Започват президентските избори в Египет

/КРОСС/ В Египет започват двудневните президентски избори, предава Reuters. Очаква се изборите да бъдат спечелени от Абдел Фатах Сиси, което според мнозина ще възстанови много от чертите на управлението на сваления по време на Арабската пролет президент Хосни Мубарак.

Сиси, смятан за реалния лидер на страната след свалянето на Мохамед Морси през лятото на 2013 г., се изправя пред един реален съперник - Хамден Сабахи, социалист, победен от Морси на изборите през 2012 г. Очаква се Сиси да спечели безапелационно, тъй като се радва на подкрепата на много египтяни, които искат да видят края на размириците в страната, започнали след революцията през 2011 г.

Опозицията обаче се опасява от задълбочаване на репресиите, започнали след свалянето на първия демократично избран президент на страната. Мнозина гледат на Сиси като на спасител заради свалянето на Морси, чието управление доведе до масови улични протести.

"Военният му опит, отговорният му пост и работата в разузнаването означават, че той знае от какво се нуждае страната ни", коментира Ахмед Арафа, възрастен продавач на вестници в Кайро. "Хората искат сигурност, стабилност, туризъм и инвестиции".

Изборите идват след най-кървавата глава в съвременната история на Египет. Държавата осъди на смърт стотици ислямисти и затвори хиляди, а бунтовници отнеха живота на няколкостотин полицаи и военни.

Членовете на демократичното движение, което водеше протестите срещу Мубарак също са в затвора, а активисти разказват за много случаи на мъчения, които наподобяват полицейското насилие, което възпламени въстанието през 2011 г.

"Мюсюлмански братя" и техните съюзници ислямисти искат да засилят "революционната вълна" през следващата седмица, но в последно време не са в състояние да мобилизират големи групи хора, а протестите им се провеждат най-често в университетите.

"Участието в този "административен акт" ще легитимира преврата, дори и да гласувате за кандидата на опозицията", заявява член на "Мюсюлмански братя" в призив към ислямистите да не гласуват.

Медиите, които подкрепят управлението призовават към масово гласуване, въпреки че египтяните са уморени от поредицата избори и референдуми през последните години.

От съображения за сигурност Сиси не се появи пред публика по време на продължилата по-малко от месец кампания. Говори се, че е имало два опита за покушение срещу него.

Сиси ще бъде шестият военен, който управлява Египет след свалянето на монархията от армията през 1952 г. Той ще ръководи и изпълнителната, и законодателната власт до избирането на нов парламент, което вероятно ще се случи по-късно тази година. Много от институциите, които се противопоставиха на Морси, са верни на Сиси.

При все че резултатът изглежда предрешен, висока активност ще се разчете като силна подкрепа за управлението на Сиси. Изборите ще наблюдават представители от "Димокраси ентърнешънъл".

Резултатът ще е отрази на отношенията между Египет и САЩ, тъй като след свалянето на Морси администрацията на Обама прекрати своята военна помощ за Египет, която възлиза на 1.3 милиарда долара годишно.

Сигурността е основен приоритет за Сиси. Държавата обвинява "Мюсюлмански братя" за насилието и определя движението на Морси като терористична групировка, при все че радикални ислямистки групи поеха отговорността за повечето от нападенията.

Сиси нееднократно посочва, че иска да се съсредоточи върху икономическото развитие на страната, докато политическите права най-вероятно ще останат на заден план. Според него Египет не е готов за демокрация от западен тип.

"Реториката и възгледите му напомнят на десните партии в Европа преди Втората световна война: национализъм, патернализъм, преклонение пред държавата, социален консерватизъм, извеждане на дълга на преден план, недоверие към политическия плурализъм", коментира Нейтън Браун, преподавател по политически науки в "Джордж Уошингтън юнивърсити".

Говорителят на либералната "Партия Дустур" сравни Сиси с останалите военни, управлявали Египет от 1952 г. насам. "Той очевидно не смята, че демокрацията и човешките права са особено важни", заяви той. "Ние - демократичните сили, подкрепили революцията от 25 януари - имаме много работа за вършене", добави той.