Валония защитава своя интерес, и индиректно защитава и нашия

/КРОСС/ Интервю на Теофан Германов с Георги Готев, заместник-главен редактор на базираното в Брюксел издание EurActiv

- Както и ти прогнозира споразумението СЕТА е пред провал. Въпреки натиска от Европейската комисия регионът Валония отказа да приеме договора. Към него се присъедини и регионът на Брюксел. Кои са специфичните интереси на обикновените белгийци, които тяхната власт защити?

- Парламентът на Валония не се опълчи на СЕТА сляпо, нито по идеологически причини. Напротив, изтлежда няма друг парламент в 28-те страни членки, в който този текст от 1300 страници да е бил проучван толкова задълбочено. Така че забележките на валонците не са голословни. Също така, становището на Валонския парламент не е от вчера, и нито белгийското федерално правителство, нито Европейската комисия не трябва да се правят на учудени. Още през април парламентът на Валония прие резолюция за СЕТА, която съдържа цял куп забележки и препоръки, които по всичко изглежда не са били взети насериозно на федерално равнике и от Комисията. Впрочем, в парламента на Валония срещу СЕТА гласуваха не само социалистите, но и дясноцентристката християндемократическа партия.

Забележките и опасенията на валонците са много. Ще спомена само най-важните. Смята се, че СЕТА ще доведе до голям дисбаланс в областта на селското стопанство. За канадците е много лесно да правят реформи в селскостопанския си сектор, да въвеждат субсидии, докато в ЕС процедурите са много-по-тромави. Валонците виждат риск да бъдат залети с милиони тонове евтино говеждо и свинско месо, и техните производители да фалират. Освен това валонците виждат опасност продукти от САЩ да стигнат по заобиколен начин през Канада до европейските пазари.

Валонците изразяват опасения и от бъдещия арбитражен съд, който ще позволява на мултинационални компании да съдят държавите. Нека си помислим по тази тема, защото само това остава, фирми като „Дънди прешъс метълс", канадските златотърсачи, които плащат на България концесионна такса от 2.3% от добива, да ни съдят, за да могат да ни оберат още по-добре.

Една от най-важните забележки е по формата. Комисията съчини набързо десетина страници, които според нея дават отговор на опасенията на Валония. Само че Валония не приема тези хвърчащи листа, и настоява за промени в самия договор СЕТА, което означава той да бъде отворен отново. Това е тежка процедура, от която на дипломатите им настръхват косите.

Но искам да кажа нещо, това всъщност беше въпросът, който исках да задам на председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер след последната среща на върха. Само че Юнкер напоследък бяга от въпроси, затова сега го питам задочно. Аз живея в Белгия, може да се каже във Валония. Тук имаше огромни протести срещу СЕТА, следите им личат на всяка крачка, надписът „Спрете СЕТА" се вижда вансякъде. Но не съм чувал в Канада да протестират. Нито съм чувал в САЩ да протестират срещу ТТИП. Какво значи това? Искам също така да цитирам премиера на Валония Пол Маниет, който каза, че нямаше да е зле половината от енергията, която Комисията упражнява за натиск върху Валония, да беше изразходвана в борбата срещу данъчните убежища, които пълнят касите на мултинационалните фирми, в ущърб на държавните бюджети.

- Спомена за Маниет, той очевидно е интересна фигура. Какви са другите му политически позиции?

- Познавам Пол Маниет от десетина години, с него ме запозна белгийският професор Жан-Мишел де Уал, който е голям познавач на централна Европа и на България в частност. И двамата преподават в Брюкселския свободен университет. Видях как студентите боготворят Маниет като истинска рок звезда. Маниет е ляв про-европейски политик с идеи, впрочем, това е причината, поради която още тогава го запознах с Ивайло Калфин, по времето, когато последният беше външен министър. Белгия е страна със забележителни социални придобивки, извоювани много трудно в течение на последните 100 години. Спомням си, че имаше период, през 2012 г., когато Европейската комисия искаше Белгия да премахне автоматичното индексиране на заплатите, без да си дава сметка, че това е социална придобивка, извоювана още в далечната 1920 г. Тогава Маниет, в тогавашното му качество на федерален министър на предприемачеството, се противопостави много решително и Комисията даде заден ход. Маниет критикува Комисията за нейния ултра-либерализъм, но той е просветен критик, той е писал книги за Европейския съюз, мнозина смятат, че той има бъдеще като европейски политик. Забелязвам, че за няколко дни той стана световно известен, и че на много места, включително в България, му се възхищават. Но от друга страна европейските институции, големите страни в ЕС са бесни на Маниет и го обвиняват в политикантстване и опортюнизъм.

- Маниет е социалист. А друг социалист Мартин Шулц беше най-яростният защитник на СЕТА. Виждаш ли разлом в европейското ляво? И какъв е мотивът на Шулц да бъде един от най-яростните ястреби в Брюксел, както и лобист на трансатлантическите договорености?

- Шулц е ярък представител на голямото съглашателството с десницата, което води до пълно обезличаване на европейската левица. Под ръководството на Станишев вече няма европейска левица. Станишев е креатура на Шулц, той няма свое мнение. У нас, доколкото зная, социалистите са против СЕТА, но очевидно нищо не пречи на Станишев в Брюксел да бъде привърженик на това споразумение.

Но въпросът ти е за Шулц, и той определено е по-интересен от Станишев. Шулц с две ръце подкрепяше Кристалина Георгиева за ООН в ущърб на Бокова, въпреки опитите от български леви политици да му обяснят за какво става дума. Шулц знаеше, че по този въпрос трябва да отстоява националната позиция на Германия, тоест той също нямаше свое мнение и слушаше Меркел.

Има хипотези, че Шулц ще се върне в германската политика, даже, че ще бъде кандидат за канцлер на социалдемократите. За Шулц е здравословно да се върне в родината си, политиците, които прекалено дълго стоят в Брюксел губят почва в техните страни.

- На този фон как изглежда България, която приема СЕТА по същество?

- Както обикновено, България не гледа на даден въпрос по същество, а по андешковски. Тоест правителството и Народното събрание избягват да говорят за СЕТА, а вместо това наблягат на темата за визовия въпрос, как подписването на споразумението би дало възможност за отпадане на визите на българите за Канада от декември 2017 г. Възмущавам се от интерпретациите, че Валония е попречила на България да си реши визовия въпрос. Валония защитава своя интерес, и индиректно защитава и нашия.

- Ще получи ли Меркел четвърти мандат, както прогнозират от европейската преса?

- Ако основният й опонент е Шулц, ще получи. Но от съглашателството на леви и десни в голямата коалиция истинският победител ще е Алтернатива за Германия, която много удобно ще се настани в Бундестага.

Източник: в. "Земя"