Нахалство без граници

/КРОСС/ Скандалните „откровения" на турски министър за наши (български) избори, не бяха достатъчни. Привикването на комшийския посланик в нашето МВнР за обяснения, също не даде резултат.

За пореден път се стреснахме. За да осъзнаем: нахалството, наглостта и глупостта са безгранични. А и трансгранични. Не прощават никому. Който (си) ги заслужава. А заедно с това - и притежава.

Понеже Анкара се (из)репчва с нова, още по-брутална намеса в нашите вътрешни работи. Този път, идваща от самото тяхно МВнР. На прицел е най-висшата институция у нас. С мръсен (и мазен) пръст се посочва Народното ни събрание.

Анадолската атаката безпардонно коментира Изборния ни кодекс. Ограничаващ до 35 броят на избирателните секции в страните извън ЕС.

Нечуван и невиждан гьонсуратлък. Откъде, накъде?! Кой си ти и кой те бръсне за ....

Всъщност, наистина не трябва никак да се изненадваме. Добре, че (си) го направиха. Да нямаме повече никакви илюзии и сантименти. Да продължат да (си) се (само)излагат. И (само)изолират. Както само те (си) знаят. И (си) го могат.

А иначе, вътре в самата Турция, ври и кипи. Вижда го целият свят. Меджлисът (аналогът на посочваното с анадолски пръст наше Народно събрание) вече никак не е на мода. Не се котира. Със самия тамошен референдум на 16 април се готвят да го бламират. Казано по народно му - да го шконтират.

Понеже от парламентарна, югоизточната ни съседка щяла да става президентска република. Да, ама не било съвсем сигурно. Все още. Но все пак; хайде, да (им) е честито! И булката да почерпи.

Новата власт била специално подготвяна за сегашния президент Ердоган. Как ли не се изненадахме? За Бащицата на нацията. Той Баща, той и Майка. И стринка, и вуйна и т.н. Изброяваме роднините до девето коляно.

Понеже Бащицата щял да застане начело и на управляващата партия, а и директно да ръководи изпълнителната власт. Чрез своя първи вицепрезидент, изпълняващ задълженията и на премиер. Нещо като везир(че) на султана. Но не в бившата Османска империя, а в днешната такавази ми.

А пък депутатите в самия Меджлис (екземпляри, непознати в бившата пещерна Османска империя), нямало да са ангажирани чак толкоз много. Щели да си живуркат спокойно. Нещо като лежане и лиже(не) на Рахат локум.

Нямало да се занимават с досадни неща. Като съставяне на правителства, опозиционни дебати, терзания за изпълнителната власт. Щели с височайше позволение да бъдат освободени от подобни тегоби.

За да се съсредоточат само върху законотворческа дейност. Очаквало се да падне много работа върху изпипани и изшлайфани до блясък чисто нови закони. Много закони, много прецизност, много нещо.

Обаче; да не пропуснем едно малко уточнение - закони и (за)кончета, все в угода на новия султан. За да можел да се циментира още повече във властта.

Та, такива ми ти работи откъм Югоизток. Залива ни невиждано и нечувано Нахалство без граници.

Много наглост, много гьонсуратлък, много нещо. Избълвани от един диктаторски режим.

Да спрем повече да се чудим, а да се (по)отрудим. Поне мъничко.

За да не (ни) стане утре твърде късно. И за да не (ни) дойде твърде множко туй Нахалство без граници.

Автор: Георги Димов