Първанова: С очите си видях пустинята, която остава след шистовия газ

/КРОСС/ "С очите си съм видяла пустинята, която остава след добив на шистов газ. По времето, в което бях в Европейския парламент и член на комисията за приятелство с Канада ни отведоха на място в Канада, за което се твърдеше, че е добиван шистов газ и 10 г. след това са извършвани рекултивационни дейности. Повярвайте, беше истинска пустиня!" Това сподели водачът на листата на НДСВ във Варна и 23 МИР в София д-р Антония Първанова по време на инициираната от нея среща под надслов „Не на шистовия газ в България!".

В работата на форума, който се проведе във Варна взеха участие представители на НПО, екологични организации и партии, които са против проучванията и добива на шистов газ.

"В Канада има огромни територии, които не са населени. Нашата Родина е прекалено малка и гъсто населена, за да си позволим да превърнем която и да е част от нея в пустиня", коментира още д-р Първанова.

"Когато една държава като Франция, която има 300-годишна история на демокрацията и е с доста по-развито гражданско общество разреши добива на шистов газ, тогава ще предположим, че тази дейност е еднакво доходоносна и безвредна, за да го направим и у нас", категорична бе Първанова.

"Когато надупчат френската Ривиера, тогава ще приема, че е нормално да се прави това и на българската Ривиера", допълни тя.

Италия преди дни забрани проучванията и добива на шистов газ. Такава забрана има във Франция, Германия и Австрия, припомниха природозащитници. Те подчертаха, че са обединени от една цел - да не се допуска добив на шистов газ, който ще застраши живота в България. Те споделиха, че в Австралия, където е добиван въглищен газ през 53-а година все още от земята изригват пушеци и дим.

"Никой в България не е доказал в действителност има ли залежи на шистов газ или просто така ще си дупчим и съсипваме природата. За 45-е години, в които Северна България беше надупчена като сирене, никой не откри дадни за находище на шистов газ", сподели доц. Султанов. Той припомни, че най-големите щети на природата и живите организми нанася именно геологията.

Той разясни пагубните последствия от проучването и добива на шистов и въглишен газ, които унищожават всичко от повърхността до дълбочина над 2000 м при сондирането.

"Трябва да решим дали да развиваме туризъм и производство на храни, или да унищожим природата си, която е възпята дори и в химна на Републиката, след което да предприемем стъпки корпоративните интереси да не са за сметка на човешките и обществените. Хората си мислят по този въпрос, че държавата ги защитава, но тя не ги пази, след като цяла Добруджа е раздадена за проучване, а за част от парцелите вече се сключват 35-годишни договори за концесия", заключи д-р Първанова.