Ердоган не е желан домакин, нито гост

/КРОСС/Никой сериозен политик не иска да се среща с него - това не важи за Б.Б. Ние сме изключение, нещо като „Sui generis"

Обилно представяната ни като „епохална", „гениална" и „визионерска" визита на Б.Б. край Босфора започва все повече да се вмирисва. Отдалече вони на умряло, най-малкото от Банкя до Бистрица, например. Не само заради срамния и подъл начин за нейното „спазаряване". Все още не сме забравили мънкането на Б.Б. за ръба на закона и на неговата министъра на вътрешните работи, която пък дори и не знаеше дали е спазен законът? А сега май ни я гласят и за кандидат президент. Браво, брависимо. Страшно мъдро. Да ни е честито. И булката да почерпи.

Но нека да се оттласнем от нашенското си блато и тиня, за да видим какво става по света. Не само да се взираме и подозираме вътре у нас. То, това нещо, е очевидно и се забелязва направо и от Космоса: Сегашният турски президент Реджеп Тайип Ердоган категорично не е желан от никого -  и като домакин, и в качеството му на гост. Никой достоен и мъдър политик не си и помисля да се среща с него. Ясно е защо - ставащите страшни и неадекватни за духа на 21-я век ежедневни неща и случки в югоизточната ни съседка. И именно заради това Ердоган се лови за всяка подхвърлена му сламка (или по-точно в нашия случай - мъничка „сламчица"). Само и само за да има външни срещи и контакти; да си начеше Егото.  

В навечерието, а и в хода на „историческото" посещение на Б.Б. в Истанбул на 26 август, шумно бяха тиражирани съобщения за предстояща визита и на руския президент Владимир Путин на 31 август в Анталия. Там той щял да присъства на приятелски футболен мач (но не в компанията на „Бистришките тигри"), заедно с турския държавен глава Ердоган. Тоест, 5 (словом - пет) дни след нашия човек и направо по горещите стъпки на  родния първопроходчик - Б.Б.

Да, ама не. Информацията за предстояща визита на Путин в Турция набързо бе опровергана, но тя си свърши своята работата - идеална подложка за нашата гузна съвест; за присъствието на Б.Б. там някъде край третия мост над Босфора. Активно, или пасивно мероприятие - всеки да прецени, но това не е чак толкова важно.

Ако все пак, макар и чисто хипотетично, допуснем някаква вероятност за посещение на Путин в Турция, там той ще говори с Ердоган приоритетно само по една единствена тема - Сирия. Понеже президентът на Руската федерация, особено твърде често напоследък,  има конкретни, железни мотиви и държавническо, а не лигаво поведение. Ясно ли стана, или са нужни уточнения?

За по-трудно загряващите, ето само два жокера:

Първо. Вече няма никакви пречки за турските чушки и домати на руския пазар. За Москва това е най-дребното и незначително нещо; нека да се радва Анкара. Надали обаче само с чушки и домати може да се гради взаимно доверие и съгласие, нали?

Второ. По същия начин отпаднаха всякакви ограничения руски туристи до посещават Турция. Ама те самите вече не искат. И как ще искат, при сегашната нестабилна, непредсказуема и терористична ситуация в югоизточната ни съседка? Няма как това да стане, когато те тикат в зандана само заради притежаването на еднодоларова банкнота!

За любителите на статистиката и в полза на нашия туристически бранш, ето последните данни за руските туристи в Турция:

През юли (месецът на пуча)  посетилите Турция чужди туристи са с 36,7% по-малко, в сравнение със същия месец на миналата година.

 През периода януари-юли т. г. чуждите туристи в югоизточната ни съседка са с 30,3% по-малко, в сравнение със същия период на 2015-та.

 Най-голямо намаление има в броя на руските туристи. Спадът е с 93% - само 686 руснаци през юли, в сравнение с 47 788 руски туристи в Турция през същия месец на миналата година.

 Също през юли има намаление с 50% на посетилите Турция туристи общо от държавите на ОНД - Азербайджан, Беларус, Армения, Казахстан, Киргизстан, Молдова, Узбекистан, Русия, Таджикистан, Украйна и Грузия (последните две - междувременно напуснали).

Това са официални данни на турското Министерство на туризма и културата. Да не си помисли някой, че има зла умисъл,  манипулация или опит за очерняне. Когато фактите говорят, и боговете мълчат. Не някой друг, а Аллах го е казал - прозрение и твърдение на Б.Б.  от май 2012-та.

 Автор: Георги Димов (Политически анализатор и журналист, член на СБЖ от 2005 година, делегат на Общото събрание на двата последни конгреса, бивш Генерален консул на РБ в Одрин, Турция)