Отвъд литературата

/КРОСС/ Преди дни Георги Господинов получи наградата на литературния клуб "Перото" в НДК.

На наградата писателят Милен Русков реагира във Фейсбук:

"Господиновчето взело награда от чичковите червенотиквеничковчета. Тоя естетически планктон. И ония двулевковци. Евтинджоси. Взети заедно образуват 2-те стотинки, които намерих днеска на пътя. 1 стотинка плюс 1 стотинка. Впрочем там им е и мястото - на пътя. Но как такива нищожества са стигнали толкова далеч?
Креатура на агентурата.
Срамно е да си от тия. Това значи, че си смешен, евтин и сантиментален глупак. И промит мозък. Заслужаваш презрение, ако си от тях. Deplorables."

На острите думи на Русков побърза да отговори Деян Енев в "Култура":
"Прочел съм всичките книги на Георги Господинов и на Милен Русков. Всеки е в правото си да харесва единия или другия автор. Двамата ни най-прочути и успешни писатели. Аз също имам своето мнение за книгите им...
Но тези писаници на Русков, от които започнах, нямат нищо общо с литературата. А от тях лайната вече потекоха и през прозореца.", пише Енев в коментара си под заглавие "Русков срещу Русков".

"Той ми е длъжник - пише още Енев за Русков, - защото на два пъти, като член на две журита, подкрепих с гласа си „Възвишение". Единия път той взе Европейската награда за литература. Тогава, чудно защо, не обели и дума за креатурата на агентурата. (А и даже не почерпи едно кафе, стисна се като кокошо дупе.) В другия случай не успя да вземе наградата „Роман на годината", защото двама гласувахме за „Възвишение", но другите трима гласуваха за „Физика на тъгата".
Тогава Милен Русков по подобен начин, както сега, изпищя във Фейсбук срещу Господинов. За Европейската не изпищя, а за другата, която не взе, изпищя. И отключи лавината от ругатни."

Достойното понасяне на не-награждаването е част от достойнството на писателя. Ако нямаш това достойнство, ти нямаш достойнството да понесеш и наградата, когато дойде, пише писателят.

Въпреки критиката си към реакцията на Русков за наградата на "Перото", Енев отбелязва, че още първата книга на Милен, „Джобна енциклопедия на мистериите", издава големия му талант на литературен хамелеон, който може да се пъха в различни „езикови" кожи.
Сред нашите писатели единствено Галин Никифоров му съперничи в това отношение. Това е висока, безценна съставка на таланта.
Втората му книга, „Захвърлен в природата", е триумф на космополитното писане. Автор на тази книга би могъл да бъде както Мураками, така и Пелевин. Нейната „безродност", ако мога така да се изразя, я украсява, но и нащърбява по определен начин, посочва авторът.

Не закъсняха и други реакции след задочната писателска война. Един от тях е и на журналиста Петър Волгин. Във Фейсбук Волгин пише:

"Харесвам книгите на Милен Русков. Но още повече харесвам смелостта му. Да запокитиш камък в това миризливо блато, кой знае защо наречено "талантлива българска литература", това заслужава уважение. Крайно време е да си кажем, че 99 процента от авторите, които са промотирани от услужливите медии, не струват за нищо. Ако не се навъртат като кебапчийски котараци около разни "Отворени общества", "Америки за България" и други подобни, тези "творци" никой нямаше да ги е чувал. По времето на соца бездарията ги пращаха в станциите на Съюза на писателите, за да създават "шедьоври". Днес ги пращат на "творчески командировки" из цяла Европа пак със същата цел. Само дето нито един шедьовър на грантовите писатели не сме видели. Е, има и такива като Русков, които пишат и без грантове. И хубаво пишат. А най-готиното е, че противниците му няма как да му кажат - "ти си слаб писател и затова обиждаш". Защото и критици, и читатели отдавна са казали, че това е истинска литература. Не като разни буламачи на набедени творци."