Новото ляво на БСП

/КРОСС/ Партийните конгреси са като панаир на опорните точки, търговско изложение на хай-тек пиар изделия. Особено преди избори. Не направи изключение и 48-ият конгрес на БСП, където най-важната работа беше преговарянето на материала ("разсипията, която ни завеща ГЕРБ") и спускането на нови директиви ("възстановяваме демократичната държавност"). Очаквано беше и посланието, с което Станишев се опита да надъха делегатите.

Ляво на борд!

Преди избори БСП винаги проявява грижи за лявата си идентичност. Обикновено тези грижи се изразяват в изтупването от нафталина на епитети и изрази, циркулирали в партията по времето на Живков или на Благоев. В речта си Станишев умело внесе духа на 1946 г., когато БКП клейми с обвинения в реваншизъм "буржоазните партии" - "десните партии у нас ще са обединени в атаката срещу левицата и БСП", "нашите противници от дясно и от ГЕРБ, т. нар. "реформатори", нови и стари наши познайници ще действат организирано, координирано с една единствена цел - да ни попречат да спечелим, без от това самите те да спечелят нещо кой знае какво". Направо да очакваме завръщането на монархо-фашизма, ако Станишев загуби. Позитивната част на речта пък беше някаква компилация от хитове на Тодор Живков и евролеви - с "индустриализация" и "модернизация" на бой срещу "неолибералната политика".

Громенето на врага, трябва да признаем, обаче е вкарано в доста смела и ефектна рамка. Ревизиране на прехода, нищо по-малко! По принцип, всяка една политическа сила, нова или стара, се опитва да използва недоволството от "прехода". Досега обаче дефектите на прехода се виждаха предимно в морално-правен аспект. Преходът беше обсъждан предимно с оглед на корупцията и несправедливостта. Станишев ни предложи нещо ново, всъщност не съвсем ново, защото сме го чували от Сидеров - напред към активната държавна намеса в икономиката!

Напред към назад! 

Нещо повече, според Станишев безпрецедентните граждански протести от лятото насам се дължат именно на "смелостта да отречем основни идеологически и икономически постулати на българския преход". Да не се наливат в безумни енергийни проекти пари, които държавата е взела под формата на заеми от децата ни - изглежда това е постулатът, от който БСП се е отрекла. Засега.

Централната "опорна точка", спусната от конгреса, звучи така: България е съсипана от десницата, управлявала по неолиберални рецепти; БСП ще възстановява страната с лява политика, която няма алтернатива. В една или друга форма това ще слушаме оттук нататък. Всъщност "посланието" на червените стратези е основано върху две лъжи и един постулат, валиден само за хора, ходещи всяко лято на Бузлуджа.

Лъжа 1. "Десницата".

Удобно е да имаш един противник - предполагаемите кусури на единия опонент се натрупват към предполагаемите кусури на другия и така се получава нещо зловещо и мобилизиращо електората. Да си спомним прочутото "Гласуваш за Борисов, получаваш Костов". Кой ти гледа, че българската "десница" не е нещо единно - нито като организация, нито като идеи, нито като управленска политика. (С НДСВ Станишев даже е управлявал заедно). Важното е да има един демоничен Враг.

Лъжа 2. Неолибералната политика. 

Нито ОДС, нито НДСВ, нито ГЕРБ са провеждали системна неолиберална политика. Имало е десни политики, наложени по-скоро от обстоятелствата - валутният борд и приватизацията като справяне с колапса на източената от групировките икономика и банкова система; свиването на разходите като общоприета в световен план реакция на кризата. Неолиберализъм означава разширяване на пазара в сфери, които са били на ръчно командване от държавата. У нас държавата се оттегли, създавайки монополни структури, разпределящи по непрозрачен начин огромен ресурс публични средства. Справка: НЕК и Здравната каса. Проблемът не е в многото пазар, а в малкото пазар.

Да не забравяме и за постулата - правилно е единствено онова, което върши Партията. Както каза Станишев, "нашите политики, които провежда правителството и парламентът, нямат алтернатива от гледна точка на нуждите на страната". Удивително ми напомня един плакат, който висеше в класната ни стая някъде през 80-те: "Учението на Маркс е всесилно, защото е вярно".

Сигурно ще се намерят неутрални наблюдатели, за които стремежът на БСП да фокусира политическия дебат по оста "ляво - дясно" е стъпка в правилна посока. В крайна сметка, какво да очакваме от една лява партия, освен ляво говорене?! Само дето лявото никога не е било онова, за което се представя.

Големият проблем е, че в България има цяла една блатиста зона от проблеми, които са отвъд лявото и дясното и засягат самото функциониране на институциите. Мафиотизацията на управлението е онова, за което левите рецепти не дават решение. Напротив, развъртането на канелката в публичния сектор само ще даде допълнителна храна на хищниците, спотайващи се в блатото.

Разбира се, тук забравяме най-важния постулат, от който БСП не се е отрекла. Постулатът, че съсипването на България няма нищо общо с:

- Рухването на мегаломанската социалистическа икономика след спирането на евтините суровинни доставки от СССР;

- Създадените от ДС групировки, заели входа и изхода на "могъщите" социалистически предприятия;

- Кредитните милионери, до един с картончета верни синове на Партията, раздавали чуждите пари като кредити на жени и балдъзи;

- Заменките на селски ниви с имоти край морето, на които ще се лее бетон и перат пари под благосклонния поглед на всички власти.

- Монополите и олигарсите;

- Ямата "Белене" и т.н.

Не, постулатът на червените другари е, че за съсипията виновни са... неолибералните тинк-танкове. Соросоидите. Затова разобличителката на тази нечестива напаст, Достена Лаверн, ще бъде възнаградена с избираемо място в евролистата на БСП.

Десните съсипваха, ние, левите, ще възстановяваме...

Тънкостта в този семпъл и нагъл идеологически разказ е, че той е с възможна двойна употреба - външна и вътрешна. Колегите евросоциалисти ще го прочетат едно към едно и евентуално ще потупат Станишев по гърба. Самият той неслучайно се постара в речта си да представи очертаващата се предизборна битка у нас като епизод от световната борба между лявото и дясното. Станишев се старае да универсализира българския политически дебат, да извади от него едни специфично български нещица като разрастващата се власт на задкулисието и да остави само "нормалните", познати по цял свят икономически проблеми. Впрочем същата позиция, но в нейната цинична версия от десетина години защитава Андрей Райчев - "Капитализъм като капитализъм, това е положението, нищо ненормално няма, така че свиквайте".

У нас обаче посланието "борим се с дясното и неговата неолиберална политика" освен на традиционните избиратели на БСП ще допадне и на онези, които все по-шумно негодуват от "неоколониализма" и "ограбването ни от Запада". Още през февруари миналата година се видя, че Станишев е готов да използва барута на протофашисткия манталитет, само и само да свали Борисов. Оттогава насам виждаме непреставащо градене на мостове към крайната левица - не само към политическото й представителство (отношенията със скрития коалиционен партньор Сидеров са отделна тема), но и към електоралната й база. Спорно е дали Станишев ще привлече гласовете на футболните агитки и форумните националисти, но си създава алиби за бъдещи действия с лица като Бареков. Далеч по-благовидно е да кажеш, че ще си партнираш с "България без цензура"

в името на националното възраждане например, а не заради голия келепир

Защо му беше на Станишев освен всичко друго и прехода да ревизира? Разбира се, сегашните акценти в реториката на БСП са ни познати поне от година, но има и нов момент. На Станишев му се наложи да парира атаката на Георги Първанов - за добро или зло, най-успешният политик на левицата за целия Преход. Обявяването на Прехода за грешка е косвена контраатака и срещу голямата звезда на левицата в него.

АБВ няма да разцепи БСП и едва ли ще спечели сериозен резултат на изборите. БСП не се цепи, там се гласува така, както се ходи на мач на "Левски" - без значение от играчите, треньора и собственика. Пораженията обаче вече са нанесени. С влизането на Първанов в играта БСП загуби възможността да се разширява към умерените кръгове, склонни да подкрепят едно прагматично управление, но недоволни от преяждането с власт на ДПС. Остава възможността за разширение единствено към онази манталитетна прослойка, според която за всичко е виновен Западът и неговите слуги - Костов и соросоидите.

Там, в публиката на Волгин, се е прицелил Сергей Станишев. Ляво с нюанс на кафяво. 

Автор: Бойко Пенчев, "Дневник"