Честит ВОСР, честито правителство!

Денят е такъв, че просто не мога да не пърхам от червен оптимизъм и от необятното щастие да се изкажа по въпроса за ВОСР и правителство N°2 на нашия славен генерал-пожарникар, за когото определено не бях и не бих никога гласувал, но когото неизбежно доведох пак на власт барабар с още един куп хора, за чиято честност, кадърност и добронамереност не бих дал и петак дори. Стават те, тия работи... Особено в Булгаристан...

Оптимизмът ми е породен от константата на политическата комбинаторщина, довождаща неизменно до едни и същи резултати в развитието на НРБ, т.е. до под кривата круша. Така създалата се десетилетна стабилност ме кара да се чувствам изключително уверен в... бъдещето на родината си, за което мога със сигурност да ви кажа, че е също толкова розово, колкото беше и в зората на комунизма-социализма, и в зората на демокрацията, и в залеза на нашите илюзии, настъпващ или индивидуално в зависимост от степента на личната наивност, или колективно, породен от дадено събитие - например поредните бутафорни избори с поредните неизпълнени обещания.

Та, сега ми е едно такова леко на душата, защото за първи път към мен се отнасят с уважение и още преди сформирането на правителство ми се казва в лицето, че изборите са "трик" за установяването на все същия непотизъм, на все същите политически алъш-вериши, спогодби, гешефти, пазарлъци и прочие не дотам лицеприятни и честни спрямо народа, но затова пък толкова ефикасни за политическата клика дела.
Това е! Браво-брависимо! Лукарски го каза и тот час думите му се превърнаха в дела пред смаяната публика, свикнала да чака поне няколко седмици преди фурнаджийската лопата да се извърне и да ги хлопне по главата с нагли думи, назначения, афери и прочие тънкости на българския политически занаят.

Радостен съм и от невероятното съвпадение - в един и същи ден празнуваме дважди! Искрено се надяваме, че новото правителство на републиката ще щурмува реформите със същия успех, какъвто постигна и Червената гвардия на Лев Давидович Бронщайн в битката с женския корпус, останал да брани до последно Зимния дворец...

И понеже ни е весело, та си казвам, че би било забавно да направим един малък паралел с някогашните времена. Нека допуснем за миг, че в България никога не е имало промяна на режима и всичко си е като при бай Тошо. Дали тогава бившият член на компартията Бойко Борисов-Буда щеше да стои чинно до генсека и да кима досущ като онея кученца, дето ги слагахме едно време на задното стъкло на москвича до футболната топка? Дали Кунева-Пръмова щеше да заема най-висши постове, да открива Асамблеята "Знаме на мира" и да чете доклади? Дали Вежди Рашидов щеше да е мастит творец и любимец на Партията от ранга на Светлин Русев? Дали Калфин щеше да е... абе той и сега си е такъв де. И дали щяхме да сме пак на същия хал... Ами да, всичко щеше да си е същото!
Така че пийте една студена вода и се отдайте на кроене и прекрояване на кабинети, защото само до толкова ни стигат силите да правим нещо ново.

Коментар на Александър Александров

Снимка: Булфото, всички права запазени