„Капитал”: Гражданският сектор в България продължава да е нестабилен

/КРОСС/ Гражданският сектор в България е нестабилен и не е подобрил състоянието си през последните четири години, като индексът за устойчивост на неправителствените организации в България за 2015 г. е 3.3 при скала от 1 (най-висока степен на устойчивост) до 7 (най-ниска). Той бе представен във вторник от Българския център за нестопанско право (БЦНП).

Индексът изследва няколко сфери. Според данните България бележи подобрение по отношение на организационния капацитет, застъпничеството и предоставянето на услуги. Влошава се по показателя правна среда и има застой на финансовата устойчивост, инфраструктурата и обществения престиж на неправителствените организации (НПО).

Страната дели осмото място с Украйна измежду 24 държави от Централна и Източна Европа, като на първо място е Естония, следвана от Полша.

Под натиск

"През 2015 г. имаше няколко опита да се ограничи пространството на действие на неправителствените организации", констатират експертите на БЦНП. Те дават пример с Върховния касационен съд, който сезира Конституционния съд с искане за тълкуване на текста в конституцията, според който сдруженията на гражданите не могат да си поставят "политически цели" и да извършват "политическа дейност". Въпреки че искането беше отхвърлено, това беше опит за ограничаване на дейността на гражданския сектор, отбеляза Любен Панов от БЦНП. Лош знак беше и образуваното от прокуратурата разследване на личните доходи и дейностите на няколко граждански активисти, участвали в антиправителствените протести през 2013 г., припомни той. Отрицателната медийна кампания срещу някои граждански организации пък влошава имиджа на сектора. Според проучване на институт "Отворено общество" 45% от населението няма доверие на НПО.

Проблемите

Финансирането остава основен проблем за гражданския сектор. В България то традиционно идва от чуждестранни донори, чиято политика обаче е да намаляват програмите си във вече развити държави. "От държавата не се очаква да компенсира спада в дарителското финансиране, при което ще се увеличи вероятността опитни професионалисти да напуснат гражданския сектор и дейностите на НПО да намалеят", смятат експертите. Индивидуалните дарения нарастват слабо, но все още са за твърде незначителни суми. Тревожно е, че през 2015 г. с 25% намалява размерът на корпоративните дарения, показват данните на Българския дарителски форум.

Средствата, които държавата отделя за подкрепа на гражданския сектор, продължават да отиват основно в едни и същи организации, избрани без конкурс, като ефектът от работата им не се изследва. Идеята да има фонд, към който да може да се кандидатства с проекти, не беше приета от финансовото министерство, въпреки че беше записана в стратегията за развитие на гражданския сектор. Така, както заяви при представянето на индекса председателят на Българския дарителски форум Красимира Величкова, "работещият граждански сектор реално работи изцяло финансиран от частни средства или дарения от чужбина". Липсата на дългосрочно финансиране пречи на НПО например да поддържат постоянен персонал.

Макар неправителствените организации все повече да разбират ползата от изграждане на обществена подкрепа, според изследване на институт "Отворено общество" едва 3% от населението членува в НПО, което е увеличение само с 1% от 2007 г. Доброволчеството също остава слабо развито - според проучване на форум "Гражданско участие" за 2015 г. само 6,4 процента от гражданите откликват на доброволчески дейности. "На местно равнище за гражданите е по-трудно да представят позициите си, тъй като много от дейностите зависят от местните власти", пише още в резултатите от индекса за устойчивост. Като положителен факт са отчетени законовите промени, с които НПО ще имат възможност да бъдат доставчици на финансирани от държавата услуги в образованието и здравеопазването.

„Капитал”