Парламентът избира зам.-председател и трима членове на антикорупционната комисия

/КРОСС/ Народното събрание избира днес заместник-председател и трима членове на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Кандидатите вече бяха предложени от председателя на антикорупционния орган Пламен Георгиев и изслушани вече в ресорната комисия в парламента.

За предаването „Преди всички" по „Хоризонт" изпълнителният директор на Асоциация „Прозрачност без граници" Калин Славов коментира, че процедурата е описана в закона и фактът, че не са предложили повече кандидати, отколкото са местата, всъщност следва логиката на закона.

„Още когато беше създаден този закон казах, че тази комисия не можем да я разглеждаме като колективен орган. Това е една комисия, която действа като едноличен орган. Странен парадокс, но така се получава заради правомощията на председателя, включително и да подбира хората с които с които ще работи - ще назначава директорите на дирекции, а и в рамките на страната, което прави цялата вертикална на работа на Комисията подчинена, на практика, единствено на председателя", каза Славов.

„В рамките на изслушванията видях в стенограмата как един от членовете от кандидатите за членове на комисията в прав текст е казал, че за него тази комисия трябва да работи на принципа на единоначалието. Не само от законовия текст, но и от нагласата на посочените разбираме, че тя ще работи по този начин", добави той.

Според Славов по този начин да се поставя силен акцент върху личността и действията на Пламен Георгиев, който е „на светлината на прожекторите".

Той припомни първия фалстарт на закона за борба с корупцията.

„Оказа се, че ако текстът на закона бъде приложен, какъвто е, на практика общинските съвети ще представят да функционират, защото общинските съветници ще се окажат в конфликт на интереси - че имат договори с общината за различни дейности, че са наели общински помещения и извършват професионална или търговска дейност в тях и т.н. Това се оказа повсеместно в цялата държава", обясни Славов.

„Изведнъж се случиха се две неща - беше осветен този проблем и неговата масовост и, втори път - пролича липсата на политическа воля той да бъде решен. Той просто беше отложен във времето, до края на мандата на тези общински съвети - чак до края на 2019 г. Това не може да се счита за някаква форма на преходен период. Преходен период би бил един до три месеца максимум, в които са тези общински съветници да уредят за тази несъвместимост", посочи изпълнителният директор на Асоциация „Прозрачност без граници". И подчерта: „Това е силен сигнал, че статуквото устройва всички и то не трябва да бъде променено, защото застрашава устройството на властта".

Славов коментира още, че обществения отзвук към ареста на кметицата на Младост показва липсата на обществено доверие в Комисията.

„Този случай показа много широк обществен отзвук. Имаше различни кръгове, различни хора, различни позиции, които бяха не толкова в нейна защита, колкото израз на шок от начина, по който се разви случаят, по който беше проведен ареста и всичко останало. Това показва, че има един базисен елемент на липса на доверие. Комисията трябва да спечели общественото доверие, защото очевидно тази реакция не беше провокирана от личността на самата кметица, а беше провокирана от липсата на базисно доверие към начина, по който се работи по темата борба с корупцията", каза Славов.

От „Прозрачност без граници" ще следят работата на новия антикорупционен орган и към края на годината ще направят публична оценка и дискусия.