Днешната дата в историята

/КРОСС/ 15 септември в историята на България....
15 септември е първият учебен ден във всяко българско училище. На 15 септември 1863 г. е роден генерал Атанас Назлъмов. Български военачалник, генерал (от 1906 г.). Завършва Военното училище в София през 1882 г. В навечерието на Балканската война е инспектор на кавалерията, а по време на войната командва конната дивизия, която действа в Западна Тракия. През 1882 г., на 15 септември в Пловдив е открита Народна (Областна) библиотека с музей, учредена през 1879 г. За директор и уредник е назначен Александър Башмаков. На 15 септември 1912 г. е изпратена тайна инструкция (№ 5669) на сръбското правителство до сръбските посолства да действат за присъединяване към Сърбия на Охрид и Прилеп, които по българо-сръбския съюзен договор са в "безспорната зона". На 15 септември 1918 г. започва атаката на пехотата на Съглашението срещу позициите на Българската армия на връх Добро поле. На 15 септември 1939 г. България обявява неутралитета си във войната на Германия срещу Полша, започнала на 1 септември 1939 г. На 15 септември 1944 г. съветските войски влизат в София. В същият ден 52 писатели с различна партийна принадлежност, призовават хората на интелектуалния труд да подкрепят новата власт, установена с военен преврат на 9 септември. На 15 септември 1946 г. Двадесет и шестото Народно събрание провъзгласява България за Народна република. Регентството преустановява съществуването си. Временен председател на републиката става Васил Коларов в качеството си на председател на парламента. Година по-късно, на 15 септември 1947 г., влиза в сила Парижкият мирен договор. Съюзната контролна комисия (СКК) прекратява дейността си. В 90-дневен срок след тази дата съветските войски напускат България.
15 септември в историята на света....
На 15 септември 53 г. е роден император Траян, построил и Никополис ад Иструм. На 15 септември 1613 г. е роден противникът на абсолютизма Франсоа дьо Ларошфуко. През 1789 г., на тази дата е роден Джеймз Фенимор Купър, писателят признат за „баща на американския уестърн", автор на поредицата „Кожения чорап". През 1821 г. на този ден испанските колонии Никарагуа, Хондурас, Салвадор и Коста Рика получават своята независимост. Девет години по-късно, през 1830 г. е открита първата ж.п. линия между Ливърпул и Манчестър, за превоз на пътници и товари. През същата година е регистриран и първият нещастен случай в историята на железопътния транспорт. През 1847 г. войските на САЩ влизат в столицата Мексико. Завършва американо-мексиканската война, в резултат на която в състава на САЩ влизат Калифорния, Юта, Невада и част от Аризона. През 1864 г. на 15 септември по време на лов в Африка загива Джон Спик, откривателя на езерата Танганика и Виктория. На 15 септември 1891 г. в Лондон е родена Агата Кристи - английска писателка, авторка на многобройни разкази, повести, романи и драми с криминален сюжет. Учи пеене в Париж, работи като медицинска сестра. Омъжва се за Арчибалд Кристи през 1914 г. и прекарва цялата Първа световна война във Франция. На 15 септември 1916 г. в сражението при Сома /Франция/ срещу германците, английските войски за първи път прибягват до бойното използване на танкове. На 15 септември 1917 г. Русия е обявена за република от Временното правителство. Политическа амнистия освобождава затворниците от каторгите и заточение. На 15 септември 1928 г. английският микробиолог Александър Флеминг създава пеницилина. Две години по-късно, на 15 септември 1930 г., на Хитлер е отказано депутатско място в Райхстага, заради австрийско гражданство. На същата дата е проведена първата международна среща по бридж. На 15 септември 1935 г. в нацистка Германия е отнето правото на гражданство на немските евреи. За официален флаг на страната е определен флаг със свастика.
На 15 септември 1949 г. Конрад Аденауер е избран за първи канцлер на ФРГ. Десет години по-късно, на 15 септември 1959 г. започва първото посещение на съветски държавен глава, Никита Хрушчов, в САЩ. На 15 септември 1960 г. е създадена организацията на страните-производителки на петрол - ОПЕК. На 15 септември 1971 г. група активисти, които протестират срещу ядрените опити в Аляска, създават екологичната организация „Грийнпиис". През 1997 г., на 15 септември, в Ню Йорк е открит Световният музей на еврейските паметници. На 15 септември 2000 г. китайски археолози обявяват, че са открили гробницата на Чингис хан.

2015 г. В Душанбе се провежда среща на Организацията на Договора за колективна сигурност.

2014 г. Пожар в Северна Калифорния унищожава над 100 къщи. Евакуирани са над 1500 души в района на пожара. В борбата със стихията се включва авиация и над 800 пожарникари.

2013 г. Министър-председател на Албания става Еди Рама.

2012 г. В Москва и редица други руски градове преминава „Марш на милионите".

2005 г. В Ню Йорк започва срещата на върха при откриването на сесията на Общото събрание на ООН, на която присъства и българският президент Георги Първанов. Близо 150 световни лидери обсъждат приоритетите на ООН. Едва половината от лидерите слагат подписите си под конвенцията за предотвратяване на ядрения тероризъм.

2005 г. Сенатът на Чехия ратифицира Договора за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз, със 79 гласа „за" и 2 „въздържал се".

2002 г. От 10 до 15 септември президентът Георги Първанов е на посещение в САЩ. Там той разговаря чрез видеостена с вицепрезидента на САЩ Ричард Чейни, а на 11 септември прави изказване на специалната сесия на ООН в Ню Йорк, посветена на борбата с тероризма. Българският президент провежда многобройни срещи, между които са и тези с Джордж Сорос, с проф. Джефри Сакс, с представители на Американския еврейски комитет и на българския Уолстрийт клуб.

2001 г. "Обединения блок на труда" на проф. Кръстьо Петков се преименува на Българска партия на труда.

Партията Обединен блок на труда (ОБТ) е учредена на 28 януари 1997 г., регистрирана е през март същата година. До май 1997 г., когато се свиква първият му конгрес, негов председател е Григор Градев. Конгресът издига на негово място Кръстьо Петков. Партията участва заедно с БСП и други леви формирования в обща предизборна коалиция в парламентарните избори през юни 2001 г.

2000 г. В последния момент със споразумение за повишаване на заплатите е предотвратена национална стачка на учителите. Обещанието е учителските заплати да достигнат 220 лв.

2000 г Китайски археолози откриват могилата на Чингиз хан.

1994 г. В едномесечен период - от 15 септември до 15 октомври, БСП провежда общопартиен референдум за приемане на новата си програма "Нови времена, нова България, нова БСП".

1993 г. В Намибия централната банка издава първите банкноти от новата валута намибийски долар.

1993 г. В Естония със закон са закрити рускоезичните ВУЗове.

1992 г. Според принципа на ротацията българският външен министър Стоян Ганев председателства XLVII сесия на ООН. 

1978 г. В Лондон е задържан един от най-търсените членове на терористичната групировка "Баадер Майнхоф" - германката Астрид Прол, тогава на 31 години. Преди ареста, тя работи в гараж в Западен Хампсед под фалшиво име. След задържането й е разпитвана от антитерористична група към полицията в западен Лондон. След разпита от Скотланд Ярд декларират, че при ареста й, Астрид Прол не е била въоръжена, както и, че не са открити доказателства, свързващи я с извършване на криминална дейност във Великобритания. Германските власти обаче заявяват, че имат данни за нейно участие при извършването на редица убийства, както и, че ще настояват за екстрадирането й.

1978 г. Умира Емил Стефанов Джаков - български физик, академик от 1967 г. Той е роден на 2 март 1908 г. Свищов. Завършва физика в Софийския университет през 1931 г. Специализира във Висшето техническо училище в Берлин в периода 1936-1937 г. От 1939 г. е доцент, а от 1942 г. - професор. Ръководител е на Катедрата по техническа физика във Физико-математическия (от 1963 - Физически), факултет на СУ " Св. Климент Охридски" (1942-1967 г.). Директор е на Физическия институт на БАН в годините между 1948-1953 г. Завежда секция "Физическа и приложна електроника" във Физическия институт на БАН (1955-1963 г.), директор е на Института по електроника при БАН (1963-1978 г.), заместник-директор е в годините между 1959-1961 г. на Обединения институт по ядрени изследвания в Дубна (СССР, бивш). Научните му интереси са в областта на физическата електроника и радиофизиката. Открива измервателни методи за използване на диодите като чувствителни елементи. Създава теория на релетата за време, нови интегратори на нелинейните функции. Работи по методологични въпроси на метрологията. Автор е на научните трудове: "Мерене на комплексни електрични съпротивления при твърде високи честоти" (1938 г., на немски език, 1939 г.), "Теория на мостове с диод с наситен ток като чувствителен елемент" (1951 г.), "Влияние на колебанията на захранващото напрежение върху електронните релета за време и компенсирането му" (1955 г.), "Диоди с окисен катод в режим на насищане като чувствителен елемент" (1955, в съавторство с В. Кънев) и др.

1975 г. От 15 до 20 септември в курорта "Златни пясъци" - Варна, се провежда Международна научна конференция "Славянските култури и Балканите". Конференцията е организирана под егидата на ЮНЕСКО от Комитета за изкуство и култура и Института за балканистика при БАН.

1971г. - Създадена е международната организация за защита на околната среда "Грийнпийс" от група активисти, чиито първи протести са срещу ядрените опити в Аляска.

1959г. - Започва посещението на Никита Хрушчов във Вашингтон. Това е първото посещение на съветски държавен глава в САЩ.

1956 г.Проведено е заседание на Политбюро на ЦК на БКП във връзка с политиката към българските турци. Приемат се решения за подобряване на техния бит и култура.

1947 г. Влиза в сила Парижкият мирен договор. Съюзната контролна комисия (СКК) прекратява дейността си. В 90-дневен срок след тази дата съветските войски напускат страната.

Парижкият мирен договор е подписан на 10 февруари между България и страните от антихитлеристката коалиция, участвали във Втората световна война 1939-1945 г., влиза в сила на 15 септември 1947 г. Според него границите на България се възстановяват във вида, в който са съществували до 1 януари 1941 г. , т. е. преди подписването на Тристранния пакт с държавите от хитлеристката ос. Освен това тя се задължава да изплати 70 млн. долара репарации, от които 45 млн. на Гърция и 25 млн. - на Югославия. По настояване на западните велики сили в договора е поставен текст с невярно съдържание, а именно, че България е взела участие във войната против хитлеристка Германия едва след подписването на примирието от 28 октомври 1944 г., въпреки че тя се включва в нея още на 8 септември същата година. В сравнение с Ньойския мирен договор 1919 г. Парижкият мирен договор е сравнително по-лек. Най-важният фактор, допринесъл за това обстоятелство, е реалното участие на страната ни в окончателния разгром на хитлеристка Германия.

Съюзната контролна комисия е контролен орган, създаден да следи за изпълнението на условията на Московското примирие, сключено на 28 октомври 1944 г. между България и Великите сили победителки. В състава на СКК са включени представители на СССР, Англия и САЩ. Дейността на комисията се ръководи от съветския маршал Ф. И. Толбухин, който по-късно е заместен от ген.-полк. С.С. Бирюзов. Целта на СКК е да наблюдава за предаването на СССР на всички обекти, принадлежали до този момент на Германия и съюзниците й, да съдейства за прочистването на Българската армия от фашистки елементи, да подпомага преминаването на войската и флота към мирновременно устройство и др. В определени моменти членовете на комисията се опитват да влияят върху вътрешнополитическото развитие на страната. СКК преустановява дейността си на 15 септември 1947 г. след ратифицирането на Парижкия мирен договор 1947 г.