Икономисти: На практика е невъзможно доказването на престъпления при приватизацията

/КРОСС/ Идеята за отпадане на давността за престъпления при приватизацията е прекрасна от политическа гледна точка, но трудно осъществима или на практика невъзможна за реализация. Това каза пред БНР ректорът на ВУЗФ доц. Григорий Вазов, член на Фискалния съвет на България по повод идеята на ГЕРБ за отпадане на давността при разследването на приватизационни сделки.

"Много са факторите, които ще попречат. Първият е юридически. Предполагам, че тук ще има много сериозни юридически обструкции именно за това понятие "падане на давност". От гледна точка на самата технология на извършваните сделки, струва ми се, че тук ще бъде голямата трудност. Какво имам предвид? Според мен, на практика огромна част от тези сделки са направени от юридическа гледна точка перфектно - тези, които са правили сделките, са ползвали най-добрите български, а някои и международни юридически кантори, които, от юридическа гледна точка, а и от законова най-вече, са "изпипали" сделките перфектно. Това е единият аспект. Второто е, че голяма част от тези, които направиха големите приватизационни сделки, които разбуниха сериозно обществото в много аспекти, ако тогава са имали единица обществено и политическо влияние, сега, след тези сделки, тяхното влияние - икономическо, политическо, обществено, е много по-силно, така че възможността те да бъдат разследвани е много, много слаба", каза Доц. Вазов.

Той изтъкна, че от публикуваните данни за приватизацията е видимо, че най-големите сделки са ставали по време на мандатите на Иван Костов, Симеон Сакскобурготски и Сергей Станишев.

Оценката на дадени активи преди 10,15 или 20 години и оценката сега е много различна. Обществено-политическото, икономическото време, цената, стойността на парите, всичко е било много по-различно, отколкото е в момента. Това също ще предизвика много сериозни противоречия при правенето на оценка на тези сделки.

Калоян Стайков от Института за пазарна икономика коментира, че няма пречка идеята да бъде реализирана, но тя „не е добра по ред причини" и я определи като поредния политически шумен опит да се спечели някаква обществена подкрепа, който обаче е безкрайно нереализируем.

Специално третиране на едни сделки не е добра идея и не се гледа с добро око, въпреки че се прилага в сравнително неразвити страни. Такова нещо в Германия няма да видите, например. От чисто икономическа гледна точка, господин Вазов преди малко го спомена, не е толкова лесно в ретроспекция да се правят оценки на сделки, които са се случвали преди 10,15,20 години, тъй като наличната информация е една, докато тогава е била съвсем различна. Много трудно може да се докаже някаква злоупотреба по този начин и през годините имахме на няколко пъти такива случки, в които излиза някой политик и казва: "Ами тази сделка всъщност е ощетила държавата с еди колко си милиона", обаче след това в съда няма как да го докаже.

Идеята изглежда много популярна. Всички сме наясно, че при бърза приватизация, каквато беше приватизацията в България, е норамлно да има някакви злоупотреби и на всички ни се иска тези злоупотреби по някакъв начин да получат някакво възмездие, но след толкова време е много трудно това да се случи, а ако случайно падне давността, след 10 години ще е още по-трудно.

Стайков коментира, че идващите в последните години чуждестранни инвеститори не идват у нас, за да приватизират, а за да правят бизнес, така че не биха били отблъснати от съобщението. Практически обаче би било по-лесно да се направи реална съдебна реформа, която да има положителен ефект върху инвеститорите, допълни той.