Промени за цесиите и прихващанията със задна дата може да бъдат атакувани директно в Страсбург

/КРОСС/"Обезпокоително звучат намеренията за промени в законодателството, с които със задна дата да бъдат обявени за недействителни правни сделки (цесии, прихващания и други), сключени преди влизането в сила на новите норми", заяви за "Правен свят" адвокат Михаил Екимджиев. Той коментира заявената от премиера Бойко Борисов готовност да "отменим всички прихващания в КТБ, като внесем промени между първо и второ четене".

"Този подход се конфронтира с някои от основните принципи на правовата държава и по-специално върховенството на закона и правната сигурност , тъй като той преурежда правни сделки, сключени при друг нормативен режим, които вече са породили желаните от страните правни последици. Такова е и разбирането на Европейския съд за правата на човека", твърди Екимджиев. Той обясни, че практиката на Страсбург е трайна и е залегнала в множество решения.

"Емблематично в тази насока е решението от 20 ноември 1995 г. по делото "Пресос компания и Мидиера" срещу Белгия. Белгийският парламент прави опит със задна дата да намали отговорността на държавата за обезщетение на жертвите на авиоинциденти, причинени от небрежност на пилоти от белгийските авиолинии. Промяната засяга и инциденти, които са настъпили преди промяната в закона. Съдът в Страсбург приема, че това е недопустимо, тъй като противоречи на принципа за правна стабилност и засяга негативно легитимните очаквания на жертвите на авиоинциденти, възникнали при друга правна уредба", обясни правозащитникът.

По думите му разумният и балансиран подход в случая с КТБ е да се използват действащите разпоредби в Закона за банковата несъстоятелност и Търговския закон. "Те дават възможност на синдика да откаже да приеме такъв тип сделки. Тогава страните по тях биха имали възможност да оспорят неговия отказ пред съд. Така независимият съд ще преценява във всеки конкретен случай дали са налице условията за недействителност на сделките - заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави", каза Екимджиев.

Според него, ако бъдат направени промени със задна дата, те може да бъдат атакувани пред Конституционния съд и биха довели до осъдителни решения в Страсбург. "В този случай Европейският съд за правата на човека ще може да бъде сезиран директно от момента на влизане в сила на подобна промяна, защото у нас липсват ефикасни вътрешноправни средства за защита срещу закони, противоречащи на европейската конвенция", обясни адвокатът.

И в момента Законът за банковата несъстоятелност предвижда, че прихващането може да бъде обявено за относително недействително за кредиторите на несъстоятелността, ако към момента на придобиване на вземането кредиторът е знаел, че е настъпила неплатежоспособност. Действа презумпция, че това знание е налице, ако цесията е направена след отнемането на лицензията. В случая с КТБ по действащите правила за относително недействителни може да се приемат цесиите, извършени след 6 ноември.

На въпроса дали с промени в закона периодът, който обхваща тази презумпция, може да бъде разширен до датата на поставяне на КТБ под надзор и да се приеме, че от тогава се е знаело, че банката е неплатежоспособна Екимджиев отговори: "Категорично не. От една страна всички помним изявленията на управителя на БНБ Иван Искров от този период, че няма сериозни проблеми с КТБ. От друга страна от поставянето на банката под надзор до отнемането на лицензията минаха почти 5 месеца. Те бяха необходими на квесторите, назначени от БНБ, за да стигнат до категоричен извод, че няма шанс КТБ да бъде заздравена т.е. след като експерти на държавния надзорен орган 5 месеца не могат да установят дали има сериозен проблем в КТБ, то не би могло да се очаква гражданите, които нямат вътрешна информация и експертиза по темата, да са заели това. Респективно не би могло да се твърди, че те са недобросъвестни и са сключили тези сделки, за да увредят имуществото на банката. Ето защо е необходимо във всеки конкретен случай да се произнесе съдът."

"Не могат извършените сделки, които са били направени - цесиите и прихващанията, да бъдат отменени, с изключение само на тези, при които разделят влога на няколко части, за да могат да хванат гарантирания минимум от 100 000 евро", е становището на проф. Огнян Герджиков, изразено пред "Труд". И допълва: "Подобни сделки заобикалят закона и затова са нищожни, но това е така по сега действащото право. Ако искат да отменят другите цесии, които не заобикалят закона, те не могат със закон да бъдат отменени. Ако не искаме да сме правова държава, тогава могат да направят всичко".

Междувременно Софийският градски съд още чака становищата на страните по делото за несъстоятелност на КТБ по искането на мажоритарния акционер в банката "Бромак" процесът да бъде спрян. Очаква се днес или най-късно в понеделник, за когато е насрочено първото заседание по делото за фалита, съдът да спре производството. Причината за това е, че казусът временно се пренася на терена на административното право - "Бромак" и други физически и юридически лица са атакували решението на БНБ за отнемането на лицензията на КТБ.

Източник: Правен свят