Тунелът на страха, или за червения опел, рокерите и "откраднатите" деца в Сливен

/КРОСС/ Рано сутрин сливенското гето "Надежда" прилича на мравуняк. В безкрайна тъмна редица майки и деца бързат към двете училища в съседния панелен комплекс. Преди години тичали направо през железопътните релси, които минават на метри от махалата. После общината прокопала подлез. Хората сякаш извират изпод земята, а по средата на пътя им мъже със сигнални жилетки и стоп палки спират автомобилите по бул. "Илинденско въстание" за да пропуснат върволицата. Така е всеки ден.

Случилото се в понеделник (7 октомври), когато родители панически прибраха децата си от училище заради фалшивата новина, че ще бъдат отведени от социални работници, сякаш вече е забравено. Четири дни по-късно хората в гетото минават през тази тема с две-три думи. Заобикалят я. Не искат да говорят. Имат други, по-тежки проблеми.

Двете училища

По данни на местната администрация в Сливен почти всички деца от най-голямото ромско гето в града ходят на училище. Дори и онези от далечния му край, където живеят най-бедните - наричани "голите роми". Двете основни училища – VI "Блатя Миладинови" и VIII "Юрий Гагарин" са само на стотина метра едно от друго.

"Сещате ли се защо е така", пита Васил Чапразов и присмехулно свива очи. Доволен е, че без помощта му правилният отговор е невъзможен. Чапразов е един от най-известните ромски лидери в България – учител, журналист, бивш главен редактор на в. "Дром Дромендар" и сп. "О Рома".

"Построени са така преди 50 – 60 години - казва той - твърде близо едно до друго, но за различни деца. В VI училище записваха ромските - от "Надежда", а в VIII - българските. После, по-просветените семейства от гетото започнаха да местят децата си в VIII училище, за да не бъдат сегрегирани и да напредват по-бързо. В това навремето нямаше никаква драма – седяхме на един чин, учехме заедно. Проблемите дойдоха с набъбващата агресия на национализма. Хората от гетото бяха посочени с пръст – лошите, опасните, "мангалите", от които трябваше да се стои настрана защото са зли и опасни, казва Чапразов. За това българите започнаха да местят децата си в други училища. А двете – VI и VIII се оказаха напълно сегрегирани, защото в тях и до днес учат само децата от гетото. На езика на Красимир Каракачанов това се нарича "циганизация", срещу която той има нужда да се бори, за да съществува политически".

"Надежда" без надежди

Мръсните стъпала на подлеза в дясно от площада пред сливенската гара водят стръмно надолу към тесния, дълъг и мрачен тунел. През него се върви бавно. Той влиза в кв. "Надежда" на метри от пазарния площад и онова, което някога е било градинка с пейки и трева. Всъщност името на квартала е печална ирония. В Сливен едва ли има друго място, от което надеждите да са си тръгнали толкова безцеремонно.

Колко точно са хората, които живеят в гетото не знае никой. По неофициални данни те са между 35 и 40 хиляди. На 7 октомври тези хора бяха безсрамно подгонени през същия онзи мръсен и тесен тунел, за да спасяват децата си от невидимите злодеи, дошли да ги отвлекат от училище .

"В гетата с основание се страхуват, че децата им могат да бъдат отнети, заради липса на нормални условия за отглеждането им, казва Васил Чапразов. Какво значи "нормални условия"? Десетилетия наред българинът никога не е срещал подкрепа от страна на хората, които са го управлявали. Те винаги са гледали на народа си като на "плебс" - с чувство на превъзходство. А какво да кажем за ромите? Нека влязат в която и да е къща в кв. "Надежда" - там никъде няма "нормални условия" за отглеждане на деца. Никъде!".

Първо червеният опел, после рокерите...

"Това, което се случи в Сливен на 7 октомври е механизъм, тестван "на терен" в продължение на години", разказва Стела Костова.

Тя е председател на сдружението "Ромска академия за култура и образование" в града. "Преди изборите за местна власт през 2011 г. по деца от ромската махала "Надежда" стреляха с въздушна пушка от преминаваща кола – червен опел, докато отиваха на училище. През 2015 г. хората пак бяха внезапно хвърлени в паника със слуха, че рокери се готвят да отвличат децата направо от домовете им. Имаше разследване, но то не стигна до никъде. Всичко приключи до "неизвестния" извършител", припомня това.

Според Костова сравнението на тези два случая с явно умишлено предизвиканата паника от 7 октомври т.г. ясно показва, че "паник бутона" на етническото напрежение в града се натиска периодично във всеки случай, когато това може да послужи за постигане на политически цели. "Беше направино показно как за минути няколко хиляди души могат да бъдат насочени в определена посока. Този път към училищата. Следващият път може да е другаде", казва тя.

Закрилниците

По данни на Ромската академия за образование и култура в Сливен има над 200 роми с висше образование и добра професионална кариера. Въпреки това името на нито един от тях не може да бъде открито в листите на кандидатите за общински съветници за предстоящите избори.

"Представителите на ромската общност са поставени тук-там на задни позиции само като примамка за етнически вот. Край Сливен има и 46 села с компактно ромско население. Но само в две-три от тях като Чинтулово и Горно Александрово кметовете са роми. Те най-вероятно ще останат на местата си по единствената причина , че няма други кандидати за тях", казва още Костова.

Тя твърди, че от 2011 г. насам целта на всички акции като тази с умишлено предизвиканата паника миналия понеделник, е ромите или изобщо да не стигнат до урните, или вотът им да бъде управляван със страх.

"Същите хора, които всяха паниката в понеделник, сега ще се появят в ролята на закрилници и спасители, за да оберат гласовете на собствените си жертви, казва тя. Срещу всичко това може да се противодейства само с волята на правителството, което да вземе мерки, за да не се случи пак. Но очевидно такава воля няма".

Коварство и страх

Тази седмица в Сливен всеки разговор за случилото се в най-голямото градско гето е, че то е било продукт на планирана стратегия ромите да бъдат държани в подчинена позиция с коварство и страх.

"В България границата в отношението към ромското малцинство отдавна е премината, а политическата среда е опасно фашизирана, казва Васил Чапразов. Т.нар. патриоти имат договорка с Борисов: "Ти мълчи, Батко! Ние ще вдигнем врявата, ще свършим работата, а после ще делим". Националистите имат нужда от вменявне на тясно етническо самосъзнание у българите. Така голямата общност се разбива, а след това подчиняването на съставните й части се постига лесно", казва още Чапразов.

Паството на пасторите

В първото си телевизионно участие след паник атаката в Сливен, премиерът Борисов изненадващо посочи като източник на фалшивите новини за предстоящо отнемане на деца от семействата им социалните мрежи, интернет троловете и пасторите в кв. "Надежда". Те са 29 – колкото са и църковните общности в гетото. Там има и голяма джамия за мюсюлманската общност.

Дни по-късно Управителния съвет на Обединените евангелски църкви в България разпространи декларация, с която се противопостави на казаното от Борисов. Но не пропусна и следното уточнение: "След като по повод на вчерашните събития се отвори темата за т.нар. "Стратегия за детето", следва да се вземе предвид, че макар и такъв документ да не съществува, в широк общ смисъл фразата обозначава визията на държавата по отношение на политиките спрямо детето. В този смисъл, независимо че е спрян процесът по приемане на Национална стратегия за детето, нейната философия е вече материализирана във вътрешното ни законодателство, без да бъдат зачетени становищата и възраженията на традиционните религиозни общности като заинтересована страна."

"Самата държава допусна евангелските пастори да с превърнат в лидери на ромската общност, казва Васил Чапразов. Така се стигна до ситуацията случайни хора да обучават децата в църквите си. Резултатът е, че те често знаят цели глави от Библията наизуст, но не могат да изрецитират нито едно българско стихотворение".

Според Наташа Тодорова, която е здравен медиатор в Сливен и активно работи в гетото, пасторите действително са авторитетите там.

"Ние също търсим помощта им, когато трябва да водим разяснителни кампании – да речем за необходимостта от ваксиниране, казва тя. Активирането на страха от отнемане на деца е лост за манипулация за родителите им, който действа безотказно. А за постигането на такава цел изобщо не е нужно да се търси съдействието на всички 29 пастора, много по-лесно е. Достатъчно е да бъдат задействани само двама или трима. Останалото може да бъде свършено в социалните мрежи, както всъщност се случи".

Бог интегрира

Пастор Сашо Василев събира верните си в "Църквата на Бога", която основал още през 1998 г. Те са около 150 души, като всеки от тях внася в касата на общността "десятък" от доходите си. Така се издържала църквата.

Пасторът е видимо притеснен от обвинението на Борсов и също недоумява защо вината за случилото се в понеделник е хвърлена върху него и колегите му, при положение, че полицията и местната власт са потърсили помощта им, за да успокояват хората.

"Още в 4 часа в понеделник всички бяхме събрани в районното полицейско управление в махалата, казва пасторът. На тази среща присъстваха и представители на дирекциите за социално подпомагане и за закрила на детето. Веднага след това тръгнахме да успокояваме хората. А на следващия ден премиерът казва по телевизията – пасторите са виновни. Как така?".

Изненадан е и от отношението на държавата към работата в църквите. "Защо нито веднъж никой не каза как раздаваме пакети с храна на вдовиците, как храним хората в квартала, как работим с децата в неделното училище?, пита припряно той.

А последният му аргумент бе неочакван и любопитен: "Любовта към бога интегрира ромите, казва пастор Сашо. Вие не знаете, но на нашите служби идват и българи". Въпреки първоначалното му съгласие обаче желанието ми да присъствам на вечерната служба в сряда по-късно беше отклонено. Хората щели да се изплашат.

Ако е бил искрен, пастор Сашо може би е бил и прав.

Във вторник преминаването от единия до другия край на тунела към кв. "Надежда" в Сливен беше тягостно. Недоверието в погледите към всеки "нов" отдалечаваха светлината в двата му края. Градът и гетото сякаш вече не искаха да са така близо.

"Тактиката, с която ромите в Сливен бяха хвърлени в паника е същата като арогантното поведение на Волен Сидеров в предаването "Референдум" на БНТ преди седмици, казва Васил Чапразов. Национализмът се чувства комфортно само в някаква своя малка, "джобна" България. Той сам я създава с арогантност, за да му е под ръка винаги, когато му потрябва".

 Източник: https://www.dnevnik.bg

Автор: Спас Спасов

Снимка: Спас Спасов