Кохезионните фондове - лъч светлина в една Европа, която попада в плен на вътрешните си демони

/КРОСС/ Ох, наясно съм, че само с тази фраза вече съм прогонил три-четвърти от читателите на този текст. В България еврожаргонът предизвиква гадене, защото свръхзлоупотребата с брюкселския език докара всеки нашенец до спонтанен бунт, когато започнат да му говорят така.

Разбираемо е!

Най-големият дефицит на нашето общество е, че идеята за Евросъюза и до днес изглежда външна, случваща се някъде във великото нищо и няма никакви допирателни с нашия живот. Проблемът обаче не е в нашия телевизор, а в политическите елити, които виеха гръбнак в миговете, когато трябваше да се борят!

Днес живеем в руините на онова разбиране за Европа. Защото в миговете на криза е важно да имаме мнение, да водим битки, да се борим за друг ЕС, за да не допуснем мрачните политически сили да унищожат остатъците от социалната идея за Обединена Европа.

И така - нека да се върнем към мистериозната фраза - "кохезионна политика"!?

Кохезия означава сближаване.

Това е политиката, която изхожда от старото романтично разбиране, че когато много страни са членки на един съюз, то те трябва да бъдат близко една до друга - в икономическо, в социално, в ценностно отношение дори. Кохезията е отглас от добрите времена на ЕС, от онези дни, когато икономическите елити не бълнуваха за Евросъюз на две скорости, а и десните журналисти още не пригласяха, че единствено и само това е възможното развитие.

Кохезионните фондове на ЕС помогнаха реално на много страни - с тях се ремонтираха улици, водопроводи, поправяха се железопътни линии, модернизираха се училища.

/КРОСС/ Ето ви малка суха статистика, споделена от лидера на ПЕС Сергей Станишев вчера на конференция - "само за предходния финансов период, благодарение на програмите по кохезионната политика, са били подпомогнати 60 000 научни проекта, създадени са един милион работни места, 120 000 нови предприятия са получили подкрепа и финансиране, както и над 400 000 малки и средни фирми, а 6 милиона души пият по-качествена вода".

Кохезията наистина работи качествено. Кохезионните фондове са лъч светлина в една Европа, която все по-често попада в плен на вътрешните си демони и заради това битката за тях всъщност е битка за Европа на единството, а не за Европа, където богатите си имат отделно купе и не допускат никого отвън да влезе в него.

Тези дни присъствах на конференция на ПЕС в Брюксел, която беше посветена на кохезионната политика на ЕС и на битката за нейното запазване. Защото у нас не говорим за това, понеже всички само точим лиги като кучето на Павлов, когато ни заговорят за Еврокомисията, но сегашният й председател, люксембургският веселяк (най-вече в късните следобеди) Жан-Клод Юнкер, постави на сериозно изпитание политиката по сближаване на страните. Неговата Комисия произведе един кошмарен продукт, наречен "Планът Юнкер", който направи така, че проекти по него спечелиха само няколко големи страни в ЕС. Всички останали останаха с пръст в уста.

Това е разбирането на десницата за политика! Печелят само силните. Бедните да се оправят сами.

"Планът Юнкер" отмени грантовите механизми, които гарантираха равнопоставеност и ги заместни с проектния принцип, което е все едно да храниш само акулите, които така или иначе нямат проблем с намирането на вечеря.

Опитът за отмяната на кохезията дойде от разбирането на десните, че в период на криза цяла Европа трябва да затяга коланите. И само вижте колко е хубаво - тази политика не наказва причинителите на голямата криза, финансовите корпорации и свръхраздутите банки, а удря пряко жертвите! Защото от затягането на коланите губят обикновените хора, които един ден разбират, че им е все по-трудно да си намерят работа, че осигуровките им не са били внасяни, че им е трудно да пратят без тежък заем децата си да учат.

В България същият този процес е дори по-абсурден, защото само у нас имаме социален министър, който обяви, че 20 лева увеличение на минималната пенсия е значително!

Да се смееш ли или да плачеш!?

Добрата новина е, че десницата не е в състояние изведнъж да разгради социалния характер на ЕС и точно тук се вписва новата битка на ПЕС - да бъдат запазени, разширени и реформирани кохезионните фондове.

За мен тази кауза има романтичен оттенък, защото тя дава знак, че все още има политическа сила, която помни какво представляваше ЕС в своите най-силни години. Това беше общност не на банките, а на социалните държави! И тези държави не искаха да си представят, че някой ще се присъедини към техния съюз и няма да се радва поне на същите привилегии и отношение към тези, които се справят по-трудно.

Това е разбиране, което работи и в наднационален мащаб. По-добре да помогнем на по-слабите, защото един съюз е толкова силен, колкото е силна най-слабата държава в него!

Десницата си позволи да забрави това! Тя извади старите демони на неравенството от тъмната стаичка и резултатът днес е налице! Никой не иска да помага, а богатите дори се дразнят, че по-бедните им висят като котва на шията!!!

Заради това станахме свидетели на една книга с 5 сценария за бъдещето на ЕС, която, разбира се, е капан. Европейският съюз има много пътища пред себе си отвъд тези сценарии и най-важният от тях е да си спомни какво представляваше едно време! Защото именно заради онази мечта днес бежанците се струпват на портите на Европа. Те, бедните, си мислят, че попадат в рая на света, а нещата отдавна стоят по-различен начин.

Аз заради това не се изприщвам от думата "кохезия". Напротив - трябва да ценим онези малки радости, които ни оставиха в наследство истинските лидери на този Съюз!

Битката за сближаване е една от ценностите на лявата политика днес, политика, която ни напомня, че каквото й да си въобразява, левицата става истинска, когато се бори с бедността, неравенството и несправедливостта...

Източник: Румен Петков, pogled.info