Преп. Сампсон Странноприимец (Начало на Петровия пост)

/КРОСС/ Житие на св. преподобни Сампсон Странноприемец

Преподобни Сампсон, по народност римлянин, бил син на знатни и богати родители, които му дали добро образование и от ранни години му внушили любов към Бога и желание да следва закона Господен. Обичайки ближните, както заповядва Господ, Сампсон изучил лекарското изкуство, за да помага на страдащите. Господ благословил неговото добро намерение и му дал чудотворна сила да изцерява недъзи.

След смъртта на родителите си Сампсон наследил голямо богатство, което той употребил за полза на ближните. Всички свои роби пуснал на свобода, раздавал щедри милостини, подслонявал и хранел сиромаси и странници.

Той обичал усамотението, но грижейки се преди всичко за ближните, Сампсон се заселил в Цариград и построил дом, където приемал бедни, болни и странници. Сам лекувал болните и с Божия сила вършел много чудеса. От смирение той скривал тия прояви на особената Божия милост към него. Но неговият свят живот станал известен и патриархът го ръкоположил за свещеник.

Случило се, че император Юстиниан, който царувал в онова време, опасно заболял. Старанията на най-изкусните лекари отишли напразно. Но Сампсон чрез чудесната сила, дадена му от Бога, излекувал царя.

- Ще ти дам награда каквато пожелаеш - казал му възрадваният цар, - вземи пари или имот!

- Богатство не ми е нужно - отговорил Сампсон. - Аз такова имах и доброволно се лиших от него. Ако искаш да ми окажеш голяма милост, заповядай да построят дом за болните и бедните! С това ти ще угодиш на Бога и мене твърде много ще зарадваш.

Царят изпълнил желанието на Сампсон и построил обширна болница и страноприемница, където назначил Сампсон за началник.

Св. Сампсон се трудил до дълбока старост и умрял в 550 година. Лицето му сияело от тиха радост, когато завършил своя богоугоден живот. Много чудеса ставали над неговия гроб и в уредената от него болница.

Петров пост

Дни наред живяхме сякаш в безвремието. Изживяхме радостните дни на Възкресението; припомнихме си 40-те дни, в които възкръсналият Христос е сред Своите верни последователи; чухме на Възнесение думите Му: "ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете свидетели... до край-земя" (Деян. 1:8); станахме свидетели на изпълнението на обещанието на Господа и заедно с апостолите посрещнахме Утешителя в сърцата си. Но постепенно се потапяме в ежедневието, проблемите ни грабват, губим мира в сърцето си, духовната радост отстъпва неусетно пред вълнения, страхове и грижи. И точно тогава, слава Богу, наближава Петровият пост.

Нарича се още "Апостолски", а навремето - "Пост за Петдесетница", тъй като възниква по примера на апостолите, които, след като приели даровете на Светия Дух на Петдесетница, се подготвяли с пост и молитва за проповядване на Евангелието по целият свят.

Продължителността на Петровия пост е различна в зависимост от датата на Пасха. Започва винаги от неделята след Петдесетница - Неделя на Всички светии, и завършва в деня преди двата най-големи апостолски празници - 29 юни, когато се честват първовърховните апостоли Петър и Павел, и 30 юни - Събор на светите дванадесет апостоли. Ако в някоя година Възкресение Христово се падне между 5 и 8 май, въобще няма пост.