26 години от създаването на Русски клуб -София

/КРОСС/ с Нонна ДИКОВА, председател на общество „Руски клуб” – София:

Нонна Дикова е московчанка, женена за българин. Двамата със съпруга й са инженери, завършили в Москва през 70-те години. От 2002 г. живее постоянно в България, от 2005 г. е председател на  Сдружение „Руски клуб” в София. Съпругът й е професор, а синът й – доцент в Техническия университет в София. В Москва Нонна работи като зам.-директор по информатика в голям проектантски институт.

– Какво представлява вашето общество?

– Клубът е регистриран на 23 октомври 1990 г. в София. По онова време ситуацията е била много трудна за живеещите в България руснаци – Русия (тогава Съветският Съюз) е била виновна за всичко. Тогава около 1000 души в София инстинктивно са поискали да бъдат заедно и се обединили независимо от политическите си възгледи – белоемигранти, белогвардейци, дворяни, червени. Просто руснаци. Клубът се нарича „Радуга” (дъга). След 1992 г. започва разединението – хората гледат повече своите интереси и лека-полека се разотиват. Оттогава е името „Руски клуб”.

В „Руския клуб” от деня на неговото основаване съществува традиция ежеседмично да се срещаме. Ние сме единственото място в българската столица, където може съвършено безплатно и свободно да дойде всеки руски съотечественик и да участва в мероприятията или да сподели проблемите си. Отбелязваме всички руски национални празници, годишнини от Великата отечествена война, юбилейни дати на дейци на културата, военачалници, национални герои, честваме ветерани от войната. Към днешна дата в него членуват 100 руснаци, живеещи в София

– Какво им дава клубът?

– В началото – подкрепа, защото всички са се чувствали притеснени в зле настроена среда. Получавали са подкрепа от посолството, от Русия. Тогава не съм живяла тук, но са ми разказвали, че щом се чуела руска реч, реакциите са били „пак ли тия руснаци”. Изпитвала съм това при гостуването си в София. Разбирам, че не може всички да ни харесват. Обикновено съм в среда на приятели и нямам проблеми. Но народът се успокои и нормално няма такова отношение. На 8 май т. г. наши ветерани гостуваха в Народното събрание. При обявяването ни депутатите не станаха, а единици ръкопляскаха.

– Познавате ли хора, които заради тази неприязън са се върнали в Русия?

– Нямат възможност да се върнат. Квартирите там са били  държавни и като заминеш, се отписваш. Не може да се върнеш, защото нямаш регистрация. При нас няма двойно гражданство – трябва да се откажеш от руското, за да получиш българско. В моето семейство съпругът ми е българин, аз съм руска гражданка. – Продължават ли да идват руснаци в България?

– Идват ветерани при семействата на децата си – там няма кой да ги гледа. Идват повече хора от Бесарабия. Новите руснаци, които се занимават с бизнес или купуват имоти в България, не ни търсят. Нямат нужда да се обединяват, те са индивидуалисти.

– Какви са задачите на вашия клуб?

– Основната ни грижа са ветераните. За тях направихме фотоалбум за 60-годишнината от победата, после филм, а сега и книга. В цяла България те са над 60, в София бяха 42-ма, а сега – 20-ина. Правим чести срещи с тях по различни празници, юбилеи, тържествени дати. За тях правя това, което бих направила за родителите си, участници във Великата отечествена война, ако бяха живи.

Всяка седмица във вторник от 16 ч. на чай се събираме 20-ина души – основно възрастни. В семействата им се говори на български – децата им са българи, а те искат да си спомнят Русия. Тук говорим и на български, и на руски. Обсъждаме руски, международни проблеми. И български, защото живеем тук. Правим мероприятия, празнуваме всички български и руски празници, рождени дни… Само повод да има. Хорът ни се казва „Душата пее”, защото нямаме хубави гласове (смее се), но душите ни пеят. Пеем руски (съветски ) песни. Около 9 май т.г. изнесохме около 10 концерта в София, Пирдоп, с.Антон, Батак.

За младите организираме тематични вечери. Сега имахме семинар за 22 септември ­ Съединението, с лектор историк. Работим и за привличане на български младежи с цел създаване на правилно отношение към Русия, руснаците и политиката на нашата страна.

– В клуба имате ли различни мнения за Русия?

– Не. Крим много ни обедини.

– Каква друга дейност вършите?

– В клуба работи консултативен център за безплатна юридическа консултация на съотечествениците ни. След подписване на споразумение за пенсиите между България и Русия успях да помогна на ветераните да получат добри пенсии. Работя добре с Националния осигурителен институт и когато имат проблем с руските пенсии, ме търсят. Ако някой има трудности с оформянето на руската си пенсия, да заповяда.

– На каква възраст се пенсионират при вас?

– Жените на 55 г., мъжете на 60 г., но вече се говори за увеличаване на годините.

– Как работите с младите?

– Срещаме се често с тях – имаме ядро от млади съотечественици, но постоянно привличаме към нашите мероприятия българската младеж, което считаме за важна задача – да създадем у младите правилно отношение към Русия, руснаците и политиката на нашата държава. Все по-малко българи знаят руски език. Едно време руските гимназии в България бяха 15, а последно стигнаха до 7.

– С какво руската образователна система е по-добра според вас?

–  В Русия поне досега много сериозно се учи – особено висше образование. За средното училище имам представа само за математиката. Зная, че децата, които се преместват от българско училище в това на посолството на Русия, което е по наша програма, непременно трябва да имат допълнителни занимания по математика.

– Къде ви е по-спокойно – в Москва или в София?

– Когато съм тук, си казвам: „Боже, ако бях в Москва, нямаше да се занимавам с това.” А като съм там, си мисля обратното (смее се).

-Как ще отбележите 26 г. от създаването на общество „Руски клуб”?

– Освен с изложба по традиция засадихме брезички в София. На 1 ноември от 17.00 ч ще има тържество с поздравления в РКИЦ (честване на клуба, концерт, не голям коктейл, дискотека). Заповядайте да отбележите нашия празник заедно с нас.