Комфорт на избирателите и висока активност дава смесената избирателна система

/КРОСС/ Германската изборна система е неприложима в България, тъй като броят на депутатите там не е фиксиран от Конституцията. Ние предлагаме друг вид смесена система. Това заяви за предаването „Неделя 150" по „Хоризонт" социологът и член на БСП Юрий Асланов от БСП.

„Смесената система дава две предимства. Първо - комфортът на избирателите - на онези от тях, които поддържат партии и на другите, които мразят партиите, да гласуват. Навсякъде, където се прилага смесена изборна система, има изключително висока избирателна активност, тоест разширява се участието на гражданите в политическия процес, дори и по-висока в сравнение с държавите, в които все още е валидна нормата "задължително гласуване".

Смесените системи не делегитимират допълнително политическите системи, чиито ядра са партиите. Те в някаква степен запазват това достижение на модерната демокрация, че ядрото на гражданкото общество по политически въпроси да се води от партии, защото такава е дълговековната практика. И тъй като законопроектът, предложен от ГЕРБ в резултат на онзи референдум се провали, ние трябваше да изчакаме. Не можехме едновременно да излезем.

В събота Националният съвет подкрепи законопроекта, който ще бъде внесен, както разбрах от взетото решение, още тази седмица в Народното събрание", коментира Асланов.

Общественото мнение се е разколебало по въпроса за мажоритарния вот след референдума, отчете социологът и отдаде това на започналата след вота разяснителна кампания. Той изтъкна, че предлаганата на референдума изборна мажоритарна система е била прилагана в България в продължение на 40 години до ноември 1989 г, но никога не се е стигало до втори тур.

„Тя се смята за много далече от прогреса, от модерната демокрация. Тя се смята за антидемократична и наистина тя, във вида, в който се предлагаше тук, в Българя, никъде не се прилага. В нито една държава по света".

Асланов коментира и мерките за намаляване на административната тежест и въвеждането на електронно правителство.

„През последните 20 години това темпераментно говорене за електронно управление, електронно правителство, за да не доведе до резултат, причината беше, че трябва да се усвояват огромни средства и те наистина се усвоиха. За това електронно правителство в България се изхарчиха няколко милиарда евро без никакъв резултат, тъй като резултатът беше умишлено нежелан от различни управляващи формации, за да могат да увеличават числото на държавната администрация и да я поставят под влияние".