Плевнелиев: Държавническият пример на цар Самуил надхвърля неговото време

/КРОСС/ „Цар Самуил превърна интересите на страната и народа си в свой личен дълг. В неговия пример, в делото на именитите му военачалници и на обикновените български воини, винаги ще преоткриваме как се води битка за България, как до последно се отстоява независимостта и честта на българите". Това заяви президентът Росен Плевнелиев в изказването си на тържествената церемония в Националния парк-музей „Самуилова крепост" край село Ключ по повод 1000-годишнината от управлението на един от най-забележителните средновековни владетели на България.
„Оня прочут Самуил, който и досега е в устата на българите...", както го описа през 13 век византийски автор, ще продължава да бъде непреходен във времето символ не само днес, но и за неизброими поколения напред", подчерта още държавният глава.
Президентът посочи, че ако отново обръщаме поглед към онази епоха, ако издигаме паметници, правим филми и пишем книги, то не е за да разпалваме отминали политически страсти или да се надпреварваме по балканско величие. „Целим преди всичко да почерпим от решителността, мъдростта и енергията на този забележителен държавник. Истинският паметник не се издига от тонове мрамор и бронз. Той намира своето място в душите и сърцата", заяви Росен Плевнелиев.
Държавният глава посочи, че героизмът на Самуил и на неговите братя не е само в техните освободителни походи, в разгрома на Василий II след обсадата на Средец или в териториалното разширение на българската държава, а се изразява в забележителното постоянство, в непреходния стремеж за съхраняване на държавните институции и Българската патриаршия, в усилията за международно признаване на суверенитета на България.
Още по-впечатляващо е, че в епоха, когато твърде често правото е на силата, Самуил ни показва на дело как силният трябва да зачита върховенството на закона. Безспорен ръководител на държавните дела, разполагащ с цялата власт и с подкрепата на народа, Самуил не накърнява българските закони, не претендира за царска титла и не си я присвоява. Коронясан е за цар на България едва след прекъсването на престолонаследническата линия през 997 г., със смъртта на пленения цар Роман, посочи още Росен Плевнелиев.
Президентът припомни, че най-красноречивото обяснение за смисъла на каузата на цар Самуил и на неговите приемници е в Битолския надпис на неговия племенник - цар Иван Владислав, в който последният владетел на Първото българско царство заявява, че е „българин родом", „самодържец български" и строи крепост „за убежище и за спасение, и за живота на българите".
„Държавническият пример на цар Самуил и значението на неговата борба за независима българска държава надхвърлят неговото време", посочи още Росен Плевнелиев. Споменът за легендарния владетел Самуил е жив при възстановяването на България от Асеневци и е в основата на техните претенции за признаване на царското им достойнство. Охридската архиепископия носи спомена за автокефалната българска църква и е сред факторите, ускорили Българското възраждане. Споменът за Самуил вдъхновява народа ни и в борбата за национално обединение след Освобождението на България, отбеляза още президентът.
Държавният глава подчерта, че в многовековната история на българската държава са записани редица съдбоносни решения, победи и загуби на бойното поле и дипломатическата маса. България познава добре както времена на държавническа мъдрост, на единство и възход, така и години на разцепление, хаос и упадък. Чрез поуките на пораженията и страданията българската държава винаги се е възраждала през вековете, а нашият народ е намирал сили да заеме достойното си място в Европа и по света, изтъкна Росен Плевнелиев.
"Горд съм, че на 6 октомври в Солун имах възможността да отдам като държавен глава почит пред тленните останки на този велик владетел на Средновековна България. По молба на българската държава тленните останки на цар Самуил бяха изложени за поклонение по повод 1000-годишнината от неговата кончина", заяви президентът и благодари на Република Гърция за този исторически жест.
По думите на държавния глава България и Гърция дават пример за европейско отношение към историята и опазването на културното ни наследство. „Споделяйки ценностите на обединена Европа, ние сме единни в разбирането си, че историята трябва да се изучава такава каквато е, а историческите артефакти да се съхраняват и отношението към тях да е достойно, независимо на чия територия се намират", посочи още Росен Плевнелиев.