Ирина Христова: Юпитата ни бягат в Азия

Увеличава се броят на българските абитуриенти, които заминават да учат в чужбина. Тази година над 9000 зрелостници са легализирали дипломите си за средно образование, което най-често означава кандидатстване в чужд университет. За това какви са тенденциите при приема навън и колко от изтеклите ни мозъци се завръщат след дипломирането, "Стандарт" попита Ирина Христова, съсобственик и управител на консултантската фирма за образование в чужбина "Интеграл".

- Г-жо Христова, на какъв етап са в момента кандидатстудентските кампании за чужди университети?

- В момента всички кандидат-студенти във Великобритания са получили резултатите от своите матури и става ясно дали са приети в университетите, в които искат да отидат. Това за повечето българи не е от съществено значение, защото те вече са приети.

Но ако се окаже, че някой британски ученик не е постигнал искания резултат от матурата и не е приет в топуниверситет, а има българин с по-високи резултати, това е шанс за него. Той може да откаже местата, на които е приет до момента, и да подаде документите си за този университет. За всички други държави тече моментът на финално потвърждаване на местата, за Германия сега се получават отговорите дали си приет.

- Какви са тенденциите при кандидатите, за къде има засилен интерес?

- Има засилен интерес към кандидатстването в Германия. Ще видим тепърва колко ще бъдат приети, защото там кандидатстват много ученици от други държави, включително САЩ. Обикновено не всички, които подават документи за Германия, заминават да учат там. Това е държавата с най-висок процент незаминали кандидати, защото там кампанията свършва най-късно и няма време да подаваш документи на друго място, ако нещо не се получи, както си го планирал. Напоследък се засилва интересът към Дания, там има и много нови специалности на английски. Забелязва се интересна тенденция - в Дания намаляват приема в специалности, свързани с компютри, защото се смята, че пазарът на труда след три години ще бъде пренаситен. За Холандия обаче този прием се увеличава, защото там е изнесен аутсорсингът на много софтуерни компании. Дали местата ще бъдат финансирани от държавата много зависи от това коя индустрия е развита там. В Дания например се търсят инженерни специалности, особено свързани със зелена енергия.

- Има ли промени в специалностите, които избират кандидатите?

- Бизнес и мениджмънт остават едни от най-търсените специалности, но вече много разслоени. Малко хора отиват да учат общ бизнес. Започват да се търсят бизнес специалности в комбинация с азиатски езици, най-вече с китайски. При търговията също се ориентират към Китай. Това е естествено, защото дори ако наблюдаваме картината на завършващите сега навън наши студенти, не всички, които не се връщат в България, остават в Западна Европа. Една голяма част от тях са пръснати по азиатските държави, в изнесени там клонове на европейски компании. Ако в своето обучение са имали ориентация към Азия, работата там е добра опция за тях - да натрупат опит, да стигнат до по-висока позиция и евентуално след това да се върнат в Европа. Специално в областта на бизнеса интересните и търсени специалности са тези, които са комбинирани с езици. Расте интересът и към нови специалности, които са свързани примерно с повече психология в маркетинга, поведенчески науки, управление на персонала. Много се търсят специалности, които комбинират знанията от две сфери, защото и в бизнеса има търсене на такива кадри. Към инженерството например обикновено се наслагва магистратура в областта на бизнеса. Стабилен интерес има в IT сигурност, биология, химия, екология, метеорология. Голяма част от хората, които отиват да учат тези специалности, се ориентират към научна дейност след завършването си. Дори пътуват по обменни програми в САЩ, които се предлагат от европейските университети. За съжаление, който избере научна дейност в тези области, обикновено остава в Западна Европа или Щатите.

- Поддържате ли контакти с изпратени от вас студенти, които вече са завършили? Има ли такива, които се връщат?

- Движението им е много динамично - връщат се за по една-две години, заминават отново, после се връщат за по-дълго време... При младите е много важно дали вече имат семейство. Обикновено, когато стигнат до този момент, повечето от тях си идват в България. Доста от тях си доведоха съпрузите у нас. Това, че те са завършили с един или два чужди езика, с познаване за чуждата култура, им намира много добра работа. Обикновено обаче това става в чужди компании, които са базирани у нас и търсят хора, завършили навън. Българският бизнес също има интерес към завършилите в чужбина, но все още има проблем с очакванията между двете страни и културните различия.

- От какво естество е разминаването на очакванията?

- В чужбина говорим за много по-изградени бизнеси, с много по-чисти периметри на действие, където един служител има много ясни и структурирани задължения. В българските компании рядко е така. Младите са профилирани, свикнали са да носят отговорност за своите решения, а нашият бизнес не умее да им даде тази свобода. Сравнително по-лесно е за тези, които са се връщали да карат стажове в България по време на следването си. Работодателите пък от своя страна виждат едни леко самонадеяни млади хора, които обаче невинаги реагират адекватно, защото са се откъснали от нашата среда. Бизнесът тук е свикнал да си изгражда сам кадри - да взема необучени хора, които да научи на основното в професията. По принцип в съвременния свят това не е начинът за изграждане на професионалист. Едно време и хотелиерите са започвали от пиколо, а сега учат в училища за хотелиери.

- Промени ли се нещо в мотивацията на кандидат-студентите, които заминават навън?

- През последните три години наблюдаваме, че кандидат-студентите много по-рано вземат решения къде искат да учат. Дали България или чужбина - това е нещо, което се решава още в 11 клас. В началото на 12 клас вече остава изборът коя конкретна държава. Нашите студенти избират и според това къде ще се чувстват добре, къде има утъпкани пътеки, къде има други българи. Има университети например, които въпреки че са в ранглистата, не са предпочитани от българи, защото при тях часовете, в които имаш контакт с преподавателя, са много малко, разчита се повече на работа в библиотеката.

- Има ли такива, които се връщат обратно у нас, защото им е трудно и не се справят?

- Хора, на които ще им бъде трудно в университета, винаги има. Има деца, които заминават първата година, виждат, че не е това, което искат, и втората година кандидатстват отново, но пак навън. Понякога дори в друга държава. Има и студенти, които просто не искат да се откъснат от начина на живот в България, и се връщат заради това. Относно невзетите изпити - обикновено амбицията се събужда при децата някъде към втория семестър и тогава започват да учат по-активно. Връщането рядко е поради слаб успех, обикновено е заради това, че начинът на живот там не им допада - взаимоотношенията между хората, дори климатът. Имали сме изискване да преместим студент от Холандия, защото ходенето на лекции е задължително, вали дъжд и духа вятър, а след сесията няма ваканция.
Една от основните критики, които студенти отправяха към световните университети във Великобритания или Щатите, е, че икономиката се преподава по стари учебници, а тя е тотално променена спрямо годините, когато са писани тези теории. Проблемът, който имат образователните системи по света, не само в България, са именно тези - че достъпът до информация е много широк. Ако едно време имахме само един учебник, сега имаме интернет.

- Какво липсва на нашата образователна система, което пречи на младите да се адаптират към изискванията на университетите?

- При нас основното, което липсва, е подготовка за лично представяне, работа в група и работа по проекти. В нашите учебни заведения учителите работят с активните ученици. И няма програма, която да научи неактивните как да бъдат активни. Нашето училище не възпитава амбиция. Това идва и от системата на преподаване, и от начина на въвеждане на новия материал. Друг проблем е, че нашата образователна система подценява масово математиката. На Запад това вече е осъзнато и натискът математика да се изучава по-задълбочено идва от самите университети. Ние засега сме добре, защото вървим по същия учебен план, но ако Великобритания, Холандия и Дания поставят акцента на този предмет, след няколко години ще бъдем изостанали. Не подготвяме децата да се представят добре. Нивото, което сме си поставили като цел, е широката маса ученици просто да присъства в клас. Може би проблемът е и в това как подготвяме нашите преподаватели. Учителите нямат техника за справяне в критични ситуации. От семинарите, които провеждаме, виждаме, че нямат елементарни трикове за овладяване на класа. Един преподавател на Запад никога не застава с гръб към класа, за да не губи директния контакт. Ако ние подготвим учители, които са свободни, които успяват да ангажират вниманието, това ще позволи работата в класа да се промени. Това няма нищо общо с поколенията. Учители, които на мен са ми преподавали, 30 години по-късно отново са любими учители на децата. А онези, които на мен са ми били скучни, отново продължават да бъдат скучни.