Сирия търси дружба и $1 млрд. от Москва

/КРОСС/ Преди войната Сирия бе икономически  стабилна, с добра здравна и образователна система. Сега 40% от инфраструктурата  е напълно унищожена. Нанесените щети са за над 350 млрд. долара. Финансовата нестабилност на Сирия допринася за разклащането на икономиката, което от своя страна води до саморазрушаване и пълен крах на социалната политика. Преди войната Сирия е една от малкото страни без външен дълг. Със започването на военните размирици държавата с бързо темпо натрупва борчове.

Една от главните теми на проведеното на 24 октомври в Сочи заседание на руско-сирийската междуправителствена комисия по търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество бе предоставянето на Дамаск на държавен кредит в размер на 1 млрд. долара. В основния рунд на преговорите участва вицепремиерът на Русия Дмитрий Рогозин. По думите му Москва смята за изключителен приоритет подкрепата на икономическия сектор на Сирия. Засега обаче не е взето окончателно решение дали исканият кредит да бъде отпуснат, тъй като до този момент Дамаск не се е аргументирал с конкретни планове за разпределяне на исканите средства.

Въпросният милиард е нужен на сирийските власти за стабилизирането на курса на сирийската лира и решаването на приоритетни социални задачи. По официалния курс съотношението лира – долар е 164:1, докато преди войната бе 45:1. На черния пазар обаче доларът върви срещу 250 лири. Вицепремиерът на Сирия Кадри Джамил обяви през изминалата година, че с помощта на Русия, Иран и КНР правителството ще успее да върне стабилността на националната валута към съотношение от 100 сирийски лири за долар.
Москва вече направи жест към Сирия на предишното заседание на междуправителствените комисии, което се проведе в Дамаск през май. Тогава се стигна до споразумение на Сирия да бъдат отпуснати безвъзмездно 240 млн. евро за решаване на социалните проблеми.

Всъщност става дума за операция “дълг в замяна на финансова помощ”. Русия не успя да си вземе дължимото от Сирия поради започването на войната, а средствата, които сирийският бюджет икономиса от неплащането на дълга, си отидоха за разрешаване на социалните проблеми на страната. И така дългът нараства, а дружбата между двата народа става все по-зависима и вечна!

Още в самото начало на сирийската криза, преди тя да прерасне във война, Москва многократно изпращаше хуманитарна помощ. Последният транш от близо 18 тона Русия достави в Латакия на 14 октомври т.г.
Засега обаче Москва не е готова да даде 1 млрд. долара. Аргументите са, че такъв голям кредит не е гарантиран по никакъв начин и отпускането му би било необмислен ход. Сирия предлага вечна дружба, но не и срок на връщане на заема. От Русия мотивират отказа си и с жестоките санкции, действащи от страна на САЩ и ЕС към сирийските финансови институции. Прехвърляйки топката по този начин, Русия е с чиста съвест пред Сирия, а тя от своя страна не коментира  на глас кредитното си желание. По данни на достоверен източник, присъстващ на преговорите в Сочи, “Москва ще продължава да развива отношенията си с Дамаск и всячески да го подкрепя”. Двете страни имат обща цел – съхраняване и укрепване на взаимоотношенията си в условията на западните санкции, засилване на стокообмена предимно в селското стопанство, текстилната промишленост и енергетиката – трите отрасъла в оцеляването, на които Сирия се нуждае с цената на всичко. Друг начин за подпомагане, който се обсъжда от Москва, е активното включване на руския петролен бизнес в разработването на сирийския нефтодобив и обучаването на местния персонал. Между двете страни се набелязва подписване на споразумение в митническото регулиране, което ще допринесе за активното сътрудничество на Сирия с членовете на Евразийския икономически съюз.
Паралелно с оказването на финансова и хуманитарна помощ руското правителство играе съществена роля в реанимирането на мирните преговори за урегулиране на стабилността в страната и крайното постигане на мира. Темата за мира бе основна на преговорите между дипломат номер 1 на Русия Сергей Лавров с новия специален пратеник на генсека на ООН по сирийските въпроси Стефан де Мистура.

Международният мирен посредник обаче не предостави определен модел или нови методи за разрешаване на сирийската криза. Единственото на което се спря, бяха приоритети: “Сирийският проблем трябва да бъде разрешен незабавно, тъй като е налице сериозна заплаха от краен глобален тероризъм.” От своя страна Лавров подчерта, че позицията на Москва отдавна е насочена към възстановяване на политическото урегулиране. Според него новият етап на преговорите трябва да започне не само с участието на властта и опозицията в Сирия, но и с активното привличане на представители от съседните държави. Така или иначе главната роля на сцената ще бъде изиграна от Русия. А дали правителството на Башар Ал-Асад ще получи дългоочаквания кредит от 1 млрд. долара, ще се разбере след окончателното излагане на позицията на руския вицепремиер Дмитрий Рогозин. В случая важи златното правило “приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари!”.

Автор : Оля Ал-Ахмед

Оля Ал-Ахмед е известен български журналист и преводач от арабски и руски, експерт по ПР и протокол. Говори свободно английски, арабски, руски и испански. Завършила е арабска филология в СУ , с втора специалност : журналистика и ПР , и здравен мениджмънт в УНСС. Преди години само за една нощ преведе наказателният кодекс на Либия и обвинителния акт срещу българските медици , с което нашумя. Защитила е дисертация по съвременна арабска литература и език в Дамаск. Има редица научни публикации в областта на лингвистиката. Заклет преводач и хонорован лектор в НБУ.