използва своята мощ, за да притисне силно Русия до стената. Очевидно е обаче, че няма нищо по-опасно от ранен звяр. По-добрият вариант е да го убиеш, но да унищожиш Русия никога не се е било лесна задача.В крайна сметка разбрах две неща. Първото е, че Путин се чувства по-сигурен, отколкото си мислех. Имайки предвид ситуацията, това не означава кой знае какво. Президенти идват и си отиват. Но тук отново ви напомням, че онова, което би довело до падането на някой западен лидер, може да укрепи позицията на руския водач. Второто, което разбрах, е, че руснаците не планират агресия. Тук обаче съм по-притеснен - не защото смятам, че искат инвазия, а защото, когато нациите не са наясно какво ги очаква, може да реагират по изненадващ начин. Това е най-опасното от цялата ситуация - неочакваните бъдещи действия на Русия и на останалите страни в конфликта.Въпреки последните ми разсъждения все още поддържам тезата си. Каквото и да прави Русия на други места, Украйна си остава от фундаментално стратегическо значение за нея. Дори ако Източна Украйна получи частична автономия, Русия ще наблюдава притеснено отношенията на Украйна със Запада. Русия винаги се е нуждаела от буферни държави, които да я предпазват от западните нашественици. Тя иска споразумение, което да накара Украйна поне да запази неутралитет.Всяка надигаща се сила в Евразия винаги е провокирала Съединените щати да отговорят с превантивни действия. За руснаците е трудно да осъзнаят, че след почти петдесет години студена война САЩ винаги са нащрек за завръщането на Русия. Америка е прекарала последния половин век в осуетяване на обединението на Европа под знамената на една враждебна сила. Това, което Русия възнамерява, и това, от което Щатите се боят, са две много различни неща.Америка и Европа винаги са имали проблеми с проумяването на руските страхове. Русия пък трудно разбира от какво се боят американците. Опасенията и на двете страни са реални и обясними. Тук не става въпрос за неразбирателство между тях, а за несъвместими императиви. Цялата добра воля на този свят не може да реши проблема на две водещи държави, които трябва да защитават своите интереси чрез взаимни заплахи. Научих много от моята визита в Русия. Но ненаучих как може да се разреши този проблем, освен че щом не могат да преодолеят страховете си една от друга, двете държави трябва поне да ги разберат.

Джордж Фридман - американски политолог, публицист, основател и директор на частната информационно-аналитична разузнавателна компания „Стратфор". Основава Центъра за геополитически изследвания към Държавния университет в Луизиана, ангажиран със стратегическо прогнозиране.

Превод: Филип Каменов