Сеизмолози доказаха: Шистовият газ води до земетресения

/КРОСС/ US учени открили, че необичайните трусове в Колорадо и Ню Мексико са заради хидрофракинга

САЩ признаха, че добивът на шистов газ чрез хидравлично разбиване на пластовете (процесът е познат като фракинг или хидрофракинг – бел. ред.) е причина за земетресенията в Колорадо и Ню Мексико, които досега бяха сеизмично спокойни щати. Жителите и еколозите от тези райони отдавна се борят срещу добива на техни територии и се опитват да забранят сондажите близо до жилищни и обществени обекти. Това ще затвори достъпа на добивните компании до множество големи находища, отбелязва руският в. “Комерсант”.

Геоложката служба на САЩ стигна до извода, че фракингът може да е причина за земетресенията. След като с подобни технологии компании започнаха да добиват шистов газ в Колорадо и Ню Мексико, които дотогава бяха сеизмично спокойни райони, там бяха регистрирани 16 труса с магнитуд над 3,8 по скалата на Рихтер, съобщава Би Би Си. При това, както се отбелязва в изследването, епицентърите на тези земетресения винаги са били в местата на напомпване на вода под земята. Хидравличното разбиване на пластовете е процес, при който се създават и доразвиват пукнатини в скалния слой, като за източник на енергия се използва течност (вода с добавяне на химикали). Вкарването на тази вода става чрез мощни помпи. В резултат на това в горния пласт се формират пукнатини и газът, който се намира там, се освобождава, увеличавайки дебита на кладенеца. Началото на шистовата революция в САЩ започна в средата на ХХ век. Сега на шистовия газ се пада 40% от общия добив на газ в страната. През 2013 г. добивът му нарасна с 11% спрямо 2012 г. – до 305 млрд. кубически метра. До 2030 г. делът на добив на шистов газ в САЩ може да достигне 50%.

Извличането на този газ в Колорадо отдавна се сблъсква със съпротивата на еколозите и местните жители. През юли Американският нефтен институт и много компании, включително ExxonMobil и Chevron, публикуваха материали, които трябваше да намалят страховете на обществеността, свързани с фракинга. Това се случи, след като на 30 юни висшата съдебна инстанция на Ню Йорк позволи на щатските власти да забраняват хидравлично разбиване на пластовете в пределите на своите граници. Сега в Колорадо група еколози организират референдум, за да се забрани сондирането около социални обекти, паркове и други обществени центрове. Разстоянието до тях, по предложение на еколозите, трябва да бъде над 600 метра. Това обаче не устройва производителите, защото ги лишава от възможността за добив на множество перспективни участъци (например в басейна Денвър-Джулсбърг, който се счита за един от най-богатите). В началото на август страните се договориха да създадат работна група за обсъждане влиянието на фракинга.

Добивът на шистов газ е забранен по екологични съображение в много европейски страни. Първият пълен мораториум върху използването на фракинга въведе Франция през 2011 г. Забрани или ограничения на добива на шистов газ съществуват също така в Германия, Холандия и България. В Полша, Великобритания и Унгария ситуацията е противоположна – за стимулиране добива на шистов газ на компаниите се предоставят възможности за намаляване на данъците.

Революция или балон

В САЩ наричат шистова революция прогреса в технологията, позволил да се започне експлоатация в промишлени мащаби на укриващите се в шистовите пластове запаси от природен газ. Икономическата рентабилност на добива на газ от шисти остава предмет на дискусия, поради което това явление може да бъде наречено и “шистов балон”.

Шистовият газ е една от категориите “нетрадиционни” газови ресурси, към които също така се отнасят газът в плътните скали и въглищният метан. За разлика от “обикновения” природен газ, който се намира в естествени подземни кухини, шистовият е съсредоточен в скални пластове със слаба пропускливост. Шистите посвоему са глинести структури, които в хода на геологични процеси са се оказали на голяма дълбочина. Шистовият газ е блокиран в порите на скалите и трябва да бъде извлечен оттам. Ключови нови технологии, които позволиха да се премине към разработката на шистовия газ, станаха хоризонталният сондаж и хидравличното разбиване на пластовете (фракинг). Основни ограничители за разпространението на “шистовата революция” в света са самата технология и свойствата на газа. Така например химикалите, използвани във фракинга, могат да замърсяват подпочвените води, а опитът на САЩ да е непригоден в други региони заради уникалността на експлоатираните скали. Освен това шистовият газ има различен състав от “обикновения” природен газ, поради това трябва да премине процес на обработка.

Началото на разработките на залежите на шистов газ в САЩ започват още през ХIХ век. Промишлената експлоатация обаче започва едва в края на 90-те години. Тогава започва разработването на първото месторождение – Барнет в щата Тексас. Обемът на добив на шистов газ в САЩ за периода 2000-2012 г. се увеличи с 11 млрд. кубически метра до 200 млрд. В резултат на това на американския пазар се стигна до излишък на този газ, което пък доведе до спадане на местната цена от 450 долара за хиляда кубически метра през лятото на 2008 г. до 120-130 долара в началото на 2013 г. (определена роля за това изигра и икономическата криза). Глобалните последици от това бяха повишаване конкурентоспособността на американската нефтохимия и реконфигурация на световния газов пазар. Предназначените за САЩ обеми на близкоизточен шистов газ се преориентират към европейските потребители. Самите САЩ пък планират в периода 2015-2020 г. да станат основен износител на този газ в Азиатско-Тихоокеанския район и Европа.

По оценки на Международната агенция по енергетика (МАЕ) световните запаси на технически извлекаемия нетрадиционен газ са 328 трилиона кубически метра (запазите на “обикновения” природен газ са 462 трилиона кубически метра). От тях 200 трлн. куб. м се падат на шистовия газ. С най-големи запаси разполагат Китай (36 трлн. куб. м), Аржентина (21,6 трлн. куб. м), Европа (17,7 трлн.), САЩ (13,6 трлн.) и Австралия (11,2 трлн.). Поради слабото геоложко изучаване на шистовите басейни във всички страни с изключение на САЩ, тези данни се считат за приблизителни. Така например разузнавателното сондиране в Китай и Полша показа, че реалните запаси на шистов газ са значително по-малки от обявените обеми. В Полша, която е основен лобист за развитието на добива на шистов газ в Европа, действителните запаси може да се окажат 10 пъти по-ниски от предварителните оценки (550 млрд. вместо 5,3 трлн. кубически метра). В Китай, където действа съответна държавна програма, ниският дебит на вече сондираните находища поставя въпроса за субсидиране на добива. В повечето европейски страни разработката на шистите се сблъсква с натиска от страна на еколозите. Във Франция например (5,1 трлн. кубически метра по предварителни данни) фракингът бе забранен със закон през 2011 г. Ограничителни мерки бяха приети също така в България, Великобритания и Германия./Стандарт

Автор: Цветан Илков