Съединени европейски щати - мечти и реалност

/КРОСС/ "Немците идват" - с такова заглавие излезе аналитичният портал POLITICO по повод изказването председателя на Германската социалдемократическа партия (ГСДП) Мартин Шулц, който заяви, че ще се бори за създаването на Съединени европейки щати (СЕЩ) не по-късно от 2025 година.

Зигмар Габриел, който е министър на външните работи в служебния кабинет начело с канцлера Ангела Меркел - изцяло се присъедини към тази позиция. Означава ли това, че немските социалдемократи наистина имат намерение да превърнат Европейският съюз в единна (федеративна ) държава? И означава ли това, че към момента на посочения срок ЕС ще се превърне в такава държава? И изобщо - какво всъщност означава всичко това?

Подобни въпроси изглеждат излишни на фона на това колко еднозначна е била речта на Шулц на партийния конгрес от 7 декември. Тогава той не само провъзгласи стратегическа теза за нуждата от изграждане на федеративна Европа с обща конституция, но и еднозначно прикани всички несъгласни с тази идея да се готвят за излизане от ЕС. След като слезе от трибуната обаче в интервю за Deutsche Welle Шулц уточни своята позиция, като поясни, че Германия и Франция никога не биха могли да се превърнат в щати от типа на Калифорния или Тексас, тъй като "националният им суверенитет е бил и ще си остане силен". И добави: "Задълбочаване на транснационалната кооперация - това е, което съм имал предвид под Съединени европейски щати". Предвид тази поправка възниква питането: наистина ли немците идват и къде точно отиват?

Ако под "немците" подразбираме конкретно Мартин Шулц и неговия другар Зигмар Габриел, то трябва да се съгласим, че те наистина идват. Конкретно - на преговори с консервативното крило на ХДС/ХСС за формиране (или - продължение) на правителство на  "широка коалиция". И те идват на фона на крайно неблагоприятни за тях обществени нагласи - както във вътрешногермански, така и чуждестранен план.

Напомняме данните от допитване проведено на 5 декември, проведено от списание Der Spigel: сред членовете на СДПГ подкрепата за "голямата коалиция" е едва 28%, а сред цялото население - само 31%. Болшинството и в партията и извън нея предпочитат "правителство на малцинството" състоящо от самостоятелен консервативен блок (57% и 43%). Позицията на консервативния избирател допълнително влошава ситуацията. Почти две трети от привържениците на ХДС/ХСС (62%) подкрепят идеята за широка коалиция.

Ако преведем тези данни на езика на приложната политология ще констатираме, че както според партийно ангажираните, така и според цялата немска аудитория формирането на  "широка коалиция" е изгодно за консерваторите, но не е изгодно за социалдемократите. Имайки предвид този безспорен факт ще се опитаме да разберем причините и смисъла на поразителната риторика, която Шулц представи на немските и европейски социалисти.

Основната причина ръководството на СДПГ да насочи вниманието към темата за "Единна Европа" е нуждата от прикриване на фактическата капитулация и демонстративно контранастъпление по целия фронт. Било е необходимо все някак да се обясни, както на партийните членове, така и на широкия кръг от избиратели защо след многократни заявления за преминаване в опозиция социалдемократите се съгласяват да продължат на коалицията си с консерваторите.

Имало е нужда от идея, която да бъде представена на избирателите. И тази идея е била намерена в ниша, която остана фактически празна в хода на предизборната кампания, която завърши с провал за СДПГ. Тази идея, която самият Шулц спомена преди изборите, но в по-лек вариант "имаме нужда не от по-малко, а от повече Европа".

Принципиалното радикализиране на тази идея (трябва ни "цялата Европа") по време на преговорите с консервативните лидери Меркел и Зеехофер се превръща, както в защитен, така и в нападателен инструмент. Това се случва в условия, при които за публиката изглежда, че преговорите са изгодни за консерваторите и са крачка назад за социалдемократите. Шулц се опитва да обърне "шахматната дъска" набелязвайки нови правила на "играта". Публика трябва да повярва, че СДПГ не е отстъпила от принципите си, не се е подложила на натиска и (пази Боже!) - не се е "продала". Тъкмо обратното - внушителна лявоцентристка партия води преговори за формиране на правителство поставяйки своите условия и в името на цялото "прогресивно човечество". В този дух говори Шулц от трибуната на конгреса: "Икономическа, културна, социална и политическа интеграция - това е най-добрата защита от фашизма, войната и анти-демокрацията".

Какво конкретно дава такова радикализиране на Шулц и социалдемократите? Първо, това е възможността да за позициониране в условия на следизборно политическо изтощаване, в което Германия се намира за първи път от десетки години. Поставяйки искания за "единна Европа" и плувайки уж "срещу течението" (само 30% - "за", но 48% не подкрепят тази идея в Германия според допитване на Институт Emnid), Шулц партията му сякаш притискат своите опоненти - партньори в преговорите. Ако Меркел и консервативния електорат наистина искат да избегнат правителство на малцинството, а още повече нови избори, тогава те ще трябва да се възползват от единствения си шанс, т.е.да направят всичко възможно за да удържат социалдемократите в правителството. Това означава, че ще трябва да подкрепят и проекта за СЕЩ, което ще доведе до смяна на ролите в тандема. Сега именно социалдемократите ще се възприемат не само в Германия, но и в Европа, като лидери в преговорния процес (а в бъдеще - и коалицията), а не като "младши партньор".

Шулц вече отбеляза, че СДПГ има намерение да влезе в "кооперативна коалиция", която трябва да бъде разбиране, като "широка коалиция lite" или дори "правителство на малцинството плюс". По повод на перспективата за преформатиране на широката коалиция веднага се изказа лидерът на ХСС Хорст Зеехофер: "Невъзможно е да си отчасти в управлението, а отчасти в опозиция. Това няма да работи".

Консерваторите бързо разпознаха тази прозрачна игра на своите партньори-опоненти, ключови фигури от този лагер вече отбелязаха както своята, така и позицията на целия блок по отношение на евроинтеграционната идея на Шулц. Видният представител на ХДС Фолкер Каудер (Volker Kauder) вече заяви, че предложението на Шулц е "заплаха за ЕС и одобрението, което гражданите имат към Европа". Той признава, че Европа трябва да бъде заздравена, но в момента народа иска "сигурност гарантирана от националните държави". Общата му оценка за идеята на Шулц е следната: "Това предложение носи заплаха, защото повечето държави-членки определено няма да участват в обединението на държави". Очевидно, че той подразбира и Германия в това мнозинство.

Ръководителят на администрацията на канцлера Петер Алтмайер (Peter Altmaier) отбеляза пълната нереалистичност и невъзможност за реализация в посочените от Шулц срокове. Освен това: "Съединените Европейски Щати ще пренасочат суверенитета на държавите-членки на Брюксел, а повечето страни в ЕС няма да се съгласят на това". Алтмайер не пропусне възможността за реплика на изказването на Зигмар Габриел: "Дискусията за това каква трябва да бъде Европа - федеративна държава, конфедерация или съединени щати е работа за академици и журналисти, а не е въпрос на германската външна политика".

Баварците също не останаха назад. Видният представител на ХСС Маркус Зьодер (Marcus Soeder) се съгласи с колегите си от ХДС, като заяви, че партията му не желае Германия да се превръща в "административна единица" на Европейската Комисия в рамките на европейската "супердържава". Александер Добринт (Alexander Dobrint), който е ключова фигура във фракцията на ХСС в Бундестага, нарече Шулц "еврорадикал", който всъщност "разделя Европа".

Вероятно такава реакция на консерваторите (още преди началото на преговорите) не е притеснила нито лично Шулц, нито ръководството на СДПГ. По-скоро напротив - те тайно се зарадваха. Защото това е втората част от плана. Максимално разширявайки границите на желанията, социалдемократите си осигуряват широко поле за маневри, поправки и дори компромиси при запазване на най-важното. А именно това, че евроинициативата на СДПГ е ключов въпрос за формирането на кабинет. И провалът на тези преговори те ще обвържат именно с отказа на консерваторите да обсъждат общото европейско бъдеще. Това косвено ще означава, че консерваторите спомагат на онези сили на "фашизма, войната и анти-демокрацията", на които според Шулц трябва да се противопостави "единна Европа".

Да мислим по този начин ни кара факта, че конгресът на социалдемократите давайки своето съгласие за провеждане на предварителни преговори с консерваторите, обвърза окончателното решение със сложна процедура според, която отговорността за него ще се разпределя между всички членове на партията. Именно те (почти половин милион души) ще кажат крайната си дума на общопартиен референдум. Освен това целият антураж, който съпровожда началото на преговорите от страна на социалдемократите не изключва всякакъв възможен финал, в това число и пълен провал. Те са готови на всичко, дори и на нови избори, към които според новоизбраният генерален секретар на партията Ларс Клингбайл (Lars Klingbeil) те вече се готвят.
За това най-вероятно мечтата на Шулц за "Съединени европейски щати", за която мислеха такива исторически фигури, като Наполеон, Троцки и Чърчил ще си остане само мечта. Или по-точно остроумен политически трик, който цели да представи немските социалдемократи с нова визия в предверието на едни много вероятни парламентарни избори през новата година.

С днешна дата европейската реалност изглежда така: Великобритания напуска Евросъюза при неопределени до момента условия, крайният вариант, на които може да се превърне в спорен въпрос между оставащите държави-членки. Брюксел заплашва Полша, Унгария и Чехия с икономически санкции за отказа им да приемат бежанци според установени квоти. Европейската комисия води унгарското правителство на Виктор Орбан в съда за някакви "нелиберални тенденции" с промени в законодателството, които нарушавали правата на организации, които се намират под патронажа на Джордж Сорос. Набелязват се претенции към Румъния във връзка с осигуряването на реална независимост на съда.

Съществува интрига около новото правителство на Австрия начело с "Народната партия" на Себастиан Курц (Sebastian Kurz,) който се коалира с крайно дясната "Партия на Свободата", ръководена от Хайнц-Кристиан Щрахе (Heinz-Сhristian Strache). Още през 2000 година Евросъюза, който тогава наброявал 14 държави въведе дипломатически санкции срещу Австрия след създаването на такава коалиция. Дори и да няма реални санкции - критики се очакват.

Ето такива Съединени европейски щати...

Автор: Леонид Поляков - Ръководител на катедра "Политология" към Висшата школа по икономика

Превод: Егор Глазунов