- 27 Ноем 2024 |
- USD / BGN 1.8588
- GBP / BGN 2.3429
- CHF / BGN 2.0999
- Радиация: София 0.11 (µSv/h)
- Времето: София 0°C
Хосе Карлос Сомоса ще представи своя „Тетрамерон” на Софийския панаир на книгата
02 Декември 2015 | 18:05
/КРОСС/ Хосе Карлос Сомоса - един от най-значимите представители на съвременната испаноезична проза, пристига в България за участие в третото издание на Софийския литературен фестивал. Писателят ще представи лично българското издание на „Тетрамерон" на 8 декември от 17 ч. в Мраморно фоайе на НДК. В ролята на модератор влиза Светлозар Желев.
„Тетрамерон. Историите на Соледад" (превод Захари Омайников) е доказателство, че творчеството на Хосе Карлос Сомоса е неистов карнавал на въображението. Писателят се уповава на устната разказваческа традиция, припомня ни класически образци („Хиляда и една нощ", „Декамерон"), изграждайки тази богата на символи четиригласна творба, която примамва читателя от история към история, от разказ към разказа, като вложени една в друга китайски кутии, като един разказ без край. През десетки и стотици страници, трептящи от съспенс, авторът прокарва идеята за края на невинността, за прекрачването от детството в света на възрастните, за промяната, която неминуемо ни ограбва. Соледад е момиче във възрастта на самотата между два свята и постепенно губи от самоличността си, за да се изправи с необикновена сила срещу неразрешимите загадки на живота.
Роден в кубинската столица, Хосе Карлос Сомоса е точно толкова непредсказуем и екстравагантен като творец, колкото предполага биографията му. Лекар по образование, специализирал психиатрия, през 1994 г. Сомоса се посвещава изцяло на литературата, за да даде живот на спиращи дъха паралелни сюжети с философски загадки и лингвистични игри, преплетени с мистериозни убийства. За „Клара и сянката" - криминален опус с остър социален заряд, писателят е удостоен с престижната испанска награда „Фернандо Лара" за 2001 г. и с най-уважаваното световно отличие в областта на криминалната литература - наградата „Дашиъл Хамет" за 2002 г. Романи като „Пещерата на идеите", „Ключът към бездната" и „Стръв" са едно безкрайно находчиво, брилянтно упражнение по „борхесианство".