Заканата на Ципрас, че ще подаде оставка е несъстоятелна

/КРОСС/ Гръцките управляващи се вслушват в гласа на народа и дори се опитват да лавират между тях, кредиторите и интересите на страната, за да останат на власт, каза в интервю за агенция Кросс Иван Петрински, главен редактор на вестник „Български новини" в Атина

- Създава ли проблеми 24-часовата стачка в Гърция, г-н Петрински?
- Видими проблеми и нарушения в начина на живот не се забелязват, защото Гърция вече е свикнала на подобни обществени прояви. Те вече са част от живота на хората. Като изключим много малки периоди, през последните десет години, в страната има стачки приблизително през седмица-две.

- Най-тежък е проблемът, когато спрат фериботите. Кога се очаква да бъде възстановена работата им?
- По думите на протестиращите, след изтичането на 24-часовия период би трябвало да бъде възстановено движението им. Аз не мисля, че това е кой знае какъв проблем сега, когато активният туристически сезон е приключил вече. Само тогава то е от значение за превозване на туристите и стоки. По голяма част от туристическите острови, дори и местните са се изтеглили във вътрешността. Там населението набъбва само през лятото и през останалата част от годината хората се прибират в Атина, Солун, като цяло в големите градове. Там животът общо-взето спира. За 24-часа надали ще има фатални загуби. Това ще е свързано само със загуби на фирми, които имат ангажименти по доставки, като ще се забави работата им.

- Като че ли в началото в началото на кризата тези стачки повече впечатляваха хората, вие сам казвате, че те като че ли свикнаха. Как реагират властите и те ли свикнаха, или чуват какво им казват протестиращите?
- Властите винаги ги чуват, защото в крайна сметка на улицата са техните гласоподаватели. Мисля, че е нормално те да обръщат внимание, а струва ми се това личи и в поведението им. Особено в последната година-година и половина правителството се опитва да лавира между интересите на кредиторите, тези на страната, но и интересите на улицата, на хората, които живеят в страната. Така си гарантира известен комфорт, за да продължи да управлява, което става все по-трудно за г-н Ципрас.

- Премиерът Ципрас отправи предупреждение, че ако преговорите с кредиторите пропаднат това може да доведе до предсрочни избори. Как трябва да бъде възприемано такова предупреждене и как биха се отразили на страната избори в такъв момент?
- Този похват не е от сега. Ципрас го прави повече от година. Както казах, във втория си мандат той се опитва да запази баланса между различните интереси. Аз самият не мисля, че той го казва сериозно.
Той е наясно, че при евентуални предсрочни избори СИРИЗА ще бъде избутана в ъгъла на политическия спектър. Според последните проучвания, преднината на опозицията е в проценти по-висока от подкрепата за управляващата СИРИЗА. Това, заедно с особеностите на гръцката избирателна система, че първата партия печели и бонус 50 депутати, за да се гарантира стабилно управление, означава, че СИРИЗА почти няма да има глас в следващ парламент, след предсрочни парламентарни избори. За разлика от България, там нещата се случват много бързо. В момента, в който той подаде оставка, ако това се случи, разбира се, а за мен това е доста съмнително, в рамките на близо месец ще има нови избори. Дори ново правителство, в което СИРИЗА няма да има никаква роля. Няма да участва и в политическия живот, освен, че ще изпадне в ситуацията да продължи по традиционния начин - да организира стачки и т.н. От тази гледна точка си мисля, че Ципрас казва това по-скоро като някаква закана, но не го мисли изобщо. Той няма интерес от това да подаде оставка.

- В една хипотетична ситуация, в СИРИЗА излезе от управлението, това няма ли да бъде с положителен знак за кредиторите, които все по-силно натискат страната?
- Кредиторите натискат страната именно заради управлението на СИРИЗА. Правейки сравнение между ситуацията от последните 2-3 години и преди това, точно преди Ципрас и СИРИЗА да дойдат на власт, Гърция беше пред финализиране на преговорите с кредиторите и февруари месец 2015 година тя трябваше да приключи с т.нар. „спасителна програма". Страната беше успяла да постигне икономически растеж за предходната година - 2014-а. Дори беше успяла да върне част от главницата по кредитите. Но тогава емоционалните гласувания от страна на хората, вече достатъчно уморено от световната криза, а след това и от гръцката такава , просто доведоха на власт маргинали като СИРИЗА, които успяха да осребрят общественото недоволство. Така че, по-скоро мисля, че ако дойде на власт опозицията тя по-скоро би нормализирала донякъде отношенията между кредиторите и Гърция. Още повече, че лидерите на „Нова демокрация", основната опозиционна партия, обещаха, че идвайки на власт ще работят за намаляване на данъчната тежест. В момента Гърция има невъзможно високи данъци, някои стигат до над 40%. Има повишаване на ДДС-то като цяло. Доста от районите, като например островите, които бяха освободени от ДДС или имаха занижени ставки в интерес на развитието на туризма, пострадаха от това, че данъкът беше изравнен за цялата страна. Така че надали падането на СИРИЗА от власт ще развърже толкова ръцете на кредиторите, колкото ще даде глътка въздух на икономиката. Освен това СИРИЗА не може да се справи с една от поетите уговорки при преговорите с кредиторите, а именно приватизацията. Като изключим една-две големи приватизационни сделки - тази с летищата, отдадени на концесия и другата с пристанище Пирея, ме успя да направи почти нищо и да получат пари за бюджета каквото беше обещанието. Ангажиментът беше, в рамките на 2-3 години те да придобият 50 млрд. евро от приватизацията, но това не се случи.
Автор: Радина Христова