Неделя след Неделя подир Въздвижение - на св. Праотци

/КРОСС/ Днешната неделя е посветена на Св. Праотци, този неделен ден е деня, в който стъпваме в подготвителния период, период на празненства и тържества, защото много скоро ще отпразнуваме Рождеството по плът на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Днес си спомняме за всички онези отци, които предшествали Спасителя, за всички онези, които предрекоха за Него и го очакваха с нетърпение. Та като дойде да избави човешкия род от лапите на смъртта да бъдем избавени и спасени.

Шест седмици преди Рождество започва времето на очакването. Подобно на древния Израил, подобно на Св. Богородица, и ние всички, които сме в Църквата чакаме идването на Месия.

През този подготвителен, предпразничен период проследяваме - стъпка по стъпка - всички събития около обещанието, което Бог дал на хората, а именно да очакват Месията, Който ще изведе рода на човеците от бездната на смъртта.

Слушаме пророците, чуваме всички праотци и приемаме техните обещания. Отдаваме почитта си на светата родословна линия на Бога. Родоначалник на тази линия е цар Давид, който е и предобраз на Спасителя Христос. Заедно с пророк Михей търсим във Витлеем, където заедно с влъхвите откриваме пещерата. А пророк Исаия насочва мислите ни към Девицата, която ще роди Спасителя Христос Иисус.

И така, преминавайки от една тайна в друга, напускаме Витлеем и отиваме край река Йордан, за да видим - през очите на Св. Йоан Кръстител - Светия Дух във вид на гълъб, да слиза върху Иисуса Христа. Почти е Рождество и скоро празникът ще започне. Нека още веднъж погледнем към времето преди Рождество, периода на очакването. Двете недели, предхождащи Рождеството на Спасителя са посветени на паметта на светите праотци на Църквата и на светите отци, патриарси и пророци. Свети апостол Павел изобразява героизма на тези мъже и жени, като изброява всички неволи и премеждия в очакването им на Иисус Христос и надеждата им за възкресението. Ето какво разказва той за Гедеон, Варак, Самсон и Иефтай, за Давид и Самуил и за другите пророци, които чрез вяра победиха царства, вършиха правда, получиха обещания, затулиха уста на лъвове, угасиха огнена сила, избягнаха острието на меча, от немощни станаха крепки, бидоха силни на война, обърнаха на бяг чужди пълчища, жени приеха умрелите си възкръснали; други пък бяха измъчени, като не приеха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение; други пък изпитаха подигравки и бичове, а също окови и затвор, с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани; умряха с меч убити, скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани (тия, за които светът не беше достоен), скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти. И всички тия, макар и да бяха засвидетелствувани чрез вярата, не получиха обещаното, защото Бог предвиди за нас нещо по-добро, та без нас да не постигнат съвършенство. (Евр. 11:32-40).

Представете си, колко възжелано е за всички тях, нашите старозаветни отци, колко много са искали да видят това, което ние с вас виждаме, а именно Самия Бог. Защото в светото Тайнство Евхаристия се разкрива в пълнота Самия Бог. В тайнството, което получаваме и Тялото и Кръвта Христови, това е възжеланото от всички старозаветни отци, за които си спомняме тази неделя.

Днешната неделя е единадесета след въздвижение на св. Кръст Господен. Тази седмица е по-особена, някак си по-необикновена, едно, че очакваме Спасителя и друго, че така наречения край на света щял да настъпи. Да погледнем само за малко в медиите какво ще се говори тази седмица. За края, за Апокалипсиса. Малко ще са тези, които ще се изкажат за Рождество Христово, защото всички очакват Коледа - древно езическо божество.

Нека, братя и сестри, да бъдем още по-бдителни, още по-будни, защото идва, идва Самия Господ. Седмица преди да отбележим Чудесното рождество Христово да успеем да се подготвим, да се подготвим не за края, а за началото, да началото на нашето спасение. Преди девет месеца на 25 март, когато празнуваме Благовещението отбелязваме и началото на нашето спасение, но тази седмица отбелязваме въплащението на Бог Слово, за да стане Богочовек и да спаси загиващото от греха общество. Нека от всичко що е за пазене най-много да пазим сърцата си, винаги да възкликваме към Бога и само на Него да се надяваме. Да не вярваме на езичниците и на техните богове, а на Единния прославен в Три Лица Бог - Отец, Син и Св. Дух. Амин.