• 23 Ноем 2024 |
  •  USD / BGN 1.8784
  •  GBP / BGN 2.3506
  •  CHF / BGN 2.1094
  • Радиация: София 0.11 (µSv/h)
  • Времето:  София 0°C

Президентът върна Закона за военното разузнаване

Президентът върна Закона за военното разузнаване

/КРОСС/Президентът Росен Плевнелиев връща за ново обсъждане в Народното събрание разпоредби от Закона за военното разузнаване, приет от НС на 1 октомври 2015 година.

Държавният глава приветства политическата воля на народните представители от 43-то Народно събрание, която доведе до приемане на закони, регламентиращи принципите за изграждане и функциониране на службите за сигурност, координацията и взаимодействието между тях, както и механизмите за ефективен парламентарен контрол върху дейността им. Това показва национална отговорност по въпросите на сигурността и отбраната на страната. Всички служби за сигурност 25 години след демократичните промени в държавата ще работят по правила, приети от законодателната власт.

Досега дейността на Служба „Военна информация" се уреждаше от два текста в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, припомня президентът. Действащият Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България е приет през 2009 г. от 40-ото Народно събрание и преценката за това дали длъжността може да се заеме от военнослужещ само с висше офицерско звание е оставена на Министерския съвет и на президента на Републиката.

През 2012 г. по предложение на Министерския съвет и с указ на президента длъжността директор на служба „Военна информация" не е включена сред длъжностите, за които се изискват висши офицерски звания. Сега приетата разпоредба на чл. 24, ал. 3 от Закона за военното разузнаване предвижда, че директор на службата може да бъде само военнослужещ на действителна военна служба с висше военно звание. Президентът счита, че няма убедителни аргументи за премахване на възможността тази длъжност да може да се заема от цивилно лице, притежаващо професионален опит в областта на националната сигурност или въоръжените сили. От 2012 г. досега тази длъжност е заемана от цивилно лице, което не е възпрепятствало Служба „Военна информация" да изпълнява поставените й задачи.

Определянето на необходимия професионален опит като изискване за заемане на определена длъжност не трябва да бъде самоцел. Този опит следва да бъде съобразен с функциите и задачите, които се възлагат на съответната структура от системата за защита на националната сигурност.

На Служба „Военна информация" са възложени задачи, свързани не само с отбраната на страната, а и с националната сигурност. Една от основните задачи на Службата е добиване и анализ на стратегическа разузнавателна информация, необходима както за отбраната на страната, така и за защита на националната сигурност от външни посегателства, рискове и заплахи. Основните задачи на военното разузнаване на стратегическо ниво са посочени в чл. 12 от Закона и надхвърлят рамките на дейността по осигуряване на Българската армия и въоръжените сили за изпълнение на тяхната основна мисия - отбраната на Република България. Тези, които имат чисто военен характер и изискват специфична военна експертиза, са само една част, посочва президентът в мотивите си до Народното събрание.

Кръгът на дейност на Службата по никакъв начин не налага ограничаване на възможността неин ръководител да бъде само военнослужещ на действителна военна служба с висше военно звание. Така се въвеждат допълнителни ограничения, надхвърлящи целесъобразността. Директорът на служба „Военна информация" трябва да е способен да изгради стратегическа визия за развитието й, която е обвързана с динамиката на геополитическите процеси и външната среда за сигурност, да задава точно приоритетите и да контролира ефективно дейността на Службата.

Предвидените в чл. 24, ал. 6 от Закона правомощия на директора също не водят до извода, че с тази длъжност могат да се справят единствено военнослужещи с висше офицерско звание. Президентът не приема тезата, че всеки един военнослужещ само поради висшето си офицерско звание, без значение в кой вид въоръжени сили е придобит опита, притежава необходимите познания, които да му дават предимство при ръководенето на Службата. „След като цивилни лица могат да бъдат заместник-директори и ще могат да изпълняват функциите и правомощията на ръководителя в негово отсъствие, не виждам основание директорът да не може да бъде лице различно от военнослужещ", счита държавният глава.

Президентът Росен Плевнелиев призовава също така народните представители да обсъдят отново и въведеното изискване професионалният опит за директора на служба „Военна информация" и на неговия заместник да е придобит само във въоръжените сили или в държавни органи и структури, които осъществяват дипломатическа, отбранителна, разузнавателна, контраразузнавателна, оперативно-издирвателна, правоохранителна и охранителна дейност и които са представени в Съвета по сигурността към Министерския съвет. „След като Народното събрание, президентът на Републиката и Министерският съвет имат важна роля при управлението на системата за защита на националната сигурност, не виждам основание служителите, подпомагащи органите в тази дейност, да бъдат ограничавани при заемане на тези длъжности. Контролът, осъществяван от постоянните комисии в Народното събрание над дейността на службите, също е важен елемент от управлението на системата за защита на националната сигурност и този опит следва да бъде приет като професионален", аргументира се държавният глава.

В тази връзка президентът призовава народните представители да преразгледат правилото кой опит ще бъде приет за професионален в областта на националната сигурност за цивилните лица и във въоръжените сили за военнослужещите, като отчетат функциите на Служба „Военна информация". Това ще позволи, от една страна, да бъдат премахнати неоснователните ограничения. От друга страна, ще даде възможност длъжността да бъде заемана от лица, които притежават експертиза, придобита във всички институции, имащи важни функции по отношение на националната сигурност, посочва още в мотивите си държавният глава.

ВАШИЯТ FACEBOOK КОМЕНТАР
ВАШИЯТ КОМЕНТАР
Вашето име:
Коментар:
Публикувай

Агент "Буда"

Решението на преЦедента Пухльо Офшорски, доносник на РУМНО, е абсолютно погрешно!

15.10.2015 16:59:03

Анонимен

Решението на президента е абсолютно ПРАВИЛНО !

15.10.2015 16:39:15

Анонимен

Плевнелиев – агент на тайните служби Открити архивни документи уличават заклетия враг на ченгетата като сътрудник на Военното разузнаване Когато преди две години политологът Антон Тодоров влезе за първи път в „Дискусионно студио“, зрителите на ТВ СКАТ бяха шокирани от разкритията му за президентското обкръжение на Росен Плевнелиев и най-вече за съветника му ген. Стоимен Стоименов. Естествено, държавният глава не намери за необходимо да реагира на някакъв си политолог, ровещ в миналото на президентското войнство. Година по-късно, на 21 януари 2013 г., Антон Тодоров изпрати отворено писмо до Плевнелиев, в което го попита защо анатемосва ченгетата, а назначава за свой военен съветник генерал с кървавочервена биография. В писмото на Тодоров, подкрепено с документи от архива на ЦК на БКП, откриваме предложението до Политбюро инструкторът в отдел „Социална и национална сигурност” в ЦК на БКП полк. инж. Стоимен Цветанов Стоименов да бъде назначен за началник на Политотдела на Трета армия. С това повишение Стоименов заема генералска длъжност, имаща последната дума при изпращането в чужбина на кадровите служители на ДС и Военното разузнаване. Добавя ли, че преди и малко след 1989 г. Стоименов е един от началниците на Разузнавателното управление на Министерството на народната отбрана (РУМНО), засилва се съмнението, че именно той е водещият офицер на агента Плевнелиев. Тези съмнения се появиха още в първите дни след победата му на президентските избори. Тодоров изнесе и документ, осветяващ „научната кариера“ на президентския съветник. Оказа се, че той е защитил дисертация на тема „Партийното ръководство на Комсомола в БНА в етапа на изграждане на развито социалистическо общество”. С този „престижен“ труд става „Кандидат на военните науки” във Военната академия „Г.С. Раковски”, по научната специалност „ПС и ППР в БНА” (Партийно строителство и партийно-политическа работа в Българската народна армия). Колкото и да е срамно за сегашните докторанти, приравнено към днешните академични стандарти, званието му е „Доктор на военните науки”. В деня, в който Плевнелиев получи писмото на политолога, сайтът „Бивол“ в излезе със свое разследване за армейския съветник на президента. Откри се, че дъщерята на ген. Стоименов е омъжена за натурализирания иракчанин Самир Франсис – бивш съдружник на Бойко Борисов, имащ общи фирми с осъдения за наркотрафик Златко Баретата и с изгонения като заплаха за националната сигурност руски мафиотски бос Константин Циганов, с когото герберският премиер играеше футболни мачлета. Тогава се запитахме: защо президентът си избира за военен съветник точно този генерал? Не е ли това доказателство за зависимостта на Плевнелиев от неговия водещ офицер? Тези въпроси отново изплуваха, когато Плевнелиев изненадващо посочи българския посланик в Париж за служебен премиер. Защото за дългогодишните служители в МВнР Марин Райков винаги е бил приеман като агента на РУМНО в дипломацията, използван по турска и югославска линия. Не че е престъпление да разузнаваш балканските съседи, но понеже демократът Райков е душманин на ченгетата, елементарният морал налага да отворим и неговото досие. Което обаче бе дълбоко засекретено – заради безпределната му преданост към евроатлантическата идея и близостта му със синия премиер Иван Костов. По-късно Райков смени синия флаг с милиционерския байряк на ГЕРБ и стана таен съветник на столичния кмет, както сам си призна Борисов след влизането му в премиерския кабинет. Само тези два факта – назначаването на ген. Стоименов за президентски съветник и на Марин Райков за служебен министър-председател, са достатъчни, за да твърдим убедено: държавният глава лансира кадри на РУМНО, защото е зависим от РУМНО. На 26 ноември т.г. Антон Тодоров отново влезе в „Дискусионно студио“ и направи нови разкрития за тайната биография на Плевнелиев. Представяйки новата си книга „Шайка. Росен, Бойко, Цецо и другите“, авторът открехна завесата за документи, уличаващи президента във връзки с Военното разузнаване. Ето фактите, способни да сложат край на един президентски мандат: На 21 септември 1983 г. току-що завършилият Народната школа за запасни офицери (НШЗО) старшина-школник Росен Плевнелиев е изпратен с още четирима школници да обслужва АИЦ (Автоматизиран изчислителен център) на Генералния щаб на Българската народна армия. Специалността, с която той е командирован в суперважната структура, е „разузнавач“. В случая комсомолското секретарство на Плевнелиев бледнее. С катапултирането му в Генщаба той надскача апаратната комсомолска дейност и става част от всемогъщото РУМНО. Дали е щатен или нещатен агент наВвоенното разузнаване, това е без значение. Важното е, че стъпва в елитния таен апарат на ЦК на БКП – днес охулван от Плевнелиев като репресивна структура, чиито служители са недостойни за високи постове в дипломацията, ДАНС, НРС и Служба „Военна информация“ (правоприемник на РУМНО). Какво още откри Тодоров в Кутията на Пандора: „В 11-и клас Плевнелиев печели първо място на национално състезание по програмиране и второ по математика. През 1984 г. той отива за повече от месец в Съветския съюз, където получава диплом от Новосибирската академия на науките. Заради тези успехи на 27 септември 1982 г. е приет в НШЗО „Христо Ботев“ – Плевен. Като школник е сред най-добрите – завършва с отличен 5,80, специалност „Топограф“. И в този момент настъпва най-мистериозният период от пребиваването му в казармата. Ставайки „разузнавач“ в Автоматизирания изчислителен център на Генералния щаб (под. 36 300), където се занимава с поддръжката на компютрите, той има достъп до супертайните на тайните служби. Присъствието му в тази засекретена част на БНА означава, че е бил под прекия контрол на ВКР (Военното контраразузнаване). Не е изключено още тогава да е забелязан от Стоимен Стоименов – по това време началник на Комсомолския отдел на Главно политическо управление на армията. Изпращането на Плевнелиев в Изчислителния център на ГЩ на БНА съвпада с провежданата в РУМНО мащабна програма за автоматизация и компютъризация, която е под прекия надзор на ГРУ на Съветската армия в България. В книгата ми има документи за това от архива на РУМНО. Началниците на Центъра посещават централата му в Москва, за да получат специализирана експертиза за внедряване на съветско програмно осигуряване в Изчислителния център. Сега да видим версията на самия Плевнелиев за биографията му в периода 1982-1984 година: „През 1982 г. се явява на олимпиада по програмиране в Русе. Същата година влиза в НШЗО „Христо Ботев“ и се обучава за топограф и артилерийски разузнавач. Втората година е привлечен като оператор на електронно-изчислителни машини в ГЩ на БНА…“ Такива са собствените му признания по време на предизборната кампания през 2011 г. и в дадените интервюта след избирането му за президент. Но признанията стигат само дотам – че е бил в този изчислителен център като школник с отличен успех и нищо повече. Нито дума дали има обвързаност с РУМНО, нито едно опровержение на твърденията на критиците му за агентурно минало…“ Откритите от Антон Тодоров документи налагат незабавната реакция на президента. Не само заради съдържанието им, но и заради досегашното му гузно мълчание и укриване на ключови моменти от военната служба на старшина-школник Плевнелиев. Тук изниква и друг морален въпрос към четящия на другите морал: с какви очи лустрира посланици и клейми балканското разузнаване на НРБ, шпионирало македонистите в Скопие, великосръбските вождове в Белград и турските ислямисти в Анкара, след като именно той е обработвал в Изчислителия център на армията секретните им шифрограми? Ще реагира ли президентът? Ще разсее ли надвисналите над главата му облаци? Ще се покая ли за хулите към службите, на които самият той е служил? Какви наивни въпроси! В наше време двойният морал е узаконена норма, а почтеността – карикатурно изключение. Днес на власт е лъжата. Неин президент е Росен Плевнелиев. Анализирай това В случая комсомолското секретарство на Плевнелиев бледнее. С катапултирането му в Генщаба той надскача апаратната комсомолска дейност и става част от всемогъщото РУМНО. Дали е щатен или нещатен агент на Военното разузнаване, това е без значение. Важното е, че стъпва в елитния таен апарат на ЦК на БКП – днес охулван от Плевнелиев като репресивна структура, чиито служители са недостойни за високи постове в дипломацията, ДАНС, НРС и Служба „Военна информация“ (правоприемник на РУМНО).

15.10.2015 16:13:25

Анонимен

Всичко е ясно. Комунистическият доносник на военното разузнаване, преди промените РУМНО днес СВИ, Росен Плевнелиев още се намира под ръководството на тая служба. Разбирай на директора й Бакалов. Съвсем логично е при това положение за да запази Бакалов поста си да е заповядал на Плевнелиев да наложи вето на закона. А какво му разбира тиквата на Бакалов от военно разузнаване - това е друг въпрос...

15.10.2015 15:50:32

  • ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
    БЪЛГАРИЯ
    ИКОНОМИКА
    ПОЛИТИКА
  • ОПЦИИ
    Запази Принтирай
    СПОДЕЛИ
    Twitter Facebook Svejo
    Вземи кратка връзка към тази страница

    копирайте маркирания текст

  • реклама

БЪЛГАРИЯ СВЯТ РУСИЯ ПОЛИТИКА ИКОНОМИКА КУЛТУРА ТЕХНОЛОГИИ СПОРТ ЛЮБОПИТНО КРОСС-ФОТО АНАЛИЗИ ИНТЕРВЮТА КОМЕНТАРИ ВАЛУТИ ХОРОСКОПИ ВРЕМЕТО НОВИНИ ОТ ДНЕС НОВИНИ ОТ ВЧЕРА ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР ИСТОРИЯ НАУКА ШОУБИЗНЕС АВТОМОБИЛИ ЗДРАВЕ ТУРИЗЪМ РОЖДЕНИЦИТЕ ДНЕС ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ ТЕМИ И ГОСТИ В ЕФИРА ПРАВОСЛАВИЕ


Copyright © 2002 - 2024 CROSS Agency Ltd. Всички права запазени.
При използване на информация от Агенция "КРОСС" позоваването е задължително.
Агенция Кросс не носи отговорност за съдържанието на външни уебстраници.