И последният фен на Меркел разбира, че така не може да продължава

/КРОСС/ Така повече не може да продължава. Чувстват го все повече хора. Дори в развитите капиталистически страни обществото се разпада: нарастват абсурдните по размерите си богатство и бедност. Какво свързва милиардера, който не трябва да плаща данък върху имуществото, с пенсионера, който рови в кофите за боклук, за да свърже двата края? Много хора вече не са готови да се примиряват с това неравенство. Очевидно е вече и в страната-витрина на капитализма - САЩ. Там аутсайдерът Бърни Сандърс, който се самоопределя като демократичен социалист, накара марионетката на Уолстрийт Хилъри Клинтън да се страхува за номинацията си за президентската кандидатура на демократите. Въпреки че разполага със значително по-малък бюджет за изборите. Бърни Сандърс критикува това, че „за много хора американската мечта се е превърнала в кошмар". Неговото послание е обяваване на война на милиардерите в САЩ, той иска да спре бясното преразпределяне в полза на свръхбогатите.Очевидно това се приема добре. На предварителните избори в Ню Хемпшир и Айова тъкмо младите избиратели гласуваха над 80% за Сандърс. В същото време в лагера на републиканците успехи жъне Доналд Тръмп - десен популист, който олицетворява неприлично голямото богатство. Но въпреки всичко: в една страна, в която хората са закърмени с антикомунизма още с майчиното си мляко, представянето на Бърни Сандърс на предварителните избори е впечатляващо.

В Германия също се нуждаем от прелом

Необходима е радикална смяна на курса, за да се спре разпада на обществото и да започне обновяване на социалната държава. И при нас неравенството в благосъстоянието през последните години нарастна извънредно много. През 1998 г. най-богатите 10 процента от всички германци са притежавали 45 процента от частните богатства. През 2013 г. делът им вече е 52 процента. Но дори и тези стойности са занижени, тъй като за благосъстоянието на най-богатите няма реални данни. Според преценки на Германския институт за икономически изследвания най-богатите 10% от германците притежават не половината, а до три четвърти от богатствата, които се намират в частни ръце. За сметка на това вай-бедната част от населението през 1998 г. са оставали само 3 процента. Те вече са паднали до 1 процент.

Без промяна на курса ножицата между бедни и богати ще се разтваря още повече. Губещо от това брутално развитие е мнозинството от населението:наемни работници, пенсионери и безработни, както и получатели на социални помощи. Възможна е друга политика, но само ако бъде разтурен неолибералният партиен картел между ХДС/ХСС, ГСДП, СвДП и Зелените. Тогава отново може да имаме социален мир и да бъде спряна водената безогледно класова борба отгоре-надолу.

В минлото всеки малък напредък в сферата на социалната сигурност трябваше да бъде отвоюван от управляващите. Със социални борби, стачки и в изборните урни. Сега отново е дошло времето за такива действия, защото все по-голямата концентрация на богатството означава все по-силна голяма концентрация на власт, която ще направи по-трудни демократичните промени в ущърб на богатите.

Това развитие е икономически и обществено-политически взривоопасно. Защото социалната държава трябва да подсигурява не само срещу индивидуални рискове, тя трябва да направи обществото устойчиво на кризи. Поуките от германския фашизъм изиграха решаваща роля принципите на социалната държава да залегнат в Основния закон, но също и в много регионални конституции в Западна Германия. Възходът на националсоциализма беше благоприятстван от това, че по време на една от най-тежките кризи на капитализма не бяха предвидени никакви социални буфери. Но тази поука играе все по-малко роля като пътеводител в политиката след обединението на двете германски държави през 1989 година. Изглежда сякаш Съюзът (ХДС/ХСС ), ГСДП, Зелените и СвДП са се уговорили за минимизиране на социалната сигурност.Все по-големи съкращения на пенсиите, повишаване на ДДС, съкращения в публичната служба.

Минимизирането на социалната държава беше безотговорно

Още преди голямото преселение на бежанците Германия разполагаше с малко евтини жилища и с прекалено малко полицаи, учители, възпитатели и социални асистенти.Социалната държава отдавна не беше в състояние да се справи с една допълнителна криза. Блокажът й вече стана очевиден.

Много хора се питат как може да се преодолее новото историческо предизвикателство след като те самите са заплашени все повече от бедност, несигурност, безсилие и безперспективност. Катастрофално е, когато при раздаването на храна за социално слаби местните бедни се конкурират с пристигналите бежанци.

И на последния фен на Меркел му става ясно, че така не може да продължава. Който иска нещо да се промени, трябва да инвестира в обновяване на социалната държава. Пари има. Само трябва да бъдат взети от там, където продължават да се трупат: от мултимилионерите и свърхбогатите. За обновяване на социалната държава, която да служи на всички, богатите трябва да дадат своя принос, иначе социалната интеграция ще се провали. Затова за следващите месеци Левицата предлага спешна програма от 5x5 млрд. евро. За необходимата същинска промяна на курса са необходими държавни инвестиции и разходи от по около 100 млрд. евро годишно.Тази програма в перспектива не е утопия. Тя може да бъде финансирана чрез данък богатство. Става въпрос за бъдещето на тази страна. Става въпрос за бъдещето на хората, които живеят тук. Тези неща могат да бъдат направени само с рестарт на социалната държава.

Сара Вагенкнехт, председател на парламентарната фракция на Die Linke („Левите") в Германия

Der Freitag

Превод: „Хаштаг"