Разкрита е най-голямата римска крайпътна станция в Северна България

/КРОСС/Археологическа експедиция от Националния исторически музей /НИМ/ завърши проучването на римската крайпътна станция Состра, разкрита край троянското село Ломец. Работата започна през пролетта на тази година със средства на дарители и на Община Троян, а последният етап бе финансиран от Министерството на културата.

За няколко месеца работа на терен, при често неблагоприятни атмосферни условия, екип под ръководството на доц. д-р Иван Христов проучи 13 квадрата / 5/5 м / от план - квадратната мрежа на обекта и още 8 големи сондажа на обща площ 275 кв. м. Разкрити са частично 12 помещения от луксозната част на станцията и още 4 помещения от хана, приютявал обикновенни пътници и търговци. Общата площ на архелогическите структури надхвърля 1,5 дка, които са интегрирана част от крайпътния комплекс, заемащ площ от 6 кв. км в долината на река Осъм, северно от Троян.

В източната и южната периферия на обекта са открити пещ за битова керамика и два зидани канала за вода. Трасирана е улица, свързваща станцията с основния римски път, преминаващ между обекта и крепостта Состра. Археолозите са открили и основите на късносредновековна сграда, която се предполага, че е малък мюсюлмански храм. Открити са 80 ценни предмети: златни, сребърни и бронзови монети, бронзови накити и статуетка, фрагмент от златен накит, костни игли, луксозна червенолакова керамика. Особен  интерес предизвикват изключително добре запазените бронзови монети, отсечени в различни части на римската империя: Никополис ад Иструм ( днешното село Никюп, Великотърновско), Филипополис (Пловдив), Виминациум (Костолац, Сърбия), Пауталия (Кюстендил), Никея (Изник, Турция). Монетите свидетелстват за активната търговия, осъществявана по римския път от Ескус (с. Гиген, Плевенско) на Дунава през Балкана за Филипополис.

В резултат на проучванията може да бъде обобщено, че е проучена основната част на представителна крайпътна станция  (praetorium), свързана с обслужването на римската държавна поща (cursus publicus) и високопоставени особи, преминаващи по пътя Ескус - Филипополис.

Построяването на станцията се свързва с управлението на император Марк Аврелий и се вписва сполучливо в цялостната строителна дейност на владетеля в провинция Тракия. За това свиделстват известните надписи от Филипопол, Сердика, станция Виа мата, тържището при с. Гостилица (емпорион Дискодуратере), както и един слабо познат фрагментиран надпис от съседната на Состра станция Ад радицес, изсечен при Аврелий или неговия наследник Комод. Напълно е реалистично крайпътната станция в нейния североизточен край да е претърпяла преустройство с подчертан римски лукс, малко след първото настаняване на Втора кохорта на Матиакците в средата на II век в съседния кастел. Разбира се, тук ръководителят на експедицията не игнорира епиграфските сведения за функционирането на пътя през I век, както и възможността да бъдат открити стопански постройки преди Антонините, характерни за крайпътните станции изобщо.

След завършването на разкопките се очаква комисия за приемане на свършената теренна работа, както и неотложни дейности за консервация на разкритите старини. С решение на Общинския съвет на Троян се отпускат допълнително парични средства за закупуване на частния имот, върху който е построена станцията, както и целеви средства за изграждане на защитен навес на изключително добре запазения басейн. Средства за консервация са предвидени и в бюджета на НИМ, по силата на договор между музея и Министерството на културата. В развитие е и идеята за изграждане на археологическа база в непосредствена близост до разкопките, както и музей на открито при изключително благоприятния факт, че Состра е разположена от двете страни на съвремения път между Ловеч и Троян.