Балонът се надува. Надувайте, момчета, да стане на парчета

/КРОСС/ Реалността и фантазията се развиват в различни плоскости. В плоскостта на фантазията организираната и неорганизираната престъпност постепенно изчезват от битието на българските граждани, заменени от мир и любов.

А реалността, която великият комбинатор Остап Бендер (нищо общо с Майдана) наричаше "шаячна правда", е груба и неприятна. В нея хората биват убивани, малтретирани, ограбвани и насилвани. В нея процентите на рязко намаляване на престъпността, декларирани от управляващите, не са нищо повече от обидна дрънканица.

Ювелирни операции, ръководени от честолюбиви, но с ограничени възможности, ръководители, водят до грандиозни провали, обявявани за успехи. Министрите и главните секретари се сменят, некадърното управление остава.

Прецизната подготовка на антитерористичната дейност доведе до атентата на летище Сарафово с човешки жертви. Ръководството на сектор сигурност отчете перфектна работа преди и след атентата. Чак под натиска на обществото с половин уста бе направено признанието, че може би има нещо нередно.

Днес отново сме втрещени свидетели на перфектна акция, която доведе до един убит и четирима тежко ранени. Ръководителите на сектор сигурност отново си дават най-висока оценка, подкрепени от политическото му ръководство. (Стара традиция при сега управляващите е да поемат вината с мезета.)

Според главния секретар на МВР (който носи главната отговорност за операцията) "за обществото това е една успешна акция, но за нас е трагедия".
Ей богу, не мога да намеря основание за който и да е елемент от тази мисъл. Ако това може да се нарече мисъл, защото прилича на нагъл и циничен шаблон, предназначен за замъгляване на общественото мнение.

Как една отвратително проведена акция може да бъде успешна за обществото? Кое е успешното? Нормалният човек трябва да я приеме като огромно нещастие, защото има човешки жертви, които с малко мислене и професионализъм биха могли да бъдат избегнати. Опитите да бъде оправдан неадекватният подход при операцията с психичното състояние на Петко Петков, със съветите на психолози, с невъзможността да бъде изведен от дома му говорят за сериозен системен проблем в подготовката на операциите.

И при предното управление на МВР задържащите екипи подхождаха без предварително разузнаване, вследствие на което по няколко пъти бъркаха адреси и апартаменти и тръшкаха невинни хора на земята. И този път операцията е била планирана по информация от остарели преписки, според която Петко не излизал от къщата. Вчера телевизионни репортери разговаряха с деца от училището и квартала, които са виждали човека свободно да се разхожда пред кооперацията си с пушка на рамо (?!). Може би тях трябваше да разпитат оперативните работници преди акцията. Управленско високомерие и желание за самоизтъкване лъха от всички елементи на тази операция - подценяване на заподозрения, липса на информация за реалната обстановка, непознаване на управлението на тактическите екипи или пренебрегването на правилата, липса на алтернативни решения, свързани не със силови действия, а с оперативни комбинации (просто трябва да се четат учебниците), както и наивност, неподходяща за висши ръководители. Вътрешният министър с обида в гласа си се оплака в Народното събрание, че обектът бил излъгал, че се предава, а после стрелял?!

Общественото доверие в МВР е сринато, а това ще има последствия за разкриваемостта на престъпността и предотвратяването на престъпления - напредък може да има само ако обществото поддържа органите за обществен ред. Няма как акции от този тип да предизвикват доверие и подкрепа. Себеоценяването с отличен на ръководителите пък катализира упадъка на вярата, че полицията е в състояние наистина да обезпечи гражданската сигурност.

Така че операцията е трагедия за всички - за убитите и ранените, за гражданите и полицията. Неуместни и цинични са положителните оценки за министъра и главния секретар на МВР.

Както състоянието на Петков е било достатъчно информативно още през 2012 г. за това, което ще се случи, така и действията на този ръководен екип са симптоматични. Ако сега не обърнем внимание на демонстрираната нееднократно и за кратък период от време неадекватност на длъжните да ръководят обезпечаването на националната и гражданската сигурност лица, ще рискуваме много в последствие.

Противодействието на престъпността не е рекламна дейност. Балонът се надува. И когато се надува без мярка, се пука. Кой тогава ще е потърпевш?

Автор: Николай Радулов, Труд