Стефан Шарлопов осъден за незаконно строителство в Созополис

/КРОСС/Ако някой някога е живеел в красивата и упоителна илюзия, че в България има свобода на словото, призовавам го спешно да си свали розовите очила и да удари една малка водка докато осъзнава кипящата истина. Икономическата цензура тъпче медиите като нацистки ботуш. Тоест в България можете да прочетете от край до край автентичните прегрешения на някой политик, спипан по бели гащи, но много трудно ще се запознаете с живота и престъпленията на олигарх, особено такъв, който е любимец на всяка власт, а журналистки му подухват, пардон, подхранват егото с патос и енергия, достойни за отличила се кол-гърла в бар на Лъвов мост.
Освен добре лустросаната, яйцевидна физиономия, Стефан Шарлопов има и друго лице, което зловещо наднича от ъндърграунда. От публикации в медиите става ясно, че той е в близки приятелски отношения с Георги Вълев от бандата на „Килърите" /ортаци са в сдружение „Майка България"/ с Пламен Дишков - Кела от СИК, с Георги Тумпалов от Първа частна милиция... Вероятно и тези обстоятелства допринасят за предпазливото, дори страхливо поведение на братята журналисти по темата.
Ние обаче ще отстояваме докрай каузата на свободата и прозрачността, дори и с риска адвокати от всички поколения да получават инсулт докато си мислят как да свалят тази статия. Защото ще ви разкажем една историята, която медиите НЕ отразиха. Новината се появи в един-единствен сайт, очевидно горд мохикан в битката за истината от която всички други си биха шута позорно.
Става дума за това, че олигархът Стефан Шарлопов, любимият бизнесмен на ГЕРБ, провалилият се с гръм и трясък в телевизионното поприще милионер, излюпеният от сауната на Иван Костов новобогаташ, на 28 март миналата година е бил осъден от Бургаският районен съд. Някъде да сте прочели за това? Да са ви информирали, че любимият светски фукльо на медиите е бил посечен от правосъдието? Да е стигнала до вашето знание такава информация? Очевидно не. Едва тези дни, близо половин година след като мечът на Темида е въздал справедливост, започнаха да стават ясни контурите на тази афера. Скандал, който дори и жълтите медии не се осмелиха да раздухат, въпреки огромните заявки за смелост.
Става дума за следното. От известно време насам будни граждани на Созопол започнаха да алармират, че във ваканционното селище "Созополис", собственост на мастития олигарх Шарлопов, с пълна пара тече незаконно строителство и то в защитената местност "Колокита". В редакциите на много медии вероятно отлежават дори снимки, които показват, че танковите бригади, добре де, работническите бригади на Шарлопов строят в защитената местност и избутват "скална маса от брега към морето". Цитатът е от мотивите в присъдата на бургаския съд, за да бъдем точни в описанието на нарушението. Очевидци твърдят, че посегателството срещу "Колокита" е ужасяващо. Шарлопов е вилнял там като слон в стъкларски магазин. Още преди да стане ясно, че той ще бъде официално наказан за това престъпление срещу природата обаче нито една медия не се престраши да пусне гражданските сигнали. Олигархът очевидно знае как да купува съвести и мълчание.
В крайна сметка обаче нарушението му е така очевидно, че още щом експертите са стъпили във ваканционното му селища са се хванали за главата. Посегателствата са очевидни. И точно заради това Бургаския съд глобява телевизионния новобогаташ с 20 хиляди лева. Да, знам, не е много, но поне е накякво начало в битката за справедливост, която толкова много хора искат да има и да я видят с очите си. Между другото ексминистърката Лиляна Павлова поне две години се правеше на сляпа за това прегрешение, въпреки, че със сигурност сигналите са стигнали и до нея. Което обяснява защо Шарлопов е бил толкова нагъл. Той е знаел, че над главата му има разпънат политически, а и медиен чадър. В такава атмосфера на всепозволеност винаги върлуват най-разрушителните страсти, най-егоистичните маниери, най-самовлюбените посегателства върху здравия разум.
Тепърва ще се опитаме да разследваме колко пари е пръснал олигархът Шарлапов, за да спре медийният шум около тази присъда на Бургаския съд, защото знаем, че неговите адвокати дебнат като копои във виртуалното пространство и доста успешно свалят всяка публикация, която нарушава храносмилането на господин Законът не важи за мен.
Добре е обаче, че макар и с година закъснение информацията за съдебната глоба изплува на бял свят. Тя показва, че има смисъл един човек да се бори с финансово-мафиотската клика, която е узурпирала не само паричните, но и природните богатства на страната. Всъщност именно на тази всепозволеност се дължат и бизнесуспехите на Шарлопов, който в истинска конкурентна среда вероятно би бил успешен управител единствено на количка от която се продават семки. Радваме се, че поне веднъж съдът си е бил на мястото и е орязал пипалото на един истински, а не измислен октопод, който смята, че защитените местности са му бащиния. Но трябва да се попитаме с лек ужас - а колко ли такива истории стоят неразпространени и нечути. Дали не трябва най-накрая да осъзнаем, че свободата на словото не е даденост, а е ежедневна битка срещу арогантните купувачи на съвести и нарушители на законите. Шарлопов може да си купи цял отбор журналисти, може да плати на Светослава Рудолф да напише още една, но няма как да избяга от състава на своето престъпление, от следите на своето безобразие, от посегателството срещу природата, срещу справедливостта и срещу всички българи. Следите остават, гласеше заглавието на един роман на Павел Вежинов. Очевидно Шарлопов не го е чел. Иначе щеше да знае, че свободното слово ще го застигне като цунами.

Автор: Орлин Панов