Терористите в Сирия са творение на режима

Надим Шехади, анализатор в програмата за Близкия изток и Северна Африка в кралския институт за международни отношения Чатъм Хаус в Лондон, бивш директор на Центъра за ливански изследвания в Оксфорд от 1986 до 2005 г.

Организацията за превенция на химическите оръжия обяви през миналата седмица, че производството на химически оръжия в Сирия е унищожено. Цялата история с тях обаче е упражнение по връзки с обществеността от страна на сирийския режим, смята Надим Шехади. Башар ал Асад продължава да убива хората си, но вече с благословията на международната общност. Режимът ще остане легитимен поне още година благодарение на Съвета за сигурност на ООН, допълва той.

В Сирия продължава въстанието срещу режима

Проблемът е, че вече никой не говори за това - става дума за международната общност, за регионалните играчи, за ислямистите, за Русия, Иран и т.н. За мен основният проблем е в Запада, а не в случващото се в Сирия, казва още Шехади. По-важно е да е обясни защо режимът продължава да е на власт 50 години.

Реакцията на Запада е диктувана от уроците в Ирак, допълва анализаторът. Има нужда от пълно преразглеждане на опита в Ирак, смята анализаторът. Премахването на една диктатура не причинява крах на обществото. Самият режим е създавал експлозивни условия, за да остане на власт, които след това водят до пълен обществен колапс.

След падането на диктатора виждаме ефектите от това, което диктаторът е направил, за да остане на власт. Случващото се в Либия е последствие именно от унищожението на обществото по времето на Кадафи - няма никакви институции. Когато бъдещите историци разглеждат историята на Ирак в края на ХХ век, преди инвазията на съюзниците, ще разберат, че последствията от случилото се там са много важни. Ирано-иракската война увеличи напрежението между шиитите и сунитите. Загинаха около 1-1.5 милиона души.

Саддам Хюсеин бе нарочно оставен на власт след инвазията в Кувейт

- това не е тайна, не е конспирация, а ясно дефинирана политика на САЩ. Саддам не трябваше да бъде премахнат, за да не се разбута регионалният баланс. Така диктаторът бе оставен да смаже въстанието от 1991 г. Тогава само за месец той уби сигурно толкова хора, колкото Асад досега, и продължи да избива народа си през следващите 12-13 години. Светът бе зает с унищожаването на химическите оръжия на Ирак докато Републиканската гвардия обикаляше град по град и село по село и унищожаваше опозицията.

Самият иракски народ бе наказан - със зоните, забранени за полети, санкциите и програмата "Петрол срещу храни". Тя заздрави режима на Саддам, защото той се превърна в единственият източник на храна в страната. Преди 2003 г. Ирак бе върнат в каменната ера. Всичко това доведе до колапс на институциите, бедност и нарастване на религиозното напрежение. Плодовете бяха пожънати след инвазията на САЩ. Това, което Асад прави в момента, е същото - той унищожава обществото и ни убеждава, че след него идва хаосът. И успява, благодарение на

мисленето на Запада

Сближаването на Иран и САЩ може да има негативни последици за сирийската криза. Регионалните съюзници на Вашингтон в лицето на Саудитска Арабия и други се притесняват, че американците вече няма да ги пазят от иранската заплаха. Техеран играе класическата игра на доброто и лошото ченге - президентът Рохани с милите си думи е добрият. Действията на Иран в региона и тактиката на глобалния терор чрез генерал Касем Сулеймани и Революционната гвардия обаче говорят друго - включително и с атентата в Бургас, в който личат следите им. Наивно е да се вярва на всичко, което Иран казва.

Режимът в Сирия също действа класически. Той създава собствена опозиция. Първо се пускат всички ислямисти от затвора, както се случи през 2011-2012 г. Резултатът е групировката Ислямска държава в Ирак и Леванта (ISIS), която е създадена от Дамаск и е смятана за една от най-могъщите радикални структури. Асад не бомбардира техните щабквартири, както и на Ан Нусра. Режимът също така ги финансира, като купува петрол от тях. В очите на света обаче Асад излиза като борец срещу тероризма, въпреки че в действителност сам го създава. В Дамаск той сглобява и вътрешна светска опозиция. По този начин ако има среща в Женева,

режимът ще седне и от двете страни на масата

и ще преговаря сам със себе си.

Всичко това обаче не прави присъствието на джихадистите преувеличено. Те са много опасни. Всички притеснения са основателни. Това, което убягва, е че джихадистите са творение на режима.

В момента в Сирия се намираме във възможно най-лошия сценарий. Той включва оставането на Асад на власт, като му позволява да смазва въстанието. Опитваме се да се справим със симптомите и да управляваме кризата - това е политиката на САЩ. Външната интервенция е отхвърляна заради проблема с джихадистите. Това е много подобно на случая в Ирак между 1991 и 2003 г. За мен именно това е истинското престъпление срещу държавата, а не инвазията след това, изтъква Шехади. Другото най-лошо е въоръжаването на бунтовниците, особено недостатъчното въоръжаване.

Конфликтът продължава, без да се променя баланса

Да отнемеш оръжията на малки групировки след края на войната е много трудно. Вижте Либия, вижте навсякъде другаде по света. Да се изтегли една чужда армия е много по-лесно. Последиците от ненамесата са много по-сериозни, отколкото последиците на една интервенция.

Едно от основните оправдания пред бездействието за Сирия на международната общност е разпокъсаността на сирийската опозиция. Това е един от главните проблеми в разбирането на това какво се случва след края на един диктаторски режим, казва още веднъж Надим Шехади.

Виждали сте го и в България, допълва той и посочва, че през 1991 г. в страната е имало 90 различни политически партии. Подобно е и в Сирия - всички елементи, които са били репресирани по време на режима, сега започват да се появяват. Между тях обаче няма нищо общо, те не са съвместими, с изключение на това, че всички са били репресирани. В момента всички взаимно се подозират в защита на чужди интереси.

Тази култура на подозрение е подхранвана и изграждана с години от авторитарния режим на Асад, където всеки доносничи срещу всеки. Това е като по учебник - за да няма никаква възможност да се създаде опозиция, разказва Шехади.

Разноликостта на опозицията - различната политическа ориентация, степен на религиозност и т.н., са предимство, а не слаба страна на сирийската опозиция. Трите различни течения в сирийската опозиция днес - "Мюсюлмански братя", новите партии след началото на бунта, Демократичният алианс около Мишел Кило - всяко от тях може да се превърне в бъдеще в политическа партия. Тези партии, от своя страна, ще трябва да се съревновават с местните лидерите в самата Сирия. Не може да се очаква, че всички ще се обединят още сега и ще имат един лидер. Това е абсурдно, смята Шехади.

Администрацията на Барак Обама се е заклещила в един наратив, от който не може да излезе. Основната й определяща характеристика е "Ние не сме Джордж Буш!". Само това. Те просто не са някой. Ако Буш прави военни намеси, сменя режими, то Обама е човек на диалога, сближаването и постигането на някаква сделка. Белият дом определя днес войната в Ирак като негативна - това е загуба за САЩ. Аз не смятам, че това е точно така. Ако преразгледаме случилото се, може да видим много успехи - премахването на Саддам Хюсейн за 2 седмици и половина е един от тях.

Никой от диктаторите в региона обаче няма интерес да каже, че намесата в Ирак е успех - независимо дали е Сирия, Иран, Йемен, Египет и т.н. Всички са срещу военната интервенция и помагат за влизането на "Ал Кайда" на иракска територия - най-вече Сирия, но и други. Това е единствената им защита да не ги сподели съдбата на Саддам Хюсеин. Те правят всичко по силите си, за да провалят операцията на САЩ.

В този смисъл наративът и негативната оценка на изминалите десет години пречат на решаването на кризата в Сирия.

Източник: Дневник