Дебатът за имиграцията – фокус на предизборната кампания в Швеция

/КРОСС/ Шведската антиимигрантска партия е на път да постигне най-добрия си изборен резултат на парламентарния вот в страната този месец, прогнозира агенция Reuters. Причината е, че все повече шведи се запитват за цената на държавната политика за предоставяне на убежище.

Повечето шведи все още подкрепят либералния режим, който от години приема бежанци от редица държави - Чили, страни от бивша Югославия, Сирия, Сомалия. Няма го обаче абсолютния политически консенсус за политиката към бежанците и имигрантите, тъй като социалната система вече е затруднена да изплаща помощи. Reuters отбелязва, че 16% от населението на Швеция са родени другаде.

Преди 10 години да поставиш под съмнение системата, която гарантира убежище на бягащите от войни и репресии, е представлявало табу, макар че значителен дял шведи са смята ли, че тя е прекалено щедра.

Днес високата безработица, намаляващите помощи и влошените стандарти в училищата поставиха този дебат в центъра на предизборната кампания.

През август дясноцентристкият премиер Фредрик Райнфелд наруши неписаното правило сред традиционните партии за безусловна подкрепа на съществуващата политика. "Разходите за приемане на бежанци ще оставят малко възможности за маневри що се отнася до средствата за стимулиране на трудовия пазар и реформи в образованието", каза Райнфелд.

"Премиерът потвърди - този вот е избор между масова имиграция и социална държава. Избирате на 14 септември", каза Джими Акесон, лидер на антиимигрантската партия "Шведски демократи", веднага след речта на Райнфелд.

Проучванията сочат, че партията "Шведски демократи" ще получи 10% подкрепа, което е близо два пъти повече отпреди четири години и може да стане трета политическа сила след социалдемократите и умерените консерватори на Райнфелд.

Според социологически изследвания 44% от шведите смятат, че страната им трябва да приема по-малко бежанци. Този дял е сравнително стабилен през годините, като намаля след 1992 г., когато Швеция беше във финансова криза. Тогава 65% от шведите смятат, че бежанците трябва да са по-малко.

Традиционните партии в Швеция изключиха каквато и да е форма на сътрудничество със "Шведски демократи", но ако антиимигрантската партия постигне успехи, може да е трудно да се формира стабилно правителство без тяхната подкрепа. Възходът на крайнодясното поляризира шведското общество, което дълги години се гордееше със своята мирна политика, основана на консенсуса. Миналата година обаче скинари атакуваха мирен протест срещу расизма, а седмица по-късно полицията арестува 28 неонацисти.

Бежанците, предимно от Сирия, се очаква да струват на правителството допълнителни 48 милиарда шведски крони (5.22 милиарда евро) в рамките на четири години, което е 50% повече от предишните прогнози. Разходите за новопристигащите бежанци - включително настаняване, езикови уроци и др. - са възлизали на 1.5% от бюджета през 2013 г. Същевременно шведите бяха шокирани от съобщения за падащ стандарт в училищата до нивата от някои бивши комунистически държави в ЕС, както и за недохранвана сред част от възрастното население.

Според Джими Акесон фундаментално сега е да се намалят разходите за имиграция. Лидерът на "Шведски демократи" иска да намали новопристигащите имигранти в страната с 90%.

Лидерът на социалдемократите и потенциален премиер Стефан Лофен, който е поддръжник на политиката на отворените врати, казва, че кранодясното си играе със страховете на шведите. "Когато има много безработни и хората не знаят как ще се справят, разбира се, хората ще са притеснени. Тогава се появява партия, която посочва една определена група хора и казва, че ако тях ги няма, всичко ще бъде наред. Лесно е да приемеш това просто обяснение, ако си уплашен", казва Лофен.

Швеция отвори врати за имигранти от Чили, които бягаха от диктатурата през 70-те, за иракчани, търсещи убежище от режима на Саддам Хюсейн през 80-те, хора от бивша Югославия през 90-те и днес за сирийци.

Проблемите с интеграцията обаче оставиха много имигранти в периферията на шведското общество. Безработицата сред младите имигранти е над двойно по-висока от средната за страната.

От началото на гражданската война в Сирия през 2011 г. в Швеция са пристигнали 36 000 души. Швеция се откроява от другите европейски държави, тъй като дава на бежанците автоматичен статут на пребиваващи в страната.

"Шведски демократи" е формирана през 80-те години от бивши членове на крайнодесни организации и в мемента е най-близо до традиционните партии. Лидерът й Джими Акесон, който зае поста през 2005 г. смекчи тона и прокламира нула толерантност към расизма.

"Имаше консенсус сред традиционните партии, че трябва да имаме щедра имиграционна политика", казва Магнус Бломгрен, политолог. "Сега имаме партия, която не споделя това мнение и като гласоподавател имате възможност да направите избор", обяснява той.

"Шведски демократи" е парламентарно представена от 2010 г. и има 20 депутати. Сега се очаква да се представи по-добре.