ТПТИ – Демократичният отговор

/КРОСС/"Солидарна България" публикува мненията от дискусията за ТПТИ, проведена на 10 ноември 2014г., със съдействието на фондация „Фридрих Еберт"

Георги Пирински: 

Акцентът за демократичния отговор, свързан с това споразумение е безспорно централен аспект в цялостната дискусия около споразумението. Да дискутираме именно този аспект на 10 ноември има според мен доста силно звучащо, символично значение.

Безспорно това споразумение засяга фундаментални, базисни аспекти от съвременните общества в Европа, в Северна Америка. А както знаем, това споразумение има амбицията да формулира и глобално звучащи норми, така че можем да говорим и за едно отвъдконтинентално звучене на споразумението/проекта.

Ще засегна, доколкото мога кратко, три въпроса. Първия - бих желал да ви запозная с позицията, която НС на БСП прие миналия петък по въпроса. Второ - съвсем накратко ще се опитам да изразя становището си доколко то съответства на европейския социален модел. Трето - на какъв род основни теории/концепции за основите на съвременната търговия се гради това споразумение и доколко те са състоятелни.

Позицията приветства разсекретяването на мандата за воденето на преговорите. Наистина това криене на мандата почти една година, беше първото сериозно покушение срещу демократичното начало на функционирането на ЕС. Забележително е, че това разсекретяване стана на 7 октомври, дни преди масовите протести, проведени включително и в България. Следователно обществото не е безсилно, когато става дума за принципни.

Тук в скоби бих искал да отбележа, че онзи ден, на 6 ноември, Берсеру - преговарящият от страна на Комисията, излезе със заявление, че преговорите плавно преминават към 8-мия рунд. Плавно преминаване към редактирането на текстове. Това звучи като пълно игнориране - те там си протестират, ние тук си преговаряме. Има нужда от нарастваща и още по-категорична вълна на заставяне на Комисията да се държи отговорно към обществото.

По-нататък позицията заявява, че е необходимо да се състои наистина една национална дискусия с участието на всички заинтересовани страни при пълна информация за съдържанието на споразумението.

Адресират се конкретните актуални въпроси, които са в центъра на вниманието на дискусията сега. Настоява се споразумението да гарантира не само човешките, но и социалните права, достойни условия за труд, екологични стандарти, корпоративната социална отговорност и честната, за разлика само от свободната, търговия. На български „честна търговия" някакси търка слуха, но става дума за fair trade. Подчертава се, че разширяването на достъпа до нови пазари и засилването на конкуренцията не трябва да е в ущърб на потребителите и за сметка на безопасността на условията на труд и защита на околната среда. Заявява, че предмет на преговорите не следва да бъдат въпроси, касаещи прилагането на технологии за шистов газ, мерки и стандарти прилагани за ГМО и защита на личните данни. Отхвърля включването на специален механизъм за уреждане на споровете между инвеститор и държава, за което беше споменато. Тъй като и двете страни имат надеждни и добре развити правни системи. Споразумението не следва да съдържа разпоредби, които да рискуват да засегнат културното и езиково многообразие на съюза или неговите държави-членки. И се обявява, че националния съвет ще инициира независим, експертен анализ за оценка на въздействието на споразумението върху икономически сектори и сфери на България.

Искам само да добавя, че що се отнася до парламентарната група на социалистите и демократите в ЕП, от самото начало позицията на групата и в миналия парламент е била категорично за обявяване на мандата и директивите за водене на преговори. Директивите са били утвърдени миналата година в средата на юли именно от съвета на министрите на външните работи. Социалистите и демократите от самото начало са против включването на клаузата ISDS за споровете между инвеститор и държава.

Текстът на мандата е добре известен на обществото поне от половин година, ако не и повече и е предмет на анализа в тази книга - достатъчно провокативно озаглавена „Дракула срещу народите". Но си заслужава да се отбележи, че този много широк обхват на споразумението, който е в тези три раздела: достъп до пазари, нормативно уеднаквяване и правила, е подчинен на доминантатапълна и възможно най-широка либерализация. Каквито и редакции там да са употребени за устойчиво развитие, за запазване на условия, на постижения и т.н. Звучи добре и създава впечатление за балансираност. Но е подчинено на изискванията всичко възможно да се либерализира.

Този акцент, тази доминанта на това споразумение много по-отчетливо личи в заключенията на работната група от 2012 г. Групата казва: разсъждавахме, правихме анализи и стигнахме до заключението, че този тласък може да се постигне чрез едно именно такова комплексно споразумение, което да бъде подчинено на възможно най-пълното освобождаване на всякакви бариери на взаимната търговия. И са изброени шестте области, в които това да стане. Заслужава в скоби да се отбележи, че става дума в един от текстовете на мандата достатъчно ясно не само за достъп на стоките и услугите до пазарите, но и задостъп до суровинните ресурси.

И тук само съвсем кратко ще отбележа второто, което исках да кажа, а именно как се съотнася тази същност с основните договори на ЕС - договора за ЕС и за функционирането му. Според мен тук има един много сериозен дисонанс. Защото даже, когато ЕС говори в основните си документи за устойчиво развитие,  което е акцентирано и в споразумението, съдържанието на това понятие в договора е доста по-различно от ограниченото тълкуване „защита на едни или други трудови права и на околната среда". Това за което говори чл. 3 ал. 3 от договора е функционирането на съюза въз основа на силна конкурентна социална пазарна икономика, насочена към създаването на пълна заетост, при защита на околната среда и на различните социални права и стандарти. Тъй че си заслужава достатъчно внимателно да се анализира и да се показва много сериозното разминаване, бих казал и конфликт, между замисъла и фундамента на ЕС, и онова, което се налага със споразумението.

Третият аспект е вече концептуалния, свързан с много сериозната дискусия по отношение на самата теория за свободната търговия. Тезата, че свободния пазар, функционирайки максимално автономно, постига общо равновесие - т.е. оптимално  използване на ресурсите, вкл. и на трудовите, постигайки пълна заетост. И в левите, но не само, експертни среди, тази теория се критикува като несъстоятелна в светлината на самата практика. Живия опит, не само в годините след 2008-ма, но и от последните 2,5-3 десетилетия на налагане на неолибералната парадигма.

Алтернативата, която застъпва левицата, е, че либерализиране безспорно е необходимо, но то не бива да се разбира като просто премахване на регулации, а като съчетаване на освобождаването от определени бариери с усъвършенстването на регулирането, за да може либерализацията да даде именно ефекта за нарастване не просто на икономическия растеж, а и на заетостта и на доходите. Защото тези проекции, които комисията цитира, за ефекта от няколко стотин милиона евро на година допълнителни обороти, приходи, въпреки че проекциите за растеж са неповече от 0,5-0,6% в един период, който не го дефинират достатъчно ясно, са всъщност изчисления, които Комисията ползва от Центъра за европейски политики в Лондон, който е направил това дълбинно изследване. Но който, както критиката отляво посочва, е основано на тази теория за свободната търговия и за общото равновесие. Която се отхвърля като нереална и неработеща.

Така че според мен има три нива на дискусия, които си заслужава да бъдат развивани. Първата е свързана със самото съдържание на споразумението и ние сега се вглеждаме в неговата демократична страна, но то има и много икономически, социални, институционални и технически аспекти. Защото с цялата си всеобхватност и комплексност е една вселена, може да се каже, в областта на търговско-икономическата политика.

Не по-малко важно е обаче и как се съотнася този гигант с това, което е записано в договорите на ЕС и европейския социален модел, който е цяла тема, която е предмет на много актуална дискусия в самия ЕС и в парламента.

И в крайна сметка концептуалните основи, на които се гради това споразумение. Които също са крайно спорни. Но които в онези среди и органи на ЕС и в Комисията се приемат като безспорна основа за работата по споразумението доминират.

Иво Христов: 

Сред тревогите, които споменахте е съответствието на идеите на TTIP с европейския социален модел. Сред нас е вицепремиера Ивайло Калфин, който е с ресор социална и демографска политика.

Ивайло Калфин: 

Няколко тези, които ми се ще да лансирам в началото на дискусията. Има ли нужда от такова споразумение за трансатлантическа търговия и трябва да се работи по някакъв текст, който да бъде приемлив? Или въобще няма нужда от такова споразумение и какъвто и текст да се приеме, той няма да бъде приемлив? Това е първият въпрос, който си заслужава да поставим.

ЕС е създаден около свободната търговия, около общия пазар. Така че тезата, че общия пазар не допринася за ЕС ние я разбираме много добре в България, но трудно се разбира в целия ЕС. Заради общия пазар са се случили редица неща.

Изчисленията на ЕК показват, че годишния ефект действително не се знае след колко време, ще бъде около 130 млрд. евро за европейската икономика. Това е около 1%. И приблизително 90 млрд. евро за американската икономика. Поддръжниците на тази теза казват: ето това е win-win, увеличава се свободната търговия, създават се повече възможности. И европейската, и американската са сравнително затворени икономики. И се смята, че ако се отворят и се допуснат взаимно на пазарите си, това означава, че икономическият стимул ще бъде значим. Това може да бъде доказано с различни числа.

Само че има един проблем. Когато интегрирате две икономики, те трябва да бъдат горе-долу хомогенни. С подобна степен на икономическо развитие, за да е успешен този модел. Има много неуспешни модели на интеграция на свободна търговия. В Латинска Америка, в Северна Америка, в Европа включително, в Азия. Като влязат икономики с различна степен на развитие, разликите се увеличават, не се намаляват.

Европейската интеграция не е такъв пример, заради това че имаше голямо усилие за подпомагане на страните, които бяха по-малко развити. Разбира се, най-добрият пример е обединението на Германия, където огромни средства бяха похарчени, за да бъдат хомогенизирани, да се създаде една икономика от две държави, от две отделни икономики преди това. В ЕС има фондове, които и ние получаваме, които са насочени към това да се намаляват разликите. По-изостаналите да догонват тези, които са по-напред. Проблемът е, че по време на криза, тези европейски механизми да се компенсират по-слабите страни, не са активни. Те не решават проблема с икономическата криза. След последните 3-4 години разликите са дори още по-големи.

Но да се върна на това - интегрирането между европейската и американската икономика. Ако те изглеждат на едно и също равнище, но погледнем по-надолу в самата европейска икономика има доста различни нива. И ако има напрежение, то ще се отрази на тези равнища. Примерно България, като една от страните, които има много да наваксва, ще бъде една от страните, които ще понесе най-много, една засилена конкуренция, с отварянето на общия пазар. Съмнявам се, че българските фирми ще спрат огромното ограничение и ще започнат масов износ в Америка. За сметка на това очаквам маса американски фирми да се появят тука у нас, като част /макар и малка част/ от европейския пазар, природа, ресурси и т.н.

Така че когато се говори за това споразумение, нека да видим концептуалния въпрос „Готови ли сме?". Да, общо така теоретично има аргументи една голяма икономика, когато започне да развива с друга голяма икономика по-сериозни връзки, да печелят и двете. Само че това не би трябвало да става, ако въобще става, без компенсаторни механизми вътре в ЕС. Тъй като в противен случай ние ще понесем доста негативни резултати.

В какво се състоят преговорите. Там има три проблема, които се обсъждат. Първо съществуващите стандарти. Ние имаме две икономики с различни правила. Които, ако решат да създадат общ пазар, трябва да уеднаквят правилата най-малко. Първият въпрос е какво се случва със съществуващите правила, включително в нови области каквато е например цифровата икономика. Дори тук виждаме огромни разлики. В последните години се занимавах с изравняването на правилата в кибер-сигурността и в цифровата сигурност между Европа и Америка. И въпреки това видяхме, че в Съединените щати има съвсем различен начин за третиране на лични данни, информация изтича. Оказва се, че американски съд може да даде разрешение, това което излезе и в Уикилийкс, което да проверява цялата база данни, която я има къде ли не, вкл. лични данни. Появиха се скандали с подслушвания, вкл. на европейски политически лидери, което е законно в САЩ, но не и в България.

Това не е само политически въпрос, това е и икономически въпрос. И давам за пример не случайно новата икономика, цифровата икономика. След като и в нея има такива разлики, значи разликите в традиционните части на икономиката - стандарти, вкл. екология, здравеопазване и т.н. са още по-големи. Въпреки че има тенденция към сближаване.

Вторият въпрос, който се обсъжда, е какво ще се случи с промяната на съществуващите стандарти. При промяна на правилата, чуждата фирма би могла да каже „Променяте ми правилата, дискриминирате ме, аз имам други изисквания." И да започне една процедура, по това което спомена и г-н Пирински, за решаване на спорове. Това, което се стреми, поне така твърди, ЕК като води преговорите, е изцяло да налага с твърди текстове, че това споразумение не предполага нито промяна на стандартите съществуващите в различните сфери, нито ограничение за страните да налагат нови стандарти, ако те преценят. Не знам точно как ще го постигнат.

В резултат на публичния натиск започна да се появява повече информация. Това, което е договорено и не е договорено на този етап, на мен ми говори, че това споразумение не е приемливо. Дали ще се променят тези основни дефицити в него, които споменах, дали могат въобще да се случат в някакъв модел преговори, е въпрос на амбиции. Но докато не се видят текстове, които са приемливи, не мисля, че трябва да се говори за подписване на този вариант. Нека, хубаво е да продължат разговорите.

И третото, последно нещо, което се преговаря, това е точно отделни видове правила. Примерно г-н Пирински спомена за справедливата търговия fair trade. Това е едно от най-неясните определения - какво е справедливо. ЕК казва „Ние се опитваме да дефинираме какво е справедлива търговия.". Така че тогава когато националния законодател примерно наложи, както е в България, забрана върху проучване и добив на шистов газ, то това нещо да бъде справедливо. А не да бъде гледано от американския инвеститор като нещо, което му нарушава правата. Обсъждат се въпроси именно за този механизъм за уреждане на споровете. Той представлява арбитраж, който е по взаимно съгласие на двете страни. И тук се поставят маса въпроси:

- Може ли всяка фирма да отива на арбитраж срещу държавата? Не в публичен процес.

- Второ - информацията от арбитражите обикновено не е публична. Те не могат да се ползват за прецеденти. ЕС настоява, ако има такова правило, информацията да бъде публична от арбитражите по една подобна процедура, вкл. и мотивите за вземане на решенията.

- Правилата, по които се правят арбитражите: кой участва, кои са арбитрите? Има един модел на Световната банка, той е много близък до англосаксонския модел за решаване на арбитражни спорове. Разработва се в ООН методика за разрешаване на арбитражни спорове. Там е на сравнително ранен етап.

Така че тази клауза дали да влезе, за което настоява американската страна, е също под въпрос. Да, тя е влязла в доста споразумения. Между другото европейските страни имат 1700 двустранни споразумения за свободна търговия. В голяма част от тях има подобни арбитражи. Статистиката на досега гледаните арбитражни дела, показва, че страната печели някъде около 40%, около 30% се печелят от фирмите, които са завели делата и останалите около 30% са спорове решени, преди да има решение на арбитражния съд, чрез взаимно договаряне. Не, че нещо ни говори тази статистика, но е факт, че и момента, само че на двустранна основа, страните са подписали подобни споразумения. България също има редица споразумения свързани с подобни процедури. Целта е, ако се направи нещо такова на европейско равнище, те да се обобщят.

Последно - две думи. Първото прозрачност. Няма как да се убеди обществото за приемането на един такъв проблем, без да има достатъчно информация. И второто е свързано с начина на приемане. По Лисабонския договор за приемането е необходима ратификация от ЕП. А ЕП отхвърли първото споразумение, което предложи комисар Малстрьом. То беше за размяна на личните данни със Съединените щати. Точно защото то беше договорено на тъмно, никой нищо не знаеше и ЕП използва пълното си правомощие и го отхвърли. И след това се наложи нови преговори, нови промени и т.н. Така че надявам се г-жа Малстрьом да има обица на ухото от този опит в предишно качество.

За нас е важно да направим анализа за България. Няма да се връщам отново си мисля, че чисто икономически една подобна зона без компенсаторни механизми за по-слабите части на икономиката европейската, каквато е България, би довела до сериозни икономически и социални проблеми.

Иво Христов: 

Радвам се да чуя, че има толкова критично отношение към темата TTIP, тъй като не всички министри в новия кабинет го показват. Знаете че министърът на външните работи се показа ентусиаст още с първите си изяви. Без нито той, нито някой от нас да познаваме детайли от текста извън общата идея.
Своите 10 мин. има Георг Тупарев - природозащитник. Предполагам с акцент върху екоефектите от евентуалното подписване на TTIP.

Георг Тупарев, Зелените: 

И аз благодаря на организаторите на този форум. Това наистина е една много важна тема за България, за Европа, за целият свят. За която в момента много малко се знае.

Ще започна с едно мое пътуване преди 15-тина години в Перу, когато аз пресичах един от проходите на Андите. Там има градче, изградено близо до една от най-големите медни мини в света. Казва се Роя. Автобусът, разбира се, се повреди и аз трябваше да слезна и да чакам няколко часа в това градче. По главната улица, по която се разходих няколко пъти, в рамките на няколко стотин метра аз видях няколко обезобразени генетично деца с липсващи крайници и т.н. Възрастни хора с изкривени гръбнаци до неузнаваемост. Мизерия, която ние тук в Европа, не сме свикнали да виждаме. На въпросите ми защо така става, няма ли някаква правова система и т.н., която да защитава тези хора, ми беше отговорено, че това е резултат на арбитражите, за които вече се спомена - между фирмата, която експлоатира тази мина и държавата Перу.

По-късно пътувах и на други места. Виждал съм ужасите, които се случват в Еквадор с петролните кладенци. Това, което се случва в Северна Африка, в Южна Африка. Не съм пътувал, но знам много неща за това, което се случва в делтата на Нигер в Конго. Това, което се случва в тези страни, е главно поради арбитражните комисии. Тези хора в Перу не могат да отидат на съд в Америка, те не могат да направят нищо във връзка с тези арбитражи. Опитвали са се, но безуспешно.

Историята с арбитражите е доста дълга. Тя започва през 1850г., когато в Америка се въвежда закон, който разрешава на работодателите да подписват в договорите си с работниците клауза, която да ги изключва от профсъюзите. По-късно в 1898г. тази клауза бива отменена. За около две десетилетия тя съществува в американското законодателство. Около 1915г. се въвежда нова клауза, която е за арбитражи. Няколко години по-късно това в американския жаргон влиза като yellow dog contract, на американски това е помияр. Т.е. този, който е имал такъв договор с работодателя си се превръща в уличен помияр. Това официално се знае като израз от вече 100 години.

Тези арбитражни договори продължават в Америка. Дори в момента вече има голям скандал с тексаски фирми, които широко използват тези договори. Твърдението е, че един арбитраж, за разлика от един съд, се изказва много по-бързо и работи по много по-прости процедури. Всъщност в по-голямата си част арбитражите служат на тези, които им плащат и това явно не е този, който работи в мините на Перу или на Конго.

Няма да говоря за ГМО и за шистов газ, защото това достатъчно се дискутира. Но ще започна с други примери, които видях в материали около този договор. Първо социалното законодателство. Такова, каквото ние европейците го разбираме, ще отпадне.

В образованието има много голям натиск образованието да бъде приватизирано. Т.е. държава като Америка може да съди държава като България, затова че субсидира държавни училища. Защото това в смисъла на този договор е субсидия.

Същото важи за болници. В Германия в момента се вихри голям скандал точно по тази тема. За техните обществени болници, всички са настръхнали, че след въвеждането на TTIP ще бъдат закрити или приватизирани.

Култура - представяте ли си българската филхармония да бъде заменена с Чикагската филхармония просто защото едната е частна, а другата - държавна? Аз не искам да се стига до там.

Не съм съгласен с това, че в Европа повечето големи партии се противят на това, което се случва с TTIP. Само преди няколко дни Зигмунд Габриел на 6 ноември при разговор в тяхната работодателска организация заплаши, че ако този договор не се приеме, следващият договор ще бъде с Китай и тогава европейците нищо не могат да направят. Навсякъде между етажите и в леви, и в десни партии се говори, че такъв договор е приемлив с някои поправки.

Искам да спомена и за ролята на Европейските зелени. Те бяха тези, които вдигнаха алармата. Те първи прокараха в ЕП резолюция, която да осветли начина на провеждане на тези преговори. Впрочем има един много хубав уеб сайт, казва се ttip2014.eu. Там са всичките документи на Европейските зелени по този договор.

И последното, с което искам да завърша, е че този договор не е добър и за икономиката. Както видяхте айфонът ми се разпищя преди малко, за да ми напомни, че седемте ми минути са приключили. Този айфон не би трябвало да се продава в Европа, защото той няма USB стандартизиран от ЕК. Разбира се, ако ЕК забрани такъв айфон да се продава, вероятно щеше да има по-големи протести отколкото срещу TTIP, за съжаление.
Добрите продукти винаги побеждават пазара. Лошите продукти, такива като ГМО и шистовия газ, са принудени да побеждават пазара чрез интервенция на политиците. Това не трябва да го допускаме. Надявам се, българската общественост да покаже, че не е съгласна с този договор. И ако, г-н Калфин, правителството, от което вече сте част, реши да предприеме стъпки в посока на сключване на това споразумение, аз Ви гарантирам, че ще има доста хора, които ще викат под прозорците Ви.

Иво Христов: 

Благодаря на г-н Тупарев, както и на другите панелисти, които ни хвърлиха в същината на проблема. Сега прехвърлям думата в този кръг на представители на неправителствени организации, синдикати, партии, които са причастни към темата TTIP от самото начало.

Силвия Владимирова, Зелената партия: 

Благодаря на организаторите, че ни събраха на поредния кръг дискусии. Организаторите вече ни запознаха с етапите, през които мина разбулването на TTIP. През май месец бяхме много по-малко хора на първата организирана от „Солидарна България" дискусия. Сега вече има и водещи политици.
Искам да продължа с ролята на ЕЗП, която от една година се занимава с темата. През февруари 2014г. подписа становище и го внесе. Ние сме членове на ЕЗП и участвахме в изготвянето. Имаме следните страхове: на първо място тайната на преговорите. Ако очакваните резултати са толкова добри, могат да кажат какви са тези текстове.

На второ място плашеща е скоростта, с която се водят тези преговори. Всички преговори, които са водени до момента от Световната търговска организация и други подобни форуми, протичат много по-бавно и при много по-сериозно обсъждане. А TTIP иска просто много по-бързо да го прокарат. И от изложеното до сега става ясно защо това е така.

На трето място - бариерите. Сериозен въпрос е дали това е бариера или съществува, за да защити потребителите, околната среда и работещите. На каква цена ще се случи либерализацията на търговията? ЕС до момента е изработил много добри механизми, които с приемането на това споразумение ще бъдат заличени.

Ние - от ЕЗП, не сме против подписването на търговски споразумения. Не искаме да се ограничава свободната търговия, но не и да се случва по този начин. В позицията на Зелената партия от май месец ние казваме какво според нас трябва да се направи. Ако някой има полза от това споразумение, това може би ще е Германия и други големи икономики. Така цитираните 130 млрд. ще отидат в тези икономики. Българските компании ще пострадат.

ЕЗП продължава да работи по темата. Подкрепи и общоевропейските протести на 11 октомври. Популяризира чрез информационни брошури и сайт основните моменти от споразумението.

Антоний Тодоров, политолог, преподавател:

Искам да започна с нещо, което вероятно всички сте видели - как на сайта на ЕК проблемът е описан с TTIP. В около десетина страници под формата на въпроси и отговори. Като въпросът дали преговорите се водят секретно, получава следният отговор - няма категорично „не", едно обяснение, че видите ли, че всички търговски преговори изискват известна дискретност. Относно страховете на гражданите, които се проявяват във всичките протести, там също има една поредица от въпроси. Там обаче отговорите започват винаги с категорично „не", но по-нататък стилът на изложението е „вярвайте ни, нещата са така". Няма никаква допълнителна аргументация. И аз мисля, че липсата на информация, иначе ЕК е доста многословна, вече е достатъчно подозрително.

Друго подозрително нещо беше реакцията - типично българска, на противниците на протестите. Как се опитаха да дискредитират протестите? Има две основни насоки. Едната е на демократите. Те казват: „О, това са хора, които не разбират нищо. Те не са чели споразумението и не могат да вникнат в него." Дават за пример различни детайли, които са абсолютно технически. Зад това се крие следната претенция: „Ние разбиращите знаем как да водим нещата. Оставете на нас. Вие като не разбирате, не сте се информирали, какво толкова се бъркате?"

От друга страна критика от десни, неолиберални среди в България, които казват: „Протестират срещу какво? Трансатлантическо партньорство. Значи са за Евразия. След като се противопоставят на евроатлантическите ценности. Ами да вървят при Путин."

Както се вижда и двата типа аргументи са еднакво отчайващо идеологизирани. Попадат в едно идеологическо клише, което няма нищо общо с действителността. Мисля, че тук опираме до основния проблем, свързан с това споразумение. То само показва големия проблем - връзката между демокрацията и свободния пазар. За първи път виждаме толкова мобилизация срещу нещо, което елиберализиране. Само, че на търговията. Защо тогава толкова много граждани се опасяват, че съдържа рискове? Те срещу какво се борят? Срещу свободата изобщо ли?

Аз като политолог тук провиждам типично политически въпрос - в тези преговори, както и във всички други обществени процеси, има сложни взаимоотношения между различни лобита и групи. Едни групи се опитват да наложат своя интерес над всички други. Това се случва. И гражданите се опасяват, че тук има скрито, тайно споразумение между големите корпорации и правителствените среди. И понеже на гражданите единствената демократична проява са изборите - начинът, по който те могат да влияят върху правителствата, те си казват : „Явно това не е достатъчно. Тъй като преговорите се водят наднационално. А ние можем да действаме само като натискаме националните си правителства." Основен проблем за демокрацията - няма демократични наднационални механизми, с които да участват на същото ниво на дискусия, на което участват корпорациите в крайна сметка в това споразумение. Участват правителствата, но то е тайно следователно недемократично. Гражданите не участват, съответно не вярват на собствените си правителства, макар да са ги избрали демократично. Гигантски проблем.

И ще завърша с това, което четох в статията, публикувана и на български, на бившия комисар Паскал Лами, говорейки за същото това споразумение. Има два проблема, за които трябва да има решение. Едното е прозрачността и липсата на прозрачност съответно. А другият проблем е свързан с т.н. безусловна подкрепа - какво правим, когато трябва да приемем общи стандарти между разминаващи се стандарти? Договаряме нещо средно ли? То винаги ще бъде в ущърб на по-строгите стандарти. Или приемаме позицията, това е неговото предложение, на най-защитаващия, най-строгия стандарт? Ако двете преговарящи страни приемат една публична декларация, че ще водят преговорите прозрачно и че всяка договорка ще бъде по най-строгия стандарт може би нещата ще бъдат по-приемливи.

Иво Христов: 

Всъщност, ако се приеме високата летва в стандартизирането, това значи да затрудним търговията.

Антоний Тодоров: 

Всички ние тук употребяваме думата „потребители". На стоки, услуги. Да не забравяме, че преди всичко друго сме потребители на нещо далеч по-важно - на живот. Значи по-добре да говорим за човеци, които са живи същества и оттам насетне друго.

Асен Ненов, група Дерастеж: 

Аз ще задам няколко въпроса. Достатъчни ли аргументи ли са финансовите ползи? В случая гражданите явно имат различно мнение. Друг въпрос: ще стане ли по-добър животът на гражданите в резултат на TTIP? Отговорът не е ясен, особено в контекста на предишни подобни споразумения, които обещават работни места, всъщност се получава точно обратното. Икономическо-кризисните маневри с цел повишаване на БВП на всяка цена въпреки очевидното противоречие с правилата на биосферата, поддържаща нашия вид, са ли решение? Особено в контекста на климатичните промени. Важно ли е да продължава икономическият ръст или е важно да продължава да съществува цивилизацията в този й вид? Имаме ли време за фундаментални грешки?

Петър Клисаров, Пряка демокрация: 

Моята позиция е доста по-различна от тук присъстващите хора. Освен че идвам от най-високите нива на корпоративния бизнес, съм живял 17 години в последствията от такова търговско споразумение. Говоря за Канада и за NAFTA. Много от нещата, които изложихте, са така, но цялата основа не се разглежда правилно. Споразумението във вида, в който е, се въвежда, за да отмени други споразумения за предпазването на местни производства. Т.е. заменяме едни рестрикции с други. Да, по-рафинирани, по-обиграни и ще ви дам няколко примера.

Когато NAFTA е била подписана, резултатът може да се види в интернет, и не е вярно, че няма опит. Напротив опитът, с който американците преговарят е изключително богат, обигран и целенасочен да постигне максимален ефект за тяхната нация и държава. А не за тези, с които се прави. Нарушават се правилата на справедливостта на договорите. Т.е. и двете страни да имат полза от това нещо. Когато, както спомена г-н Пирински, се изключват трансгенетичните дейности - изключително важна тема, и почти никой политик не подхваща да я говори. Има механизми, по които това нещо да влезне през задната врата. В Канада при подобни дебати преди 25 години основно тема при преговорите между Канада, САЩ и Мексико е водите да не участват в това споразумение. Но с регионални поддоговори и 7-8 години след това с допълнителен договор - SPP се нарича, Security Prosperity Partnership, на практика се отменят всички договорености между държавите в едни скрити, засекретени преговори. Те се водят от президентите и главите на големи корпорации, които имат възможност да финансират политическите партии, които застават зад тях, да прокарат такива закони, че корпорациите да правят повече и повече пари.

Говорим за TTIP, но е важно да се говори, че има доста голяма история на NAFTA. Имаме и TPP - това е Trans-Pacific Partnership. В който са включени 12 държави и тези заплахи, които споменахте, че текат от ЕС - ако не се подпише TTIP, Америка ще иде в азиатската част, са точният почерк на преговорите за NAFTA. Когато са водени преговорите, в САЩ, Канада и Мексико са казвали - трябва да сме силни, обединени да може да се борим с новоизлизащата, обединяваща се Европа и с чудовището Китай.

В момента наблюдаваме абсолютно същите способи - плаши се някой с нещо, за да се постигне някаква цел. Аз лично не съм срещу споразуменията. Смятам, че и границите трябва да паднат. Регулациите и рестрикциите не винаги работят и винаги се намира някой да ги заобиколи, да изкара големи печалби от това. Единственият начин е прозрачността и по-голямото участие на хората в политиката и във взимането на решения.

Моето виждане е, че моделът на представителната демокрация е изчерпан. Напредналите технологии предоставят такава възможност, че да може човек да си позволи всичко без да е регулиран. Стига да има яснота, прозрачност и високи морални норми. Светът се движи към нещо много по-различно, за което трябва да се говори.

Благодаря за тази трибуна бих искал да ви насоча вниманието към трансхуманизма. Това са трансгенетичните организми, по които в Америка се работи много сериозно, но в Европа не се говори. Отделно от това по многомилиардна програма за тотално картографиране на мозъка ЕС ще похарчи за следващите 10 години 1,19 млрд. Говоря за тези различни неща, защото това споразумение ще даде преимущество на големи корпорации да правят каквото искат, без да отговарят пред никого. Темата и за трансхуманизма и за тоталното картографиране на мозъка са изключително важни дебати, които се надявам да породят интерес и да има подобни кръгли маси по темите.

Ивайло Попов, За земята: 

Благодаря на организаторите за събитието и че допринасят темата да става все по-актуална и да се работи на едно малко по-сериозно ниво. Ще взема повод от думите на г-н Тодоров. Той разви две критики за движението срещу TTIP. Едната е: „Вие не сте за трансатлантическо сътрудничество, значи сте за Путин и Русия." Ние от „За земята" нямаме проблем с това. Имаме редица кампании срещу Южен поток, Белене и т.н., които трудно биха ни прехвърлили в групата на работещите за Русия.

Другата теза беше за това, че много граждани са излезли срещу TTIP, но без аргументация. Ние сме част от Friends of the Earth - една от най-големите публични мрежи в света. Кампанията я водим заедно с тях, като сме обединени и с щатската Friends of the Earth. Т.е. противостоенето Европа-щатите не е съществено за нас. Осъзнахме, че и двете страни има какво да спечелят, и двете страни има какво да загубят - като страни, гражданското общество, хората.

Кампанията ни е насочена в две посоки - заплахите срещу демокрацията и премахването на стандартите. Последното би довело до влошаване на качеството на живота. Започнахме кампанията с анализи, предоставяне на информация, не с категорично противопоставяне. Въпреки че въз основа на богатия опит от подобни споразумения ни беше ясно, че в един момент ще се наложи да кажем „Не на TTIP".

Публикувахме анализ за шистовия газ, който смея да твърдя, е доста аргументиран. Впоследствие изтекоха и документи. Беше много трудно да формираш ясна позиция само на база на предишен опит от други договори. Но изтеклите документи доказаха, че опасенията са реални. Един от тях е за фитосанитарните мерки, на който се базира нашето изследване как ще се отрази на темите храни, земеделие и част от ГМО.

Основните проблеми, които виждаме, са премахването на нетарифните бариери. Има достатъчно доказателства, че темата за биоиндустрията е една от основните теми в тези преговори. В изтеклите доклади съвсем ясно става, че тези мерки се приемат като основен проблем и са тема за разговор - именно ГМО индустрията. Има редица становища на Националната асоциация на зърнопроизводителите, Асоциацията за търговия със семена, фуражите, соята, пшеницата. Изобщо всички големи институти, които за жалост съвсем ясно и открито изискват от американското правителство да включат тази точка в преговорите си. А дори преработвателите на пилешко месо заявяват, че, ако тези теми не влязат, е безсмислено такова споразумение и не биха го подкрепили.

Виждаме, че има достатъчно аргументация срещу споразумението. Ние не очакваме, че някой ще каже открито, че ще се допуснат ГМО или шистов газ. Първо защото политически е неприемливо особено в Европа. Очакваме това да стане с редица мерки, които анонимно говорят в тази посока. Именно атаката върху т.нар. Zero tolerance - това засяга факта, че Европа не позволява никакъв процент на ГМО в храни, фуражи и семена. Това е изключително атакувано от американските партньори. Другото е премахване на редица търговски бариери пред ГМО - например бавните процедури пред преминаването на ГМО в Европа.

Призовавам ви да погледнете анализите по темата на нашия сайт. Само да анонсирам, че работим по доклад за ISDS, заедно с Friends of the Earth. Който да оцени ефекта от делата, в които са участвали европейски държави. Не забравяйте, че не само делата спечелени от инвеститорите, но и тези в графа „завършили със споразумение" обикновено не са в полза на държавите.

Добрин Станев:

Плуваме срещу течението на световната история в момента, когато се противопоставяме на тази тенденция за либерализация на световната търговия. Ние даваме ли си сметка, че буквално преди няколко седмици се подписа подобно споразумение? Не със САЩ, а със северния й съсед - Канада. Остава да видим дали това споразумение ще влезе в сила. Какво представлява то - има 1200 страници плюс текст. Това не е просто да махнем всички бариери и да търгуваме необезпокоявано. Не. Всеки бранш, всеки сектор си има своите специфики. Това са трудни споразумения.

Ние се възмущаваме срещу тайните преговори. Добре, и аз съм възмутен. Но каква е алтернативата? Г-н Калфин, Вие имате опит в тази насока. Можете ли да дадете пример за някакви публични преговори? В които всички знаем за всичко. Всъщност това са грозни преговори, пазарлъци. И нека си останат така. Бисмарк беше казал: „Не искате да гледате как се правят две неща - закони и кренвирши." И може би и TTIP не искате да гледате как става. Но аз имам вяра в европейските институции, които в крайна сметка ще трябва да дадат тежката си дума. И именно там е нашият гарант за демократичност. Аз не съм изгубил вяра в представителната демокрация, именно в ЕП.

Стандартите - има два варианта. Или взаимно признаване, или общи стандарти. И в Америка се интересуват от качество на живот. В Европа - също. В САЩ са много по-леви в регулацията на финансовите услуги например. Това е една от причините, поради които там има съпротива срещу споразумението.

Какво означава това за България - един процент от търговията ни е със САЩ. За добро или за лошо - незначителна. И с TTIP, и без него - все същото. Обикновено печелят развитите страни, страните с богат търговски опит. Великобритания никога не е губила на ISDS. САЩ също мисля, че никога не е губил. Обаче, казвате, латиноамериканските държави губят. Не е ли сувереното право на държавите, ако са сключили такъв договор, да спорят на такъв арбитраж? Сега защо се сърдят на арбитражите? Аз нямам доверие на държавите в случая. Смятам, че тази суверена воля с малко опит, дава резултат. Нашата държава също може да бъде осъдена на подобен арбитраж. Точно в момента има такъв с Атомстройекспорт за 1 млрд. евро в Женева.

Призовавам г-н Калфин да отговори на така поставения въпрос.

Ивайло Калфин: 

Може да е по-прозрачно. Мандатите трябва да са публични. Те вече са. Но една година след като започнаха преговорите. Вие казахте или те припознават нашите стандарти, или ние техните. Кой обаче прави оценката на въздействието? Вземете българския пример. Кой прави анализ на това какво би било въздействието върху България на споразумението? Не знам такова нещо. Така че много неща могат да бъдат публични.

Чавдар Найденов: 

Доста иронично в деня след падането на Берлинската стена да си обясняваме защо е нужна прозрачност. Промените в Източна Европа започнаха с т.нар. гласност, ако някой помни. Преговорите за СТО се водеха по абсолютно прозрачен начин. Всички становища и междинни резултати се публикуваха. И се коментираха от специалисти. Така бяха коригирани много, много грешки. Обратен пример са преговорите за АСТА. Дори факта, че се водят, беше държан в секретност до последния момент. И когато излезе, се оказа, че съдържа клаузи пряко срещу правата на потребителите на интернет. Това доведе до скандал.

Комисарят Де Гухт въпреки блама не си подаде оставката и участваше в инициирането на TTIP със същия стил. С единствената поука, че трябва да има и малко козметика във вид на ПР. Във вид на голословни обяснения - ние даваме всичко, даваме страшно много информация.

„Солидарна България" смята, че това не е конфликт между САЩ и ЕС. За нас има опасност това да бъде заговор между едрите корпорации срещу гражданите от двете страни на Атлантика. Тези, които реално са на масата на преговорите, са корпорациите и държавни служители, които са продукт на лобирането. И които са били в корпоративния сектор. Или пък са корпоративни адвокати.

Аргументът, че TTIP ще бъде полезен за заздравяване на трансатлантическата общност в лицето на руската заплаха, се появи някъде през пролетта на тази година. И това е косвено признание, че мнимите аргументи в полза на споразумението не са достатъчен довод.

Всички си мислят, че като се водят такива преговори, съществуват огромни тарифни бариери между САЩ и Европа. Това е огромна заблуда. Митата спаднаха почти до 0 през 90-те години. Средното мито на САЩ е 1% за импорт от Европа. Средното на Европа е 4%. Разбира се, има отделни стоки, при които този процент стига до 20%. Но има и огромен брой стоки, за които процентът е 0. Тук вече стържем дъното на варела, на възможностите, които либерализацията дава за стимулиране на растежа.

Растеж в рамките на статистическата грешка. Прогнозата, която ЕК анонсира и държи на челната си страница за TTIP, е за растеж - максимум казват до 120 млрд. за 10 години. Това е 0,8% от сегашния БВП. Като го разделим на 10 години, се получава 0,08%. Това е в рамките на ежегодните флуктуации на БВП на Европа. Почти непредсказуема величина. Това е косвено признание, че не е намерено новото разковниче за излизането на Европа от кризата. А това е основният мотив, с който беше обосновано TTIP.

Първата информация за споразумението породи у мен оптимизъм. САЩ и ЕС са най-големите икономики и само те могат да наложат стандарти, които да поправят големите проблеми на глобализацията. На глобализацията трябва да съответства и глобална регулация. Да се затворят офшорните зони, които се ползват за избягване на данъчното облагане на най-богатите. А това води до намаляване на бюджетите на всички страни. И бойкот на дъмпинга - на трудови стандарти, на социално осигуряване, на екологични стандарти, потребителски и т.н. Бойкот на тези корпорации, които вместо да инвестират в Европа или в САЩ, инвестират в полуробски труд, който задържа и вътрешния пазар в развиващите се страни. Подбива цената на труда в развитите страни и по този начин задържа и вътрешния пазар в развитите страни. Това е всъщност големият проблем на сегашната депресия и растежа. Всеки знае, че вътрешните пазари не са достатъчно активни, не теглят икономиката. Причината е в неолибералния курс.

Когато обаче се запознах повече с темата, стана ясно, че намесата на държавата в образованието, здравеопазването, социалната сфера се третират като нетарифни бариери. Качеството на живота се смята за ограничение на търговията. За какво ни е тогава икономически растеж?

Явно идеята е, няма друга логика, стандартите да бъдат снижени до нивата на Третия свят. Наместо да вдигнат нивото на Третия свят и същевременно да се защитят и доходите, и правата на хората от Първия свят. До сега, както г-н Пирински изтъкна, преговорите са стигнали много далеч. В грешна посока според мен. Нещата в този момент не могат да се поправят. Трябва да се върнем назад и да тръгнем отново в друга посока. Именно към регулация на глобалната икономика.

Галина  Асенова: 

Аз също като г-н Станев се опитвам да запазя вяра в европейските институции. Затова се радвам да чуя променено отношение към тази тема от български представител от групата на ПЕС. Тъй като през месец март, заедно с група представители на местната власт, посетихме ЕП по покана на един от Вашите вече бивши колеги - български евродепутат. На въпрос към него, именно на представител на „Солидарна България", по тази тема той отговори изключително неглижирано, успокояващо. Увери ни, че е взел участие в работна вечеря с хора, които са близки до преговорната група. Че няма нищо страшно в споразумението, което се готви. Затова се радвам, че вече сте тук, приели сте поканата. Което вероятно означава, че сте приели темата със споразумението като ваша лична кауза. И вероятно ще се стараете да постигнете повече прозрачност поне за българските заинтересовани страни.

Искам да цитирам два текста от страниците на една електронна медия, която изразява резултата от подписването на такова споразумение:

- „Реално държавата става безсмислена, тъй като правителствата вече няма да са в състояние да защитават гражданите си или околната среда."

- „Правителствата ще бъдат убедени да променят политиките си така, че да отговарят на интересите на определени корпорации."

Въпросът ми и към Вас - дискутантите: Ако към този момент попитаме българските граждани дали трябва да бъдат подписан подобен пакт, те какво биха отговорили? Вероятно, че за тях няма значение, тъй като те и в момента се намират в такава ситуация.

Изключително много подкрепям една от изразените тези в декларацията на „Солидарна България", а именно че трябва да бъде изработена национална позиция от НС с участие на гражданите, призовавам и двамата представители - г-н Калфин и г-н Пирински, да упражните своето влияние върху парламентарните си групи в българския парламент и да се опитате да преодолеете казионното отношение на вече няколко парламента към участието на гражданските организации по изработване на позиции в НС. Защото, г-н Тупарев, най-напред важно е участието и след това протестите под прозорците на дадени институции.

Мариана Христова: 

Имам наблюдения пряко от ЕП как се опитват да въвеждат регулации по тема, която е тотално непозната за нашия континент въобще. Аз съм изцяло разочарована, защото видях как огромен труд по създаване на регулации, не забрани, отидоха в коша в края на предишния ЕП. Защото корпорациите приложиха всичките си хватки, които за нас бяха тотално непознати. Лобистката кампания беше изключително добре подготвена и платена. Става въпрос за корпорации с огромни финансови възможности.

Това е много близо до това, което г-н Клисаров каза - има разлика в икономиките на двата континента. Има области, в които щатите са много по-напред от Европа и са тотално непознати за нас. Те са наясно с проблемите, които биха възникнали, с опасностите, които се създават. И знаят каква законодателна среда им е необходима, за да с изнесат тук всички вече отхвърлени от местните производства.

България има мораториум, но ние сме неподготвени, защото нямаме готови кадри, нормативна база, подзаконова нормативна база, методология за оценяване какво е опасно, кой и как го проверява. За съжаление ЕС и европейските държави показаха абсолютно същото лошо ниво на подготовка. Така отваряме вратата на технологии, които могат да са изключително вредни и с необратими последици.

Тези компании винаги говорят за енергийна независимост. Но няма нищо по-опасно от водната зависимост. А ние крачим към нея със страшна сила.

Ирина Алексова:

Много се радвам за категоричната позиция на господата Калфин и Пирински, изказани на днешната среща. Надявам се, че те ще успеят да убедят и европейските парламентарни групи, към които принадлежат. Аз като член на Европейската лява партия и на Българската левица нямам такива притеснения, тъй като имаме категорично становище, че сме против TTIP, поради начина на провеждане на преговорите - липсата на пълна прозрачност и невъзможност за граждански контрол, както и заради всички негативни последици, които вече бяха изказани.

Искам само да припомня един от лозунгите на протеста - повечето, които сме тук се видяхме и на протеста на 11 октомври. Основният лозунг беше „Хората срещу корпорациите". Като адвокат мога да кажа, че хората нямат никакъв шанс срещу корпорациите. Може да звучи обидно, но и правителствата на бедните държави нямат шанс срещу големите корпорации.

Съжалявам, че г-н Калфин излезе, но припомням, че тогава адресирахме искания към правителството, което бъде избрано. Тогава още не знаехме кое ще бъде новото правителство. За да не остане тази дискусия само на теоретично равнище, представителите на партиите, които са в момента в НС, да ни бъде отговорено на исканията.

Иво Христов: 

Г-н Събев, на когото всъщност дължим въвеждането на темата TTIP в българската публична среда.

Димитър Събев:

Маркирал съм 3-4 неща. С покана и посещение в ЕК, директората по търговия, бях запознат с темата, за да я предам нататък с моите коментари и с моята прогноза какво би се случило, ако тя се осъществи. Впоследствие през лятото на тази година, по покана на държавния департамент на САЩ, осъществих двуседмично работно пътуване в щатите. Стигнахме до Калифорния. Беше много напрегнато. Направихме може би около 40 или 60 срещи с различни страни по темата. Участвах активно в тях.

Бих искал да кажа на г-н Добрин Станев за плуването срещу течението - зависи в коя река си. Течението, по което трябва да плуваме към морето, е течението на устойчивото развитие, на избягването на екологичната катастрофа, на постигането на по-високо качество на живот на хората и изравняването на стандартите на развитите и на развиващите се страни. Течението на либерализацията, на неолиберализма ще ни заведе в морето на бедите и на трагедията.

В една много важна книга „Границите на растежа" е казано, че планетата има шанс, ако стандартът на живот се изравни до нивото на посттоталитарните държави. Т.е. предизвикателството на развития свят е да намали жизненият си стандарт и да го повиши в развиващите се държави. Всичко останало е път към катастрофа. Дали тя ще се случи през 2050г. или през 2150г. няма значение.

Към г-н Клисаров - той казва, че е живял в контекста на NAFTA и т.н. Ще Ви цитирам моите записки от най-големия профсъюз на САЩ, който включва и канадските работници. Техният специалист по търговска политика казва: „Сега NAFTA е на 20 години. Тя бе провал. Защото провеждаше неолиберални икономически политики. Доведе до ръст на бедността и на неравенството. NAFTA трябваше да реши проблема на емиграцията и да повиши жизнения стандарт в Мексико. Но на практика даде твърде много мощ на международните корпорации. Натисна заплатите в САЩ надолу." Американската гледна точка - да видим и те какво мислят. Спомена също, че американските профсъюзи са абсолютно против ISDS. Смятат, че целият процес на преговорите е порочен. Опитват се да уеднаквят напълно различни системи, което е обречено на провал.

Въпреки това дамата каза, че всъщност TTIP им носи оптимизъм:„Защото това търговско споразумение ще бъде с Европа. А Европа има много по-високи стандарти от тях. Ние - представителите на американските работници, се надяваме на Европа." Европейците и българите в частност имаме роля не само да опазим нашия двор, но и цивилизационна, глобализационна роля.

Когато се подготвят документите по дискусията, трябва да се изпрати молба към г-н Калфин да се публикува информация колко ISDSдоговора има в момента в България. Защото има дело не само с Атомстройекспорт, но и с EVN.

Нека си представим каква е ролята на TTIP в икономиката, тъй като съм икономист. След 1990 година светът беше пред рецесия. Тя беше предхождана от първия пазарен срив от 1987г. Рецесията беше избегната чисто по количествен път. Падането на Берлинската стена увеличи пазарите в количествено отношение. Фирмите от западните страни получиха достъп до нови пазари и кризата беше подмината. Кризата след 2008г. търси своя отговор сега. И в контекста на това неолиберално мислене отговорът е повече растеж. Отново методът е разширяване на пазара, за да се постигне по-голям растеж. Ние обаче стоим пред ограниченията на много тежка екологична катастрофа. И за мен най-сериозният аргумент срещу TTIP, освен демокрацията, трябва да бъде опазването на околната среда.

Димитър Манолов:

Ами тук е най-голямата демокрация - големите пари срещу малките пари. Големите пари получават това, което искат - демокрация в завършен вид. Не можем да упрекваме парите, че искат да станат по-големи пари.

Вместо към Брюксел, да погледнем тук в България какво се случва. Има един емпиричен начин да се ориентирам какво се случва, кога нещо е правилно и кога - не. Има един кръжец от хора, които като кажат, че нещо е така, следователно правилното е точно обратното. Сега този кръжец не спира да говори колко е правилно и полезно TTIP за България. Следователно то е погрешно и вредно за нас.

Когато нещо не харесва на икономистите, те започват да го изчисляват per capita. Според тях, когато се подпише TTIP, всяко семейство ще получи допълнителен доход. А в България всички могат да направят поименен списък на семействата, които ще получат този допълнителен доход.

Смятам, че е добре е да приземим дебата до българския контекс. Това, което ще стане в Брюксел, ще стане с нас или без нас. Надявам се, г-н Пирински там да защити нашата теза, но нас на този дебат няма да ни допуснат. Казвам го като член на Европейски икономически и социален комитет. Когато там обсъждаме TTIP, се появява човек от комисията, който казва, че позицията ни не е коректна, но не казва защо. Трябва да се обсъди българската проекция на споразумението.

Генади Кондарев, За земята:

Искам да вдигна предупредителния флаг, че има и други страшни неща, освен ISDS в подготвеното споразумение. В много от тези споразумения - в двустранни включително, се залагат Зомби клаузи. Те позволяват на фирмите, дори след приключване на действието на споразумението, да продължават да се възползват от вратите в полето, които са отворени.

Благодаря на Георг за препратката към делтата на река Нигер. Искам само да ви кажа два много интересни правни случаи от там. Те показват двойните стандарти, които големи корпорации си позволяват да налагат, където им се позволи. А това става все по-често, на все повече места.

Френска петролна компания казва: „Ние от 40г. изгаряме газ във вашето село, следователно вашето право да се жалвате вече е изтекло." Или: „Вие не можете да казвате, че правото ви на живот е нарушено, защото сте още живи. Първо трябва да умрете, за да можете да обжалвате."

Имаме голям проблем - готвачите, които подготвят това споразумение, са тотално компрометирани. В супата, която вече е полуготова плуват плъхове. Готвачите ни убеждават, че е ОК да ядем от тази супа. Директорът на ресторанта /можем да кажем, че това са голяма част от политиците/ ни казва: „Може да извадим плъха и супата пак ще става за ядене." Не мисля, че гражданите ще са склонни да изядат попарата, която са ни надробили.

Аз лично смятам, че е най-добре да се приключи с преговорите за това споразумение такова, каквото е. И да се започне от АБ с преценка и с широко обсъждане - имаме ли нужда от него и какво трябва да залегне, за да защитим всички тези права, които днес бяха фокус на това събитие.

Зарица Димкова, Европейски форум Елба: 

Радвам се, че г-н Калфин каза, че има нужда от национален анализ на резултатите на TTIP в България. Между другото такъв много интересен има в Холандия. Направен е още през 2012г. от Министерството на икономиката, земеделието и иновациите. Той би могъл да послужи за сламка на нашите институции.

Георги Пирински: 

Знаете, че през декември се очаква Комисията да даде коментара си по 150 хил. съображения, които са й били изпратени в резултат наконсултация по ISDS. Този момент трябва много внимателно да се проследи и да бъде много активно коментиран. Какво собствено комисията ще каже и дали ще бъде в стила, върху който г-н Тодоров ни привлече вниманието. Но във всички случаи трябва да има готова позиция на съвкупността от гражданското общество, за да бъде активен коментатор и критик.

Вторият момент е кой собствено ще ратифицира споразумението. Дали само ЕП или и националните парламенти. Струва ми се дори, че има поставен въпрос пред Европейския съд за становище по този въпрос. Тук трябва да се проследи как е поставен въпроса, какво се очаква да бъде становището. Но ние имаме основание да имаме своя позиция като държава и като общество. Тук е и мястото на искането за позиция и активно участие на гражданското общество при изграждането й в българския парламент, както и на парламентарен контрол.

Трябва да има и активна позиция на ЕП. Тук съм съгласен с г-жа Владимирова и г-н Тупарев, че ПЕС не е обявила, че е против споразумението. Има силни критични анализи. Онова, което Зигмунт Габриел е заявил, е че той иска изключване на ISDS, но не против споразумението. И даже може би е използвал аргумента за споразумение с Тихоокеанския регион.

Какво от тук нататък трябва да се прави. Тук г-н Найденов каза, че трябва да се върнем по коридора и да тръгнем по друг. Както сами разбираме това движение назад-напред е изключително сложно. Не, че не споделям всички съображения, които последния говорещ изказа, че задълбаването в неолибералната насока е с много тежки негативни последици. Тук е добре, че г-н Станев изказа становище, че не бива да се недоверяваме на институциите. Аз съм „за" това да се доверяваме на институциите. Г-н Станев, след като участвам толкова години в институции, аз не съм се отказал от това. Въпросът, който разговорът постави, е дали защитават публичния интерес, стъпвайки на силата, която им дава вота на избирателите или попадат под тежки лобистки влияния. Както каза г-жа Христова, тя е наблюдавала как се преобръщат тези институции.

За стандартите - не стана въпрос за принципа на предпазливостта. В Европа, преди да се даде разрешение на продукт, той е подложен на много сериозни изпитания. В САЩ е друго - пускат продукта и като стане белята, започват да си компенсират щетите. Някои от американска страна, цитирам един евродепутат, казват буквално така: „Американският big business няма интерес от TTIP, ако не води до премахване на принципа на предпазливостта."

И последно, съжалявам че излезе г-н Калфин, той каза, че ЕС се основава на свободния пазар. Струва ми се, че се нуждае от корекция тази констатация. В декларацията на Шуман от 9 май 1945г. като основополагащ принцип е заложена солидарността. Тя не е еднократен момент, а е процес. Така че да не забравяме какъв ни е коренът.

Георг Тупарев: 

Преди много години имах неудоволствието да работя в един от екипите на Тимоти Гайднер, който след това стана икономически министър на САЩ. Едно от малкото добри неща е, че се запознах с приятели, които от време навреме лийкват документи. Един от тези документи е част от NDA, който преговарящите са сключили и от двете страни. Въпросите, които се поставят пред българското или пред европейското правителство за прозрачност са неоснователни. Защото, ако тази прозрачност стане факт, тези хора ще нарушат това, което са подписали. Затова смятам, че остава само такава демократична проява, каквато са протестите.

Аз не мога да бъда обвинен, че не съм европеец. Тъй като съм сред основателите на европейската студентска мрежа. Въпреки това мога да заявя, че европейска демокрация на много високо ниво няма. Първоние не избираме комисията. Дотогава „люлката на демокрацията в света" има много да учи. Второ - в комисиите в Брюксел в много голяма степен последната дума имат лобистите, не хората. По отношение на договорите - били много дебели и не можели да се предоставят на простосмъртните да ги дискутират. Има простосмъртни, които четат договори. Чел съм дори 1537-мата страница на Obama care, защото ми беше интересно. Това, разбира се, трябва да го правят политиците, но не го правят. В момента в Европа е модерно политиците да казват - ниебезрезервно подкрепяме нещо, което не сме чели.

За протестите - започнах политическата си кариера в Германия завързан за релси, за да спра влак, който пренася преработено атомно гориво. Тогава се водеше диалога - не знаем какво ще се случи с атомното гориво, защо протестирате? Историята показа, че сме били прави. Смятам, че историята ще покаже, че и сега аз и колегите, които подкрепят критиките към това споразумение, сме били прави.