Неделя пред Въздвижение. Св. мчк Созонт

/КРОСС/ Максимиан, управителят на Киликия, който според царската повеля поощрявал нечестивото идолопоклонническо многобожие, дошъл веднъж в град Помпеопол и устроил празник в чест на тамошния златен идол, като му принесъл много жертви.

Там в това време се намирал и един юноша, родом от Ликаония, на име Созонт, който по вяра бил християнин, добър по нрав и изпълнен с благи дела, защото денем и нощем се поучавал в Господния закон. Той пасял стада от безсловесни овци, но в същото време и словесните Христови овци наставял с добри поучения. Където и да пасял той овцете си, навсякъде се събирали при него и други пастири - юноши и мъже, а той ги учел да познават истинския Бог и мнозина довел до светото кръщение, понеже върху него почивала благодатта на Светия Дух.

Веднъж, докато пасял овцете си около един извор, близо до който растял огромен дъб, Созонт заспал сладък сън и видял божествено видение. По време на това видение той бил призован към мъченически подвиг и му било възвестено, че това място ще принесе полза на мнозина, защото ще се освети свише от слизащата върху него благодат и че мнозина ще намерят тук спасение и ще прославят Светата Троица. След като се събудил от съня, този добър пастир раздал овцете си на другите и като оставил на това място своя лък и три стрели, за свой спомен, се отправил в град Помпеопол. Там видял нечестието преумножено, а светата вяра - потъпкана, и заскърбял в сърцето си за това. Созонт влязъл в капището, където стоял идолът, отчупил ръката му и след като я раздробил на части, я раздал на бедните. Тази постъпка причинила голям смут в града и мнозина били подложени на разпити и мъчения. Но свети Созонт, като не желаел някой друг да пострада вместо него, сам отишъл при управителя Максимиан и му обявил, че той е извършителят на това деяние. "Аз взех ръката на вашия бог - казал той, - раздробих я и раздадох златото на нуждаещите се". А когато го попитали как се е осмелил да постъпи така и да нанесе такова безчестие на техния бог, счупвайки ръката му, той отговорил:

- Аз направих това, за да се види безсилието на вашия бог. Защото, когато аз му отнемах ръката, той не ми оказа никаква съпротива - нищо не каза, не показа, че го боли, не издаде никакъв стон. Та и можеше ли той, бидейки в действителност ням и безумен, да се съпротивлява? Ако той беше истинският жив Бог, тогава той щеше да ми се противопостави и не би ми позволил да му причиня зло. А аз, като зная, че това е идол, а не - Бог, раздробих ръката му. И дори целия бих желал да го раздробя, за да не се покланяте на творението на човешките ръце, което въпреки че има и очи, и уши, и уста, и ръце, и нозе, но - не вижда, не чува, не говори, не усеща, не ходи и дори и на себе си в нищо не може да помогне, когато го разрушават или го раздробяват на части.

Щом чул това, управителят заповядал безмилостно да измъчват свети Созонт. Отначало го повесили на едно дърво и започнали да стържат ребрата му с железни куки, след това обули нозете му в железни обуща с остри гвоздеи отвътре и го развеждали из града. А светият, вървейки, славел Бога. После отново го повесили на дървото и го били жестоко с железни тояги, така че не само плътта, но и костите му се раздробили. В тези мъчения светият предал духа си на Бога*. Мъчителите, като видели, че той вече е мъртъв, свалили тялото му от дървото и по заповед на управителя запалили голям огън, за да го изгорят, тъй като се опасявали, че то ще се превърне в предмет на почитание от страна на вярващите. Но когато хвърлили в огъня многострадалното тяло, внезапно блеснала мълния, чул се гръм и се изсипал силен дъжд, примесен с град, който веднага изгасил огъня. Присъстващите там хора се разбягали от страх, а тялото на светеца останало цяло и невредимо.

С настъпването на нощта, вярващите поискали да приберат светите му мощи, но не могли, поради непрогледната тъмнина. Те силно скърбели заради това, но ето - към полунощ небесна светлина осияла мощите и вярващите, като ги взели, ги погребали с чест. Гробът на мъченика станал извор и на много чудеса; и не само от гроба, но и от извора, който течал под дъба, където някога светият по време на сън получил видение, се подавали от Христовата благодат и по молитвите на светия мъченик различни изцеления на болните. Затова по-късно там била построена църква на неговото име, за да се прославя в нея истинския Бог - Единия в Троица. Слава на Господа во веки! Амин.

Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски.