Проектът на нов Закон за частната охранителна дейност ще създаде хаос в сектора, твърдят от бранша

/КРОСС/ Проектът на нов Закон за частната охранителна дейност (ЗЧОД) е внесен в Народното събрание, в противоречие със Закона за нормативните актове, тъй като не е подложен на оценка на въздействието, както и на задължителното обществено обсъждане. Приложените към законопроекта становища на браншови организации не се отнасят до него, а до друг законопроект за промени в ЗЧОД.

Това каза на пресконференция днес, 5 септември 2017 г., изпълнителният директор на Индустриален клъстер „Сигурност" (ИКС, член на БСК) Татяна Иванова. В пресконференцията участваха още Александър Иванов - председател на Съвета на учредителите на ИКС, Николета Атанасова - председател на УС на Българска камара за охрана и сигурност (БКОС, член на БСК), и Ангел Тянков - председател на УС на Съюза на фирмите за охрана и сигурност (СФОС, член на ССИ).

Според Татяна Иванова, проектът на нов ЗЧОД на практика не променя действащия закон, но създава допълнителна административна тежест за бизнеса, тъй като се въвеждат нови лицензионни режими. Освен това, като условие за лицензиране се въвежда изискване за задължително членство в сдружение, а това е в нарушение на Конституцията на РБ и на Конвенция 87 на Международната организация на труда, които изрично постановяват, че членството в организации следва да е доброволно.

По време на пресконференцията беше коментиран и внесеният в Народното събрание проект за изменения и допълнения в Закона за МВР, които индиректно засягат дейността и на частните охранителни компании, тъй като се въвежда възможност за извършване на дейности по охрана и на лица, работещи по трудово правоотношение. Нещо повече, с чл. 140а от ЗМВР се разширяват правомощията на тези лица, като по този начин МВР се явява пряк пазарен конкурент на частните фирми за охрана. Тази конкуренция е нелоялна, тъй като МВР е институцията, която лицензира и контролира дейността на фирмите за охрана и сигурност. В тази връзка, беше припомнено, че с последните промени в ЗМВР беше създадено Държавно предприятие „Център за предоставяне на услуги", което трябва да стартира дейност от 1 януари 2018 г., но все още съществуват неясноти относно това какви точно дейности ще извършва то, с какви средства ще бъде финансирано и има ли решение на Европейската комисия относно „държавната помощ", с която ще бъде финансирано.

Друг сериозен проблем в проектозакона за промени в ЗМВР е предвидената възможност за извършване на дейности по пожарогасене и спасителни дейности на обекти от стратегическата инфраструктура на база на възмездни договори. Това, според участниците в пресконференцията, е недопустимо, тъй като не може вменени със закон на МВР функции за опазване на обществения ред и сигурност, особено на обекти от стратегическата инфраструктура, да бъдат осъществявани срещу възмездни договори.

Като цяло, представителите на фирмите за охрана и сигурност определиха внесените нормативни предложения като противоречащи на европейските изисквания и практика, което създава опасност от наказателна процедура срещу България от страна на Европейската комисия. Ако законопроектите бъдат приети в този им вид, ще се създаде административен хаос сред бизнеса, ще се въведе допълнителна административна тежест, а това ще е причина за нестабилност в охранителния сектор, както и в обществото като цяло. Не на последно място, възстановяват се порочните практики МВР да се превръща в нелоялен конкурент на частния бизнес.
В допълнение, беше подчертано, че Законът за частната охранителна дейност в периода 2010-2015 г. е променян 8 пъти, от които 5 пъти чрез преходни и заключителни разпоредби (ПЗР) на други закони, а Законът за МВР за същия период е променян 21 пъти, от които 15 пъти с ПЗР. Само за 2017 г. това е третият ЗИД на ЗМВР. Всичко това води до нестабилност и до въздействие върху над 120 000 заети в сферата на частните услуги за сигурност.