Славчо Велков: България има своята роля в общата политика за сигурност и отбрана на ЕС

/КРОСС/ Интервю на народния представител от БСП Славчо Велков за предаването "Добро утро, България" на радио "Фокус".

Върви ли Европа обединена по отношение на сигурността и отбраната и каква ще е ролята на България за общата политика в тази посока по време на европредседателството? На това беше посветен вчерашния Консултативен съвет за национална сигурност при президента на тема: „Роля на Република България за развитието на Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС". По темата говори депутатът от ПГ на БСП за България и член на Комисията по отбрана Славчо Велков

- Постижима ли е изобщо цялостта на общоевропейска политика за сигурност и отбрана и може ли точно България да даде тласък на това?

- Разбира се, че е постижима общоевропейска политика за сигурност и отбрана. По време на европредседателството е много малко времето, за което би могло да се постигне такава амбициозна цел, но без съмнение България има своята роля в общата европейска политика за сигурност и отбрана. То не е толкова с оперативните способности на Въоръжените сили и на структурите за сигурност, колкото със стратегическото си значение по отношение на мястото, което заема в балканския стратегически район, като част от Европа. Да, целта е постижима, но е трудно България да даде този тласък.

- Това ли беше точният момент за провеждането на консултативен съвет със заложена такава тема?

- Намирам, че това беше точния момент, още повече, че става въпрос за предизвикателствата пред сигурността на Европа. В момент в който ние започнахме европредседателството считам, че тази дата е удачна, особено в контекста на последните събития от криминален и организирано престъпен характер в столицата.

- Участниците в съвета се разбраха до 1 юли да се разработи Пътна карта с проекти и инициативи в областите на сигурността и отбраната, която да подпомогне европейската перспектива и укрепването сигурността на страните от Западните Балкани. Какво ще включва още тази карта?

-  Аз не съм привърженик на подобен тип общовалидни нормативни документи, тъй като на миналия Консултативен съвет беше прието решение до края на 2017 година да се изготви нова стратегия за сигурност, която точно да разписва, идентифицира заплахите и предизвикателствата пред сигурността, способите и силите, които ще им противодействат, но за съжаление това не се случи. В това отношение трябва да кажем, че закъснението може да бъде фатално и при определени условия. Що се касае до тази пътна карта, тя горе-долу преследва същата цел - да бъдат разписани действия, срокове и отговорни институции за изпълнението им. Смятам, че това е едно добро намерение, но отделен е вече въпросът: „Дали има достатъчно политическа воля, най- вече в управляващите и мнозинството, да приемат подобни нормативи или не?"

- Вчера президентът изтъкна, че страната ни се нуждае от програма, която да обхване финансите на отбранителната политика и след 2024 г., само това ли е необходимо, за да имаме добре подготвен армия?

- Нека да добавя още един акцент от неговото изказване. Президентът подчерта, че е необходимо усъвършенстване на системата на противодействие на престъпността, като това също е част от тази пътна карта. А сега и конкретно към въпроса Ви, преди да развиваме финансови параметри след 2024 година, ние трябва да постигнем до 2020 година онова, което беше прието на срещата на върха на НАТО в Уелс, а именно 2% от БВП, за нуждите на отбраната.

- Смятате ли, че ще бъдат постигнати тези 2 % от БВП?

- Лично аз смятам, че това ще бъде много трудно постижимо, защото сега без да се отчитат проектите за модернизация, тъй като те са еднократни или най-много двукратни в частта на военновъздушни сили, този процент е много по-скромен от 2%. Намерението на управляващите е до 2020 година БВП да достигне 110 млрд. лева и да го надхвърли, а 2% без съмнение означава 2 млрд. 200 млн. лева, т.е. към сегашния военен бюджет би трябвало да се добави годишно почти 1 млрд. лева. Аз не виждам от къде може да дойде това и от къде ще се взимат такива средства, защото догодина ще бъде планиран Бюджетът за 2019 година. Това означава, че по-малко от 2 години и половина ни делят от тези 2%. Както видяхме, двата проекта за модернизация на Военновъздушните сили сега на практика се оказва, че са стопирани след, като фирмата изпълнител, която беше сключила договор за направата на нови бойни кораби се отказа. Тези средства вече се пренасочват и те не са в тези проценти за които говорим. Реално, много трудно ще бъде да се постигне това за което говорим.

- Страната ни може ли да срещне трудности със сигурността по време на европредседателството?

- Аз смятам, че ние и сега срещаме трудности, особено след това, което се случва в последния месец и половина или по точно седмици и дни. Не можем да кажем, че това има пряка връзка с европредседателството и, че някой иска да дестабилизира ситуацията и да клати държавата, но във всички случаи това създава чувство на несигурност и скептицизъм към страната ни. Дали някой има политически замисъл с последното организирано убийство на бизнесмена Петър Христо, ще проличи още утре, следващите седмици и по време на самото европредседателство.